Следващата сутрин се облича сам, оправя си леглото, излиза от стаята си и тръгва към банята с работното си кепе от летището на глава. Докато си влачи краката през хола към банята, чете от списъците ми, закрепени на таблото. Гледката е едновременно и тъжна, и смешна, но той е щастлив: за него това е както търсенето на съкровища за малките момчета. Вечерта, когато не гледа телевизия, той прехвърля отново различните картончета на таблото, задава ми въпроси.
— Мога да направя това, сигурен съм, че мога да направя всичко, което си написал тук.
Започнах да го подготвям и за грижите около майка. Безпокоя се, че ще получи друг удар, когато си тръгна. А първите минути за толкова важни. Изкуственото дишане уста в уста и масажът на сърцето могат да се окажат решаващи в такъв момент. Татко трябва да научи и това.
Започвам да му говоря на тази тема, но нещо в него отказва да слуша: не иска да има нещо общо с такава стресова ситуация. Но аз настоявам. В този случай не мога да отстъпя.
— Виж, татко, ще ти покажа как точно се прави това. Трябва само да изпълняваш инструкциите.
Той избягва очите ми.
— На тези неща ни учат в армията, стотици хора са спасени по този начин.
Мразя да го лъжа, но се освобождавам от всички задръжки. Единственият път, когато съм се опитвал да правя изкуствено дишане уста в уста и сърдечен масаж, беше на една възрастна жена във Франция, и то след като вече беше умряла. Малкото, което знам, научих от личната си библия — медицинския наръчник „Мърк менюъл“.
По време на рекламите уговорих татко да легне на пода. Той ляга и кръстосва ръце върху гърдите си. Очите му са втренчени в тавана, все още не ме поглежда. Коленича до него, пъхам ръка под тила и повдигам главата му.
— Отвори сега уста и се изплези.
Той го прави, аз го хващам под брадичката, като едновременно повдигам и тегля назад; стискам носа му с пръсти, очите му са вторачени в мен. През цялото време му разяснявам нещата със спокоен и тих глас.
— Сега точно, татко, е моментът, в който слагам уста върху твоите и дишам вместо тебе.
Започва да се бори, за да се освободи. Извива глава и се обръща настрана.
— О, не, не прави това.
Коленичи.
— Нямам намерение наистина да го правя, татко, само обяснявам!
Лягам на килима и го моля да ме хване по същия начин, по който аз го бях държал. Направлявам ръката му под тила си и изплезвам език. Поставям другата му ръка така, че да може да стисне носа ми. Ръцете му треперят толкова силно, че той едва не ми откъсва носа. Непрекъснато поглежда към телевизора, за да не изпусне продължението на телевизионното шоу. Поглежда надолу към мен.
— Хората правят ли това на обществени места, Джон?
— Разбира се, може да ти се наложи да го направиш на майка. Ако тя получи нова сърдечна криза, ще трябва да приложиш изкуствено дишане. Това е единственият начин да я спасиш.
Той се обляга назад. После се изправя на крака и се оттегля към люлеещия се стол.
— Това може и да е правилно, Джон, но изглежда греховно. Наистина ли хората правят това един на друг? Може би понякога Господ иска ние да умираме.
Настанявам се и гледам телевизия с него. Разбирам чувствата му, но той трябва да ги преодолее; става въпрос за нещо твърде важно.
При следващото прекъсване на шоуто се опитвам да му покажа нещо за сърдечния масаж. Уговарям го отново да легне на пода.
— Виж сега, татко, докато правиш дишане уста в уста, ще трябва същевременно да масажираш сърдечната област. Това се прави за стимулиране на сърцето — то трябва да затупти отново. Трябва да натискаш силно и ритмично, веднъж в секунда, точно в центъра на гръдния кош.
Навеждам се над него и започвам да натискам с дланта си върху гръдната кост. Разбира се, не толкова силно, колкото е нужно за стимулиране на сърцето, но все пак достатъчно силно, за да схване идеята.
— Хей, причиняваш ми болка! Това би могло наистина да нарани една жена: ти ще я натискаш право в… в… гърдите.
— Тя няма да чувства нищо, татко, тя ще бъде в безсъзнание. По-добре е да получиш някоя и друга синина, отколкото да умреш, нали?
Повдига се на лакът.
— Тя никога няма да ми разреши да го направя, Джони. Тя никога няма да ми разреши да я натискам така. Никога не съм удрял жена в живота си. Никога няма да мога да направя това.
— Ще трябва, татко, това е въпрос на живот и смърт.
Шоуто продължава: показват някакъв много умен делфин, ако, разбира се, вярвате в съществуването на такива.
Татко се настанява с дълбока въздишка в люлеещия се стол. Диша тежко и от време на време ме поглежда крадешком: като че ли току-що се е спасил от някакъв откачен секс-маниак.