Татко

Последва цяла минута тишина. Дори не я поглеждам. Не искам. Започва да реве.

— Сега ме наричаш луда. Ти крадеш съпруга ми, а аз съм лудата. Всички вие искате да ме видите мъртва. Ако бях умряла още при първия инфаркт, всички щяхме да бъдем по-щастливи. Ако не бе религията ми, бих посегнала на себе си!

Мисля за Делибро и въпроса му. Питам се, колко често е заплашвала по този начин, когато е искала да се наложи. Мама става и отива в задната стая. Твърде съм изтощен, за да се втурна след нея. Седя и се питам дали наистина ще се самоубие. Имали нещо в онази стая, с което да го извърши? Кой знае? Възможно е да има цианид, тротил, автомат „Стен“ — тя е толкова потайна, вечно крие нещо тук-там. После си мисля: „О, по дяволите! Тя е права; по-добре да е мъртва. Всички ние бихме се чувствали по-добре, особено татко. Ще си остана тук и ще се опитам да не мисля.“

Пускам телевизора на спортния канал и си вземам бира. Иска ми се да съм в костюма на татко за гледане на бейзболен мач и да държа в ръка бележника му за отбелязване на резултатите. Той знае много добре как да се разтоварва. За да бъда напълно честен, признавам, че след петнайсетина минути вече съм увлечен в играта. Добър мач е. Според мен това доказва, че човешките нерви имат граница, след която се включва самозащитният механизъм. Опитвам се да забравя за мама и нейните проблеми. След около час и половина, точно на единайсетия удар на топката, тя се появява на хоризонта. Отива първо до банята, после се изправя до мен.

— Не те е грижа, нали?

Поглеждам я, отпивам от бирата — третата ми бутилка.

— Разбира се, че ме е грижа, но ти не искаш да разговаряме. Смятам, че най-много ще си помогнеш, ако сама обмислиш всичко. Защо не погледаш телевизия и не се успокоиш.

Стои до мен, измерва ме с поглед отгоре надолу. Очаквам да се спусне върху мен със зъби и нокти, но тя бавно се отпуска на стола си.

— Мамо, какво ще кажеш за чаша бира или малко вино?

Тя занемява.

— Ти си пиян. Ти си точно като братята на баща ти. Вече започваш. Те се пропиха горе-долу на твоята възраст. Наблюдавам те внимателно. Един ден изпи три бутилки бира и две чаши вино; преброих ги. Това е, което пиеш вкъщи и за което знам; Господ знае с какво количество алкохол се наливаш по баровете. Всъщност ти вече си алкохолик.

Намествам се на стола си и се опитвам да се съсредоточа върху играта. Това е нещо ново. За пръв път някой ме нарича алкохолик и този някой е собствената ми майка. Ако тя ти е приятел, не ти трябват никакви врагове. Може би няма да бъда наречен така за последен път, но този е първият; нещо като отправна точка в живота ми.

— Е, мамо, не съм алкохолик, но тази е третата ми бира, ако решиш да ги броиш отсега нататък. Щом не искаш да пиеш, кажи; но те моля, без нравоучения.

Следва дълга пауза. Докато говорех, пропускам отбелязването на точка; пропускам дори повторението по телевизията.

— Ако ще ядеш храната ми и ще пиеш бирата ми, мога поне да пийна малко вино, преди да си ме докарал до просешка тояга с твоята лакомия.

Ето докъде стигаме с нея; отивам в кухнята и й наливам малко от онова долнокачествено, студено, сладко вино. Играя „Всички в семейството“ в къщата на майка си. С всеки изминат ден все повече заприличвам на Арчи Бънкър. В най-скоро време ще започна да наричам негрите „джигс“.

Питам от кухнята, дали иска сандвич със сирене. Няма отговор и решавам да направя и за двама ни. Ако тя откаже, ще изям и двата. Излизам от кухнята и ги сервирам. Нищо не казва, но отхапва от единия сандвич и отпива от виното си.

— Тази нощ ще спя сама в леглото си. Омъжена жена, преживяла какво ли не, сега съм принудена да спя сама.

Какво иска — аз да спя с нея? Обмислям отговора си; казвам си, че не е на себе си от безсилие и тревога.

— Но, мамо, ти се оплакваш, че татко ти досажда в леглото, че те буди и не можеш да си починеш. Ето ти възможност да се наспиш добре тази нощ.

Отговаря ми с красноречиво изсумтяване.

Цялата вечер протича по този начин. Гледаме известно време телевизия; тя си отваря устата само за да прави гадни забележки за всяко шоу и всички участници в него. Мълча си. Иска ми се да се прибера в спалнята си и да си почета нещо, но за нея това ще бъде жестока обида.

Преди да си легнем, мама се успокоява. Слава Богу, че непрекъснато се променя!

Усещам, че нещата ще се оправят; тя направи сцена, наложи се, сега може да се наслади на победата. Независимо от това решавам да спя в страничната спалня, в леглото със специалния матрак и кислородната бутилка. Все още съм малко разтревожен; тя съумява да изглежда толкова нещастна.