Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)

Искате да узнаете каква е тайната ми мечта, така ли? Е, ще ви кажа. Тя е рожба на един вестникарски материал, който ми попадна преди време. В него ставаше дума за това как в една банка объркали сметките на някакви свои клиенти. Историята ми хареса толкова много, че си изрязах статията от вестника и си я залепих на вратата на гардероба вкъщи. В банката по погрешка разменили сметките по кредитните карти на двама клиенти и изпратили на всеки сметката на другия. А сега внимавайте — те и двамата платили получените сметки, без изобщо да разберат, че са сбъркани! Платили чуждата сметка, БЕЗ ДОРИ ДА Я ПРОВЕРЯТ!

Откакто прочетох тази история, моята тайна мечта е същото да ми се случи и на мен. От банката да изпратят по погрешка моята набъбнала сметка по кредитната ми карта на някоя престаряла и отвеяна богаташка от Корнуол и тя да я плати, без да я погледне. А на мен пък да ми изпратят нейната сметка за три кутии котешка храна по петдесет и девет пенита всяка. Която, естествено, аз пък ще платя, без изобщо да го повдигам на въпрос — трябва да се играе честно, все пак.

Зяпам през прозореца с широка усмивка на лицето. Вярвам, че този месец това най-после ще ми се случи — тайната ми мечта ще се осъществи. Когато обаче най-сетне измъквам листчето от плика — подтикната от любопитния поглед на Клеър, — усмивката ми помръква, а после и напълно изчезва. Усещам в гърлото си някаква гореща топка, която ме задавя. Май ме обзема паника.

Листчето е почерняло от цифри. Очите ми пробягват по редица познати имена, сякаш съм в мини търговски център. Опитвам се да ги осмисля, но те се движат някак прекалено бързо. Успявам да мярна името „Торнтънс“. Какво? „Торнтънс Чокълейтс“ ли? Че какво общо имам аз с шоколадовите бонбони на „Торнтънс Чокълейтс“? По дяволите, та аз съм на диета! Тази сметка е СБЪРКАНА! Няма начин да е моя! Невъзможно е да съм изхарчила толкова много пари!

„Само без паника!!!“, изкрещявам си на ум. В такива случаи номерът е човек да не се паникьосва. Трябва само да прочета бавно всяка вписана сума. Поемам си дълбоко дъх и правя усилие да съсредоточа вниманието си, за да осмисля спокойно редицата числа, започвайки от самото начало.

„Смит“ (Е, тук всичко е наред. Всеки има нужда от канцеларски материали.)

„Буутс“ (Сумата не е голяма. Ясно — всеки има нужда от боя за обувки.)

„Спексейвърс“ (Калъфът за очила е нещо жизнено необходимо.)

„Одинс“ (Бутилка вино — жизнено необходимо!)

„Ауър Прайс“ („Ауър Прайс“ ли? Ааа, да. Новият албум на „Шарлатаните“. Е, тук няма две мнения по въпроса — просто ТРЯБВАШЕ ДА ГО ИМАМ, нали така?)

„Белла Паста“ (Ясно, обядът с Кейтлин.)

„Одинс“ (Бутилка вино — жизнено необходимо!)

„Екко“ (Бензинът не се смята.)

„Куалино“ (Добре де, това е наистина много скъп ресторант… но пък човек ходи там веднъж на сто години!)

„Прет а Манж“ (Обикновено плащам в брой, когато купувам полуфабрикати, но този път просто нямах в себе си дребни банкноти.)

„Одинс“ (Бутилка вино — жизнено необходимо!)

„Ръгс ту Ричс“ (КАКВО??? Какви са пък тия „килими за богати“? Ах, да, пътечката. Онази идиотска пътечка!)

„Ла Сенца“ (Секси бельо за среща с Джеймс.)

„Ажан Провокатьор“ (Още по-секси бельо за среща с Джеймс. Хм, що ли ми трябваше!)

„Боди Шоп“ (Електрическата масажна четка, която ТРЯБВА да започна да използвам.)

„Некст“ (Една доста скучна бяла риза… но пък я купих при разпродажба, значи съм СПЕСТИЛА пари.)

„Милетс“…

Буквално замръзвам. „Милетс“ ли? Та аз НИКОГА не стъпвам в „Милетс“! Какво, по дяволите, ще правя в „Милетс“? Забивам недоумяващ поглед в посочената сума, свивам вежди и трескаво мисля. И после изведнъж ми светва. Та то е очевидно! Някой друг е използвал кредитната ми карта!!

Боже Господи! Аз, Ребека Блумууд, съм станала жертва на финансово престъпление!

Сега вече всичко придобива съвсем ясен смисъл. Някакъв гнусен престъпник ми е отмъкнал картата и е фалшифицирал подписа ми. Кой знае къде другаде е пазарувал с нея! Нищо чудно, че банковото ми извлечение е почерняло от гъсто изписаните цифри! Някой си е устроил пазарна оргия из цял Лондон с моята кредитна карта!! И явно си въобразява, че това безобразие ще му се размине.

Но как ли го е направил? Трескаво ровя из чантата си за портмонето, отварям го и… Картата ми от „Виза“ си е вътре — точно в отделението, където винаги я държа. Изваждам я и я разглеждам втренчено. Ясно, някой я е измъкнал скришом от портмонето ми, използвал я е най-безочливо, а после… ПОСЛЕ Я Е ПЪХНАЛ ОБРАТНО НА МЯСТОТО Й. Явно го е направил човек, когото познавам. Боже Господи! Кой?

Оглеждам подозрително колегите си зад стъклените прегради, които отделят работните ни кутийки. Който и да го е направил, явно не е от най-умните. Да използва кредитната ми карта в „Милетс“! Та то е смешно! Аз НИКОГА не пазарувам от „Милетс“!

— Кракът ми не е стъпвал в „Милетс“! — отсичам гласно.

— Стъпвал е, стъпвал е — подмята Клеър.

— Какво? — питам и се извръщам към нея, не особено доволна, че прекъсва размислите ми. — Нищо подобно!