Читаем Теодор Буун — Заподозрян полностью

Ами ако полицията намереше такива неща? Пак щяха да го спипат на местопрестъплението! Тео дори се запита дали собствените му родители няма да го заподозрат.

Накрая отново се качи на колелото си и продължи към кантората, където се промъкна през задния вход и намери Джъдж заспал под бюрото. Прекоси на пръсти коридора и успя да не се натъкне на никого. Елза подреждаше нещата си и се готвеше да си тръгва. Беше унила и притеснена заради Тео и той се почувства още по-зле, след като поговори с нея.

Стрелките на часовника приближаваха пет.

Полицаите ги чакаха до тротоара пред Малард Лейн номер 886, където се намираше домът на Марсела и Уудс Буун и на единствения им син Тео, който не бе живял никъде другаде. Седяха в две цивилни коли и семейство Буун им бяха признателни за това. Два полицейски автомобила, накичени с лампи и сирени, щяха да привлекат съседите като магнит.

Тео мина пръв с колелото, следван от родителите си. Инспекторите Ворман и Хамилтън се приближиха откъм улицата и представиха полицаите Мейб и Джеско, и двамата цивилни. Поканиха ги вътре, където госпожа Буун приготви кана кафе и всички седнаха край масата в кухнята. Докато кафето стане готово, господин Буун отново прочете бавно заповедта за обиск, после я подаде на госпожа Буун и тя направи същото.

— Не разбирам защо се налага да претърсите всяка стая в къщата — отбеляза господин Буун.

— Не се налага — остро вметна госпожа Буун.

Гневът им беше съвсем явен, но поне за момента овладян.

— Съгласен съм — отговори Хамилтън. — Не възнамеряваме да оставаме тук цяла нощ. Искаме да погледнем стаята на Тео и може би още едно-две други помещения, после гаража, приземния етаж и евентуално тавана.

— В моята стая няма нищо — заяви Тео. Стоеше на вратата, наблюдаваше и слушаше.

— Стига, Тео — намеси се баща му.

— Смятате да се качите на тавана, така ли? — попита госпожа Буун невярващо, докато наливаше кафето.

— Да — отговори Хамилтън.

— Късмет. Може да не излезете от там живи.

— Имате ли някакви допълнителни външни постройки? — попита Ворман.

— Има една барака в задния двор — отговори господин Буун.

— Какво има в нея?

— Не водя списък. Обичайните неща. Косачка за трева, градински маркучи, препарат против бурени, стари мебели.

— Заключвате ли я?

— Никога.

— Няма нищо на тавана и в бараката — отново се обади Тео. — Губите си времето, понеже не подозирате когото трябва.

Шестимата възрастни впериха поглед в него, после баща му каза:

— Добре, Тео, стига вече.

— Съгласна съм с Тео — обади се майка му. — Това е чиста загуба на време и сили. Колкото по-дълго подозирате Тео, толкова повече ще се забавите да откриете истинския престъпник.

— Ние просто провеждаме разследване — отвърна Хамилтън. — Това ни е работата.

Стаята на Тео беше в учудващо добър вид. Родителите му го наказваха за неоправено легло, дрехи на пода или свалени от лавиците книги. Санкциите се изразяваха в намаляване на джобните му за седмицата, така че Тео се лишаваше от сериозни средства, ако не подредеше стаята си. Договориха се госпожа Буун да остане с полицаите и да наблюдава обиска. След десетминутно търсене не намериха нищо, затова се насочиха към стаята за гости и гардеробите там, а после — към кабинета. Придружавани от госпожа Буун, която следеше всяко тяхно действие, полицаите старателно огледаха лавиците и шкафовете. Внимателно опипаха всяка вещ в дрешника. Обикаляха из къщата почти на пръсти, сякаш се бояха да не счупят нещо.

След като излязоха от кабинета, Тео и баща му пуснаха телевизора да гледат местните новини. Тео се преструваше на спокоен, но мислите му все се въртяха около бараката в задния двор и колко лесно някой можеше да скрие там крадената стока. Коремът го болеше и му се искаше да си легне, но стоически се постара да изглежда безгрижен. Ами ако ги чуеше да се провикват: „Намерихме ги!“ или „Ето ги!“? Край с живота му.

