Смърт във Виена

Първите доклади за масовото избиване на евреи вече били започнали да достигат до външния свят благодарение на съветския дипломатически телеграф, който дал сигнал на Съюзниците за ужасите, извършвани от германските войски на полска и съветска територия. Мартин Лутер, който се занимавал с „еврейските въпроси“ от страна на Германското министерство на външните работи, знаел, че разкритите гробове близо до Челмно представляват сериозна заплаха за секретността на Окончателното решение. Той изпратил копие от анонимното писмо до Хайнрих Мюлер от Гестапо и поискал незабавни действия.

Ривлин притежаваше копие от отговора на Мюлер до Мартин Лутер. Той го остави на масата, обърна го така, че Габриел да може да го вижда, и посочи съответния пасаж:

Анонимното писмо, изпратено до Министерството на външните работи, отнасящо се до очевидното решение на еврейския въпрос в областта Вартегау, което ми бе предоставено на 6 февруари 1942 г., незабавно предадох, за да се вземат съответните мерки. Резултатите ще дойдат, когато му дойде времето. На място, където се секат дървета, хвърчат трески и това не може да се избегне.

Ривлин посочи цитираната в горния ляв ъгъл забележка: IV Б4 43/42 СДД (1005).

— Адолф Айхман почти сигурно е получил копие от отговора на Мюлер до Мартин Лутер. Виждате, че отделът на Айхман към Централното управление за сигурността на Райха се появява в адреса. Числата 43/42 отразяват датата: четиридесет и трети ден на 1942 г., или двайсет и осми февруари. Инициалите СДД означават, че е свръхсекретно държавно дело. А тук, в скобите на края, са четирите цифри, които са били използвани като кодово име за свръхсекретната Акция — едно, нула, нула, пет.

Ривлин върна документа в папката.

— Скоро след като Мюлер изпратил това писмо на Мартин Лутер, Ерих Радек бил освободен от командния си пост в Украйна и прехвърлен обратно в Централното управление за сигурността на Райха в Берлин. Той бил назначен в отдела на Айхман и за него започнал период на интензивно обучение и планиране. Виждате ли, прикриването на най-големия случай на масово убийство в историята не било малко начинание. През юни той се върнал на изток, действайки под прякото командване на Мюлер, и се заловил за работа.

Радек разположил главната квартира на своето спецподразделение 1005 в полския град Лодз, на около осемдесет километра югоизточно от лагера на смъртта в Челмно. Точният адрес бил държавна тайна и бил известен единствено на малцина висши офицери от СС. Цялата кореспонденция минавала през отдела на Айхман в Берлин.

Радек се спрял на кремацията като най-ефективен метод за отърваване от труповете. Изгарянето било изпробвано и преди това, като се използвали огнехвъргачки, но резултатите били незадоволителни. Радек използвал ефективно инженерното си обучение, изобретявайки метод за изгаряне на две хиляди тела едновременно на високи аеродинамични клади. Дебели дървени греди, дълги по седем-осем метра, били напоявани с бензин и поставяни върху циментови блокове. Труповете били нареждани между гредите — тела, греди, тела, греди, тела… Слагали в основата на конструкцията напоени с бензин подпалки и ги запалвали. Когато огънят угаснел, овъглените тела били разтрошавани с валяци и разпