Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)

Засичали сме се на няколко пъти и преди и винаги съм изпитвала известно неудобство в негово присъствие. Та той има направо плашеща репутация. Всички непрекъснато разправят, че е гений, дори Филип, моят шеф. Когато основавал „Брандън Комюникейшънс“, тръгнал от нищото, а сега това е най-голямата финансова компания за връзки с обществеността в Лондон. Преди няколко месеца някакъв вестник го окачествил като един от най-умните предприемачи на своето поколение. Били писали, че коефициентът му на интелигентност е феноменално висок и че имал буквално фотографска памет. (Винаги съм мразела хората с фотографска памет.)

Но има и още нещо, което ме кара да се чувствам неудобно в негово присъствие — това, че лицето му е винаги някак смръщено, когато говори с мен. Сякаш много добре знае, че и бъкел не разбирам от финанси и само мамя хората. Всъщност, като се позамисля, може пък и наистина да го знае. Нищо чудно да се окаже, че този прословут Люк Брандън не само е гений, ами може да чете и мислите на хората. И да е съвсем наясно, че като гледам съсредоточено някоя тъпа графика и кимам умно, всъщност си мисля за онази страхотна черна блузка, дето я видях в „Джоузеф“, и пресмятам дали парите ще ми стигнат да си купя и панталона към нея.

— Познаваш Алиша, нали? — пита Люк и ми посочва с жест застаналата до него блондинка с безупречен външен вид.

Не, по една случайност не познавам Алиша. Пък и не е нужно да я познавам. Те всичките си приличат като две капки вода, тези „момичета на Брандън К.“ (не знам защо са решили, че е страшно шик да се наричат така; на мен лично това „К.“ ми навява малко по-други асоциации). Всички до една са безупречно облечени, образовани, омъжени за банкери и без капчица чувство за хумор.

— Ребека — отбелязва хладно Алища, като се ръкува с мен, — от „Успешно спестяване“, нали?

— Точно така — отвръщам също толкова хладно аз.

— Много мило, че дойдохте — казва Алиша. — Знам колко сте заети вие, журналистите.

— Така е — отвръщам. — Но се стараем да ходим на колкото се може повече пресконференции. Трябва да сме в крак със събитията в нашата област.

Страхотен отговор. Чак на себе си успях да направя впечатление. Алиша кима сериозно, сякаш всяка моя дума е от огромно значение за нея.

— Кажете ми, Ребека, какво ще кажете за днешните новини? — пита тя и посочва с жест към пъхнатия под мишницата ми „Файнаншъл Таймс“. — Доста изненадващо, не мислите ли?

О, Боже! Какво има предвид?

— Определено са интересни — провлачвам с усмивка, за да печеля време.

Оглеждам уж нехайно залата, като се опитвам да уловя някакъв знак за събитията. Напразно. Какво е станало? Да не са вдигнали лихвения процент или нещо подобно?

— Да ви кажа, моето лично мнение е, че новините са по-скоро лоши за нашия бранш — бърза да добави Алиша. — Но вие сигурно имате свои виждания по въпроса.

Гледа ме очаквателно. Чувствам как се изчервявам. Как да се измъкна, по дяволите? Обещавам си отсега нататък, всеки Божи ден да преглеждам вестниците. Никога повече няма да се оставя да ме поставят така натясно.

— Съгласна съм с вас — отронвам дълбокомислено. — И аз смятам, че новините са много лоши.

Със свито гърло отпивам бавно от шампанското и се моля да тресне някое земетресение.

— Очаквахте ли го? — пита Алиша. — Знам, че вие, журналистите, сте винаги на крачка пред нас, останалите хора.

— Ами…, аз определено го очаквах — отвръщам и съм почти сигурна, че звуча убедително.

— А сега и този слух, че идва ред на „Скотиш Прайм“ и „Флаг-стаф Лайф“! — възкликва тя и се вторачва напрегнато в мен. — Мислите ли, че наистина ще стане?

— Ами… трудно е да се каже — отвръщам и отново започвам да отпивам бавно от шампанското.

Какъв слух?! Боже Господи, защо не ме остави на мира?!

В този миг допускам огромната грешка да вдигна очи към Люк Брандън. И го виждам да ме гледа втренчено, със странно изражение на лицето. Мамка му! Той ЗНАЕ, че и представа си нямам за какво става дума! Личи му, че го знае, нали?

— Алиша — изведнъж се обажда той рязко, — Маги Стивънс е на вратата. Би ли могла да…

— Веднага — отвръща тя на секундата и като добре трениран състезателен кон се понася бързо и плавно към входа на залата.

— И, Алиша — добавя Люк, при което „момичето на К.“ се извръща бързо, като понамалява крачка, — искам да знам кой точно е оплескал онези сметки.

— Да — само дето не козирува Алиша и отново забързва към вратата.

Боже мили, наистина да те хване страх. А ето че сега съм насаме с него. Пресмятам как да офейкам по-бързичко.

— Е — казвам ведро, — трябва да отида при…

Но Люк Брандън вече се е привел към мен.

— Тази сутрин „ЕсБиДжи“ съобщиха, че поемат управлението на „Рутланд Банк“ — прошепва ми той.

Ами да, разбира се, като ми го каза сега, се сетих, че бях подочула нещичко тази сутрин по новините.

— Знам — отвръщам високомерно. — Прочетох го във „Файнаншъл Таймс“.

И преди той да успее да ми каже каквото и да било друго, аз му кимвам за довиждане, обръщам се и се отправям към Ели.