Смъртен страх

Лабораторията беше разделена на две основни секции. Първата беше облицована с бели плочки, а на пода имаше светла и очевидно скъпа теракота. Състоеше се от едно голямо общо помещение, в дъното на което имаше няколко офиса. Всичко блестеше. За това допринасяше и ярката флуоресцентна светлина, която падаше от тавана. Общото помещение беше пълно със сложна апаратура, повечето от компонентите и Джейсън виждаше за пръв път. Затворена стоманена врата разделяше първата зала от втората. На табелата до нея пишеше: ВХОД ЗАБРАНЕН! ОПИТНИ ЖИВОТНИ И БАКТЕРИАЛНИ ИНКУБАТОРИ.

На пейката зад една от дългите лабораторни маси седеше млада и много руса жена, която Джейсън бе виждал в кафетерията на ГХП. Имаше остри черти и леко гърбав нос, а косата и беше стегната в кок. Джейсън отбеляза, че очите и са зачервени, сякаш е плакала.

— Моля да ме извините — обади се той. — Аз съм доктор Джейсън Хауърд… Пристъпи крачка напред и тромаво протегна ръка. Жената я пое, кожата и беше хладна.

— Хелене Бренкивист — представи се тя с лек скандинавски акцент.

— Ще ми отделите ли една минутка?

Жената не отговори, но затвори тетрадката пред себе си и отмести поставката с епруветки.

— Бих искал да получа отговор на няколко въпроса започна Джейсън и леко се поколеба пред абсолютното безразличие върху лицето на жената насреща му.

— Това е лабораторията на доктор Хейс, нали? — ръката му описа лек полукръг, жената само кимна. — Предполагам, че вие сте работила с него…

Ново кимване, по-незабележимо от предишното, Джейсън остана с чувството, че е успял да пробуди защитните реакции на Хелене.

— Сигурно вече сте научили какво му се случи — продължи съчувствено той.

Този път жената примигна, под клепачите и проблеснаха сълзи.

— Аз бях с доктор Хейс, когато умря — внимателно продължи Джейсън, без да отделя поглед от лицето на жената. Ако не бяха насълзените очи, човек би казал, че поведението и е напълно лишено от емоции. Но понякога и това е признак на дълбока мъка. — Малко преди фаталния инцидент Хейс сподели, че е направил голямо откритие…

Коментарът увисна във въздуха, с надеждата за някакъв отговор. Но такъв не дойде. Хелене просто го гледаше.

— Е, имаше ли такова откритие? — приведе се напред Джейсън.

— Не бях сигурна, че сте свършил — отговори за пръв път русата жена. — Във вашето изявление нямаше въпрос…

— Вярно — кимна Джейсън. — Надявах се да поемете. Дано знаете какво е имал предвид доктор Хейс.

— Страхувам се, че не е така. Този въпрос ми зададоха и други хора от администрацията, които бяха тук преди вас. За съжаление нямам никаква представа какво е искал да каже доктор Хейс…

Джейсън разбра, че Шърли е била тук още рано сутринта.

— Вие ли сте единственият човек в тази лаборатория, който е работил заедно с доктор Хейс? — попита той.

— Да — кимна Хелене. — Имахме и една секретарка, но преди три месеца доктор Хейс я уволни, защото много приказвала…

— От какво се е страхувал?

— От всичко. Доктор Хейс беше изключително затворен човек, особено, когато ставаше въпрос за работата му.

— Започвам да разбирам, че наистина е било така — кимна с въздишка Джейсън. Потвърждаваше се първоначалното му впечатление за параноята на Хейс. Но трябваше да довърши с разпита на тази жена…

— С какво точно се занимавате тук, госпожице Бренкивист?

— Аз съм молекулярен биолог. Точно като доктор Хейс, но далеч от неговите способности. Използвам техниката за рекомбинация на ДНК-клетки, за да променя ядрото на бактерията Е. Коли. Създадените по този начин протеини представляваха интерес за експериментите на доктор Хейс…

Джейсън кимна с глава, сякаш всичко му беше ясно. Терминът „рекомбинация на ДНК“ му беше смътно познат, но на практика нямаше представа какво означава. В краткия отрязък от време след завършването му в областта на бактериологията беше извършена истинска революция. Но едно нещо все пак помнеше — опасенията, че от комбинирането на различни ДНК-клетки могат да се получат бактерии, които ще причинят епидемии от нови и непознати болести. Мислейки за внезапната смърт на Хейс, той вдигна глава и внимателно попита:

— А случайно да сте създали нови и потенциално опасни комбинации?

— Не — без колебание отвърна Хелене.

— Откъде сте толкова сигурна?

— Имам две причини за това. Първо, цялата работа по рекомбинирането на бактериите вършех аз, а не доктор Хейс. Второ, ние използваме щам от бактерията Е.Коли, който не може да вирее извън лабораторни условия.

— Аха — кимна окуражително Джейсън.

— Доктор Хейс имаше интерес към процесите на растежа и зреенето. През по-голямата част от времето се занимаваше с изолирането на факторите на растежа от хипофизата — онези, които влияят на пубертета и сексуалното развитие. А както със сигурност знаете, факторите на растежа са протеини…

— Разбира се — кимна Джейсън. Интересна жена, отбеляза мислено той. Отначало и теглеше думите с ченгел, но сега, стъпила на познатата си научна почва, говореше далеч по-свободно и изчерпателно.