Смъртен страх

— Извинете за безпокойството — рече Джейсън и се отпусна на стола пред бюрото. Още веднъж се възхити на начина, по който дребната, но изключителна женствена Маргарет възприемаше необичайната си професия.

— Няма безпокойство — размаха ръце доктор Данфорт. — Тази сутрин резнах доктор Хейс… — Облегна се назад, столът и леко проскърца. — Останах леко изненадана, защото не се оказа рак…

— А какво?

— Аневризма. Аневризма на аортата, избила вътре в трахейно-бронхиалния ствол. Този човек не е бил болен от сифилис, нали?

— Съмнявам се — поклати глава Джейсън. — Аз поне не знам за такова нещо, но то ми се струва малко вероятно…

— И на мен, но въпреки това ми беше странно… — Лекарката замълча за момент, после посочи сандвича в ръката си: — Нали нямате нищо против да продължавам да се храня? След малко имам назначена друга аутопсия…

— Моля, не се притеснявайте — кимна Джейсън, но вътрешно отново се запита как го прави тази дребна жена. Собственият му стомах вече се свиваше и отпускаше като топка за тенис — вероятно от слабата миризма на риба, с която очевидно беше пропита цялата сграда. — Какво ви беше странно?

Маргарет сдъвка хапката си, преглътна я и едва тогава отговори:

— Аортата изглеждаше някак, кака да кажа… изсъхнала и ронлива като сирене. Същото важи и за трахеята. Никога не съм виждала такова нещо, ако не броим един пациент на 114 години, когото аутопсирах преди време. Можете ли да повярвате? Цели сто и четиринадесет години! За него писаха и в „Глоуб“… Когато е избухнала Първата световна война, той е бил на четиридесет и четири, представяте ли си?!

— А кога ще бъдат готови лабораторните проби?

— Чак след две седмици — направи гримаса Маргарет. — Нямаме средства за помощен персонал и по тази причина се бавят всички проби…

— Ако ми дадете някое и друго стъкълце, бих могъл да помоля нашата лаборатория да…

— Не — поклати глава Маргарет. — По закон трябва да ги обработим ние. Надявам се, че ме разбирате…

— Не искам да кажа, че няма да ги обработите — уточни Джейсън. — Предлагам само да спестим малко време.

— Не виждам защо не — прие след кратък размисъл Маргарет, стана на крака, отхапа поредния едър залък и направи знак на Джейсън да я последва. Излязоха на стълбището и се качиха един етаж по-горе, където се намираше залата за аутопсии.

Беше дълго правоъгълно помещение с четири перпендикулярно наредени никелирани маси. Във въздуха се носеше миризмата на формалдехид и други химикали с неизвестни имена. Две от масите бяха заети, а другите бяха в процес на почистване. Чувствайки се абсолютно у дома си, Маргарет продължаваше да дъвче сандвича си. Джейсън вървеше на две крачки след нея и, подчинявайки се на знаците и, покорно я последва към големия умивалник до стената. След като разрови подредените над него стъклени шишенца с проби, тя сръчно отдели няколко, обърна ги с гърлото надолу върху плота и започна да реже парченца от пробите с нещо, което силно наподобяваше обикновен кухненски нож. След това извади няколко празни епруветки, залепи им етикети, напълни ги до половината с формалдехид и започна да пуска съответните парченца в тях. Когато свърши, сложи епруветките в обикновен плик от кафява амбалажна хартия и го подаде на Джейсън. Всичко беше направено със забележителна лекота.

* * *

Върнал се обратно в ГХП, Джейсън бързо се насочи към патологията. Доктор Джаксън Медсън беше надвесен над микроскопа си. Висок и слаб мъж някъде около шейсетте, докторът беше редовен участник в градския маратон. При появата на Джейсън, той се отдръпна от микроскопа и му изрази съболезнованията си за преживяното с Хейс.

— В тая къща май няма много тайни, а? — подхвърли с мрачна ирония Джейсън.

— Няма, разбира се — спокойно потвърди Медсън. — В социално отношение медицинският център прилича на малко градче, в което хората си умират за клюки… — Очите му пробягаха по кафявата торбичка:

— Нещо за мен ли?

— Може и така да се каже — кимна Джейсън. После обясни какъв е проблемът — минимум две седмици за обработка на пробите в лабораторията на градската морга, молба за по-бърза работа тук, в лабораторията на ГХП.

— С удоволствие — кимна Медсън и пое торбичката.

— А между другото, не искаш ли да чуеш заключенията по случая Харинг?

— Разбира се, че искам — с мъка преглътна Джейсън.

— Сърдечно разкъсване. Първият ми подобен случай от доста години насам. Лявата камера е широко отворена. По всичко личи, че инфарктът е засегнал почти целия сърдечен мускул, а след като направих дисекция останах с впечатлението, че са участвали и всички коронарни съдове. Този човек имаше най-тежката форма на коронарна болест, която съм виждал!

Толкоз по въпроса за ефективността на чудесните ни превантивни тестове, мрачно си рече Джейсън. Чувстваше се достатъчно виновен, за да обясни на Медсън как е прегледал основно всичките изследвания на Харинг, но не е открил никакъв намек за скорошни неприятности, включително и на ЕКГ, направено по-малко от месец преди смъртта на пациента.