Теодор Буун — Заподозрян

— Ами много се разстроих. Хората ми се смееха, нали разбирате, така че избърсах лицето си и отидох при госпожица Петюния. Тя беше видяла какво се случи, но изобщо не беше притеснена. Каза ми, че ако не се доближавам до ламата, всичко ще бъде наред. Обясних й, че имам правото да си върша работата и че проблемът е неин, а не мой. Настоях да предприеме нещо с проклетата лама. Тя обаче отказа. Аз отново се успокоих и се помъчих да стоя на разстояние. Доближах ли се до входа, ламата преставаше да прави каквото там правеше и ме поглеждаше злобно. Поговорих с Франки и му предложих да си разменим местата до края на смяната, но той не искаше да има нищо общо с ламата. Казах, че трябва да се обадим на Службата за контрол над животните, и го направих. Дойде един служител, който си поговори с госпожица Петюния. Тя заяви, че нито една градска разпоредба не изисквала ламите да са на каишка или нещо подобно, и служителят се съгласи с нея. Явно е напълно нормално ламите да обикалят из градовете на воля и да плюят по хората.

— Не знаех, че в Стратънбърг има такъв проблем — отбеляза съдия Йек.

— Е, вече има. Има и още, господин съдия.

— Продължете.

— Миналата събота се случи отново, но беше дори по-неприятно. Стоях на разстояние от животното и си вършех работата възможно най-добре, като гледах да го избягвам и дори да не го поглеждам. Дума не обелвах на госпожица Петюния и на никой край нея. Другата жена, госпожа Финмор, която държи съседната на цветарската сергия и продава козе сирене, има паякообразна маймуна, която се навърта там, привлича клиенти и увеличава продажбите, струва ми се.

— Какво общо има маймуната с ламата?

— Ще ви кажа. Понякога маймуната седи на гърба на ламата, все едно я язди, и това винаги е атракция. Събират се деца и снимат. Някои хора дори снимат децата си с ламата и маймуната. Едно момиченце обаче се уплаши и се разпищя. Аз се приближих и щом ме видя, ламата хукна към мен. Не бях и на трийсет крачки от нея, но тя въпреки това ме нападна. Не исках пак да ме наплюе, затова се дръпнах. Но ламата продължи да приближава, а маймуната я беше яхнала като някакъв каубой. Когато разбрах, че ламата не се шегува, се обърнах и хукнах да бягам. Колкото по-бързо тичах, толкова по-бързо тичаше и ламата. Чувах как маймуната врещи и се забавлява. Беше към осем часа, така че пазарът беше пълен с хора и всички се смееха. Не знаех дали това чудо ще ме ухапе. Замислих се дали да не извадя пистолета и да се защитя, но имаше твърде много народ, пък и не исках да убивам животно. Тичахме нагоре-надолу по пътеките из целия пазар, хората се смееха, маймуната врещеше… беше ужасно.

Съдия Йек вдигна една папка, за да прикрие лицето си. Всеки момент щеше да се разсмее. Тео огледа залата и установи, че всички се забавляват.

— Не е смешно, господин съдия — отбеляза Бък.

— Продължете.

— Ами всичко приключи, когато паднах. Препънах се пред сергията за дини на Бъч Такър и преди да успея да се изправя, ламата се наведе и ме наплю. Не улучи лицето ми, обаче ми намокри ризата. Бъч е тук, може да потвърди.

Бъч вдигна ръка.

— Вярно е, господин съдия. Бях там — каза той, широко ухилен.

— Благодаря ви. Продължете, моля.

Бък дишаше учестено и лицето му беше почервеняло.

— Ами най-накрая се изправих и тъкмо се канех да цапардосам ламата, а може би и маймуната, когато Франки дотърча с една пръчка и изгони ламата. Мисля, че животното се върна на мястото си. Не знам. Бях твърде разстроен. Трябва да направите нещо, господин съдия. Имам правото да си върша работата, без да ме нападат.

— Нещо друго?

— Мисля, че не. Засега е това.

— Ще проведете ли кръстосан разпит, господин Буун?

Тео реши, че за клиентката му е най-добре да разкаже своята версия за случилото се. От опит знаеше, че съдия Йек не харесва обичайните съдебни процедури.

— Да чуем версията на госпожица Петюния — каза Тео.

— Добра идея. Госпожице Петюния, моля, разкажете ни своята версия.

Госпожица Петюния скочи на крака, готова да защитава Луси.

— Може да не ставате — каза съдия Йек.

— Предпочитам да съм права — каза тя.

— Тогава стойте права.

— Благодаря ви, господин съдия. Всичко казано е истина, но той пропусна някои неща. Ламите плюят, когато се чувстват заплашени или тормозени, правят го като защитна реакция, за да се предпазят. Не хапят и не ритат. Те са спокойни животни, които са на тази земя от хилядолетия. От семейството на камилите са, знаехте ли го, господин съдия?

— Не.

— Ами така е. Освен това са работливи, предани и непретенциозни. Имам Луси от дванайсет години, всяка събота по изгрев тегли каручката ми до пазара. Колата ми е малка, с нея не мога да пренасям цветята и билките си, затова Луси ми помага.

Съдия Йек вдигна ръка, погледна към Тео и попита:

— Законно ли е лама да тегли каручка по градските улици?

— Да, сър — отговори Тео. — Няма разпоредби, които да го забраняват.

— Къде живее ламата?

— В задния ми двор — отговори госпожица Петюния. — Имам голям заден двор.

— Градската управа позволява ли лами да бъдат отглеждани в частни домове?