Читаем Тик-так полностью

— Какво смяташ да правиш? — упорстваше той, тъй като не му се искаше да й остави мосберга.

— Ще предизвикам пожар.

— Какво?

— Нали ти сам каза, че огънят му отвлича вниманието.

Той си припомни заклещения в горещия корвет дребосък, който бе изгубил всякакви усещания при вида на танцуващите пламъци.

— Как смяташ да направиш пожар?

— Имай ми доверие.

— Но…

Чудовището се беше съвзело и се появи при стълбите.

— Дай ми проклетата пушка! — озъби се тя и безцеремонно я изтръгна от ръцете му.

Карабината подскочи в ръцете й — един, два, три, четири пъти, — а ревът й, като топовен гърмеж, се отрази от стълбите.

Като пищеше, ревеше и пръскаше лиги, съществото отново се строполи върху пода на сервизното помещение.

Дел извика на Томи:

— Тръгвай, за Бога. Какво чакаш?

Той с препъвани пресече горната палуба и се отправи към десните стълби.

Зад гърба му се разнесоха нови изстрели. Чудовището този път явно се бе съвзело по-бързо отпреди.

Като хвана перилото, Томи се спусна по същите стъпала, по които преди малко се бе изкачил. В края им започваше тясно коридорче към носа, но нямаше изход към кърмата, така че нещото нямаше как да го достигне направо откъм сервизното помещение — освен ако не разбиеше огражденията на долната палуба, не разрушеше кабините и не посегнеше към него от някой строшен прозорец.

Отгоре се разнесе нов пушечен огън и резкият гърмеж отекна силно през черната вода. Все едно бе избухнала война на борда.

Томи достигна предната палуба, където само преди няколко минути се бе изправил срещу чудовището при първия му опит да се покатери на яхтата.

Остров Балбоа се надвеси над тях в нощта.

— Господи! — изстена Томи при мисълта за онова, което предстоеше да се случи.

Приближаваха се към сушата със значителна скорост, по права линия, като че ли ги направляваше лазерен лъч. При положение че и рулят, и двигателите бяха заключени, щяха да преминат между двата частни пристана и да се врежат във вълнолома, ограждащ целия остров.

Томи се обърна с намерение да се върне при руля и да накара Дел да промени курса, но се спря стреснат, когато забеляза, че задният край на яхтата вече гори. В нощта заиграха подскачащи оранжеви и сини пламъци. Блеснал от отразения огън, дъждът приличаше на поток от въглени, сриващ се от продъненото небе.

Скути се появи по десния коридор и също излезе на предната палуба.

Дел вървеше след лабрадора.

— Проклетото нещо е на стълбите и гори в екстаз, точно както ти каза. Просто да те побият тръпки.

— Как успя толкова бързо да подпалиш кораба? — изкрещя Томи, за да надвика звука от дъжда и рева на двигателите.

— Ами с нафта — също така високо извика тя.

— И къде намери нафта?

— На борда има поне два тона и половина.

— Но сигурно е в някакви резервоари.

— Е, вече не е.

— А освен това нафтата не гори така буйно.

— Затова добавих малко бензин.

— Какво?

— А може би напалм.

— Пак се шегуваш с мен! — ядоса се той.

— Иначе човек не може да се оправи с тебе.

— Мразя тия глупости.

— Стой си на палубата — нареди Дел.

— Това е направо лудост.

— Седни долу, хвани се за перилата!

— Държиш се като някоя луда вещица амазонка или нещо подобно.

— Щом казваш. Сега само се дръж, защото ще се блъснем, а не би искал да изхвръкнеш зад борда, нали?

Томи погледна към сушата, която вече съвсем ясно се виждаше от уличните лампи покрай вълнолома и тъмните очертания на къщите зад него.

— Господи!

— Веднага щом се блъснем в брега — продължи с указанията тя, — скачай от яхтата и тичай след мене.

Дел отиде в левия край на предната палуба, седна с изпънати напред крака и сграбчи перилото с дясната си ръка. Скути се сгуши в скута й и тя го прегърна с лявата си ръка.

По примера на Дел Томи също седна на палубата с лице напред. Нямаше куче, което да прегърне, така че се хвана за перилата с двете си ръце.

Елегантна и бърза, яхтата пореше водата в мрака и дъжда към гибелта си.

Ако Дел беше подпалила резервоарите с горивото, двигателят щеше да е спрял. Нали?

Недей да мислиш, просто се дръж!

А може би огънят беше дошъл от същото място, от което бяха долетели и птиците. Което беше… къде?

Просто се дръж!

Томи очакваше яхтата да избухне под него.

Очакваше горящото чудовище да преодолее възторга си и — все още в пламъци — да скочи върху им.

Томи затвори очи.

Просто се дръж!

Перейти на страницу:

Похожие книги

Отверженные
Отверженные

Великий французский писатель Виктор Гюго — один из самых ярких представителей прогрессивно-романтической литературы XIX века. Вот уже более ста лет во всем мире зачитываются его блестящими романами, со сцен театров не сходят его драмы. В данном томе представлен один из лучших романов Гюго — «Отверженные». Это громадная эпопея, представляющая целую энциклопедию французской жизни начала XIX века. Сюжет романа чрезвычайно увлекателен, судьбы его героев удивительно связаны между собой неожиданными и таинственными узами. Его основная идея — это путь от зла к добру, моральное совершенствование как средство преобразования жизни.Перевод под редакцией Анатолия Корнелиевича Виноградова (1931).

Виктор Гюго , Вячеслав Александрович Егоров , Джордж Оливер Смит , Лаванда Риз , Марина Колесова , Оксана Сергеевна Головина

Проза / Классическая проза / Классическая проза ХIX века / Историческая литература / Образование и наука
1984. Скотный двор
1984. Скотный двор

Роман «1984» об опасности тоталитаризма стал одной из самых известных антиутопий XX века, которая стоит в одном ряду с «Мы» Замятина, «О дивный новый мир» Хаксли и «451° по Фаренгейту» Брэдбери.Что будет, если в правящих кругах распространятся идеи фашизма и диктатуры? Каким станет общественный уклад, если власть потребует неуклонного подчинения? К какой катастрофе приведет подобный режим?Повесть-притча «Скотный двор» полна острого сарказма и политической сатиры. Обитатели фермы олицетворяют самые ужасные людские пороки, а сама ферма становится символом тоталитарного общества. Как будут существовать в таком обществе его обитатели – животные, которых поведут на бойню?

Джордж Оруэлл

Классический детектив / Классическая проза / Прочее / Социально-психологическая фантастика / Классическая литература