Госпожа Буун заведе полицаите в приземния етаж, където те претърсиха пералното помещение, стаята за игри и килера. Нищичко. После тя ги заведе на тавана, натъпкан с кутии и кашони, пълни с обичайните ненужни боклуци, които в крайна сметка изхвърляш.

— Тео често ли се качва тук? — попита инспектор Хамилтън госпожа Буун.

— Само когато крие крадени вещи — отговори тя.

Хамилтън си обеща да не задава повече въпроси.

Нужен им беше почти час, за да отворят всички картонени кутии и кашони. Не намериха нищо и се отправиха към гаража, после претърсиха едно сервизно помещение, в което бяха отоплителната и климатичната система на къщата. Докато полицаите бяха навън, Тео попита баща си:

— Може ли да си отида в стаята, татко?

— Разбира се.

Докато Тео излизаше от кабинета, баща му го увери:

— Тео, с майка ти ти вярваме напълно. Разбираш ли?

— Да. Благодаря, татко.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Утес чайки
Утес чайки

В МИРЕ ПРОДАНО БОЛЕЕ 30 МИЛЛИОНОВ ЭКЗЕМПЛЯРОВ КНИГ ШАРЛОТТЫ ЛИНК.НАЦИОНАЛЬНЫЙ БЕСТСЕЛЛЕР ГЕРМАНИИ № 1.Шарлотта Линк – самый успешный современный автор Германии. Все ее книги, переведенные почти на 30 языков, стали национальными и международными бестселлерами. В 1999–2023 гг. снято более двух десятков фильмов и сериалов по мотивам ее романов.Несколько пропавших девушек, мертвое тело у горных болот – и ни единого следа… Этот роман – беспощадный, коварный, загадочный – продолжение мирового бестселлера Шарлотты Линк «Обманутая».Тело 14-летней Саскии Моррис, бесследно исчезнувшей год назад на севере Англии, обнаружено на пустоши у горных болот. Вскоре после этого пропадает еще одна девушка, по имени Амели. Полиция Скарборо поднята по тревоге. Что это – дело рук одного и того же серийного преступника? Становится известно еще об одном исчезновении девушки, еще раньше, – ее так и не нашли. СМИ тут же заговорили об Убийце с пустошей, что усилило давление на полицейских.Сержант Кейт Линвилл из Скотланд-Ярда также находится в этом районе, но не по службе – пытается продать дом своих родителей. Случайно она знакомится с отчаявшейся семьей Амели – и, не в силах остаться в стороне, начинает независимое расследование. Но Кейт еще не представляет, с какой жутью ей предстоит столкнуться. Под угрозой ее рассудок – и сама жизнь…«Линк вновь позволяет нам заглянуть глубоко в человеческие бездны». – Kronen Zeitung«И снова настоящий восторг из-под пера королевы криминального жанра Шарлотты Линк». – Hannoversche Allgemeine Zeitung«Шарлотта Линк – одна из немногих мировых литературных звезд из Германии». – Berliner Zeitung«Отличный, коварный, глубокий, сложный роман». – Brigitte«Шарлотте Линк снова удалось выстроить очень сложную, но связную историю, которая едва ли может быть превзойдена по уровню напряжения». – Hamburger Morgenpost«Королева саспенса». – BUNTE«Потрясающий тембр авторского голоса Линк одновременно чарует и заставляет стыть кровь». – The New York Times«Пробирает до дрожи». – People«Одна из лучших писательниц нашего времени». – Journal für die Frau«Мощные психологические хитросплетения». – Focus

Шарлотта Линк

Детективы / Триллер
Агент на месте
Агент на месте

Вернувшись на свою первую миссию в ЦРУ, придворный Джентри получает то, что кажется простым контрактом: группа эмигрантов в Париже нанимает его похитить любовницу сирийского диктатора Ахмеда Аззама, чтобы получить информацию, которая могла бы дестабилизировать режим Аззама. Суд передает Бьянку Медину повстанцам, но на этом его работа не заканчивается. Вскоре она обнаруживает, что родила сына, единственного наследника правления Аззама — и серьезную угрозу для могущественной жены сирийского президента. Теперь, чтобы заручиться сотрудничеством Бьянки, Суд должен вывезти ее сына из Сирии живым. Пока часы в жизни Бьянки тикают, он скрывается в зоне свободной торговли на Ближнем Востоке — и оказывается в нужном месте в нужное время, чтобы сделать попытку положить конец одной из самых жестоких диктатур на земле…

Марк Грени

Триллер