Тъмна любов

Хавърс затвори очи. О, Боже мой, болката в гърдите му. Болката от стореното, което вече никога не може да се поправи.

Хавърс се облегна на стената и свали хирургическата шапка от главата си.

Слава Богу, Слепия крал беше с организъм на истински воин. Тялото му беше силно, волята — огромна. Макар че нямаше да оцелее без почти чистата кръв на Мариса.

А може би помогна и присъствието на неговата тъмнокоса шелан. Бет, както й беше името, не се отдели от него по време на цялата операция. И въпреки че воинът беше в безсъзнание, главата му беше обърната към нея. Тя му говореше непрекъснато часове наред, докато накрая гласът й съвсем пресипна. Беше все още вътре при него, макар да беше толкова изтощена, че едва се крепеше на краката си. Отказа да прегледат собствените й рани и не хапна нищо. Просто стоеше при своя хелрен.

Залитайки, Хавърс отиде при дълбокия умивалник. Хвана се за ръбовете от неръждаема стомана и впери поглед в канала. Повдигаше му се, но стомахът му беше празен.

Братята бяха отвън. Чакаха новини от него. Освен това знаеха какво беше направил.

Преди Хавърс да влезе и да започне да оперира. Тормент го беше сграбчил за гърлото. Воинът се беше заклел, че ако Рот умре на операционната маса, братята ще обесят Хавърс с главата надолу и ще го бият с голи юмруци, докато изтече и последната му капка кръв, направо в дома му.

Нямаше съмнение, че Зейдист им беше разказал всичко.

Господи, само ако можех да върна времето назад, помисли си Хавърс. Как искам изобщо да не бях ходил в онази уличка.

Трябваше да е наясно, че никога не трябва да се обръща към член на братството с такава предателска молба. Дори към лишения от душа.

След като направи предложението си на Зейдист, братът го беше погледнал втренчено с ужасните си черни очи и Хавърс веднага разбра, че е допуснал грешка. Зейдист може и да беше изпълнен с омраза, но нямаше да измени на своя крал и беше засегнат, че искат такова нещо от него.

— Ще убия безплатно — беше изръмжал Зейдист. — Но само ако трябва да убия теб. Махай се от очите ми, преди да съм извадил ножа си.

Уплашен, Хавърс се беше втурнал навън, но се оказа, че някой го преследва и той предположи, че сигурно е лесър. За пръв път попадаше на жив мъртвец и се изненада, че членът на обществото беше с толкова светла коса и кожа. И все пак създанието беше въплъщение на злото в най-чистия му вид и готово да извърши убийство. Заклещен в един ъгъл на уличката, загубил ума си от страх, Хавърс започна да говори, както, за да се свърши работата, която искаше, така и за да не го убият. В началото лесърът беше скептичен, но Хавърс имаше дарбата да бъде убедителен и думата крал, която повтаряше често, привлече вниманието на зомбито. Даде му исканата информация и лесърът си тръгна. Зарът беше хвърлен.

Хавърс дишаше тежко, събирайки кураж да излезе в коридора.

Поне можеше чистосърдечно да се закълне пред братята, че е направил всичко възможно при операцията.

Макар че не ставаше въпрос да спаси собствения си живот. Нищо не можеше да оправдае постъпката му. За това, което беше направил, го чакаше смърт, въпросът беше кога ще умре.

Не, в операционната той беше направил всичко по силите си, защото само по този начин можеше да се реваншира за ужасната си постъпка. И защото петимата въоръжени до зъби вампири и свирепият човек, които чакаха отвън, изглеждаха така, сякаш им се къса сърцето.

Но нито едно от тези неща не беше истинският му мотив. Разтърси го като ток парещата болка в очите на тъмнокосата Бет. Познаваше това изражение на ужас и безсилие. То беше изписано на собственото му лице, когато гледаше как умира неговата шелан.

Хавърс наплиска лицето си с вода и излезе в коридора. Братята и човекът го погледнаха очаквателно.

— Преживя операцията. Сега можем само да чакаме — Хавърс се приближи към Тормент. — Веднага ли ще ме отведете?

Воинът го изгледа сурово и с гняв.

— Ще те оставим жив, за да се грижиш за него. След това можеш да се самоубиеш.

Хавърс кимна и чу тих плач. Погледна по посока на звука и видя Мариса, запушила устата си с ръка.

Понечи да отиде при нея, но човекът препречи пътя му, поколеба се и после й подаде една кърпичка. Тя я взе и си тръгна.

Бет положи главата си в края на възглавницата на Рот. От операционната маса го бяха прехвърлили на едно болнично легло, но нямаше да го местят в обикновена стая за пациенти. Хавърс беше решил да го задържи в хирургическото отделение, в случай че спешно се наложи повторна операция.

В помещението с бели стени беше студено, но някой я беше наметнал с кожено палто. От кръста надолу беше увита в одеяло. Не си спомняше кой се е погрижил за нея.

Чу някакво прищракване и погледна към множеството машини, към които беше прикачен Рот. Провери показанията на всяка от тях, въпреки че нямаше представа какво означават. Щом никоя от алармите не се беше задействала, трябваше да приеме, че всичко е наред.

Звукът се чу отново.