Татко

Млечни царевици, обвити в коприна. На някои стъбла има по четири-пет, урожаят ще бъде богат. Горещо е, но земята е все още влажна под краката ми, защитена от слънцето и вятъра. Около мен се издигат блестящи, синкавозелени, широки листа и натежали от прашец пискюли. Стъпвам внимателно през създадената от мен джунгла, като изтръсквам прашеца сред жадно разтворените листа. Полъхва лек ветрец. Спирам се и се вслушвам в шумоленето на листата.

Каква може да е причината? Кое е това огромно бебе? Такъв ли е бил като дете? Нима няма никакъв спомен от това, което е преживял? Възможно ли е цял един живот да бъде заличен просто ей така? Като че ли някой е прекарал гигантски магнит над паметта на компютър и е изтрил всичко. Компютърът е същият, но там вече няма нищо.

Той заспива на пода пред телевизора като мъртъв индианец от каубойски филм. Да го събудя ли? Какво да правя? Трудно ми е да вземам решения. Донасям няколко одеяла и го покривам. Внимателно поставям възглавница под главата му. Той спи дълбоко.

Седя на стола и го държа под око. Затварям и заключвам външните врати; спускам венецианските щори. Затварям и всички врати в хола. Решавам, че е в безопасност, дори и ако заспя.

Правя някои промени, все едно че в дома има бебе. Махам дреболиите от масичката за кафе и другите ниски масички — неща, с които би могъл да се нарани. Сядам в люлеещия се стол, телефонирам на Джоан и й казвам, че всичко е наред. Тя ми съобщава, че мама се държи добре. Марио гледа да стои настрана. След разговора заспивам почти веднага.

Когато се събуждам, татко отново е изчезнал! Минава известно време, преди да разбера това. Опитвам се да не изпадам в паника. Давам си сметка, че не е възможно да е отишъл надалече; вероятно е в кухнята. Влизам в нея, но тя е празна. Пресичам всекидневната и поглеждам в хола. Не е там. Вратите към спалнята и банята са все още затворени. Проверявам навсякъде. Няма го никъде.

По дяволите, къщата не е толкова голяма! Бързо проверявам предната и задната врата; все още са затворени. Тичам обратно в спалнята и поглеждам под леглото му, зад вратата, в дрешника, под раклата и тоалетката. Обзема ме отчаяние. Какво ще кажа на майка и Джоан, ако не го намеря?

Влизам в средната спалня и поглеждам под леглото, в дрешника, навсякъде. Готов съм да започна да изтеглям чекмеджетата и да проверявам и в тях. Тичам обратно в кухнята, поглеждам под масата, във фурната. Връщам се във всекидневната. Поглеждам зад кушетката, зад стола. Не остана място, което да не съм проверил. Това е една от онези мистерии на заключените стаи. Какво стана с трупа? Тръгнал си е, ето какво; може би направо през стената. Може би е станал невидим! Мисля за всички тези неща. Ясно е, че ловът на „невидимите пеперуди“ трябва да ме е впечатлил.

Строполявам се на люлеещия се стол. Трябва ли да се обадя на полицията? Не, трябва да обмисля това. Правя няколко дълбоки вдишвания и издишвания според препоръките на йогите. Ставам и внимателно проверявам отново всички врати. Не би могъл да излезе, резето на външната врата е на мястото си. Дори и неочаквано да се е възстановил физически и психически, да е отворил вратите и да е излязъл, като ги затвори зад себе си, няма как да върне резето от вътрешната страна!

В този момент забелязвам, че има една врата, която не съм проверил. Вляво от хола, точно след кухнята преди вратата на банята има врата, която се отваря към малкото помещение на отоплителната система. Там се държат още прахосмукачката и метлите. Събирам всичката си смелост, преди да отворя вратата.

Отварям я, без да се надявам, че ще го намеря там. Просто това е единственото все още непроверено място.

Той стои там с гръб към мен, напълно облечен, наведен над отоплителната система. Не знам как е успял да затвори вратата зад себе си. Не знам откога е тук, но сигурно достатъчно дълго да напълни гащите. Учудващо е как не съм усетил миризмата.

Стоя там, сърцето ми шумно бие в гърдите, главата ми се върти.

— Какво правиш тук, татко?

Обръща се при звука на гласа ми. Гледа през мене няколко секунди, после се обръща отново към отоплителя. Хващам го леко за ръка и го повеждам към банята. Не се съпротивлява, но чувствам известно нежелание. Ясно е, че предпочита този килер.

Часът е два и половина след полунощ. Събличам го, почиствам го, напълвам ваната и хвърлям мръсните дрехи в нея. Избърсвам го колкото мога и му обличам изпраната и изсъхнала пижама. Повеждам го към спалнята. Нервите ми са опънати до крайност; малко ми трябва да зарева на глас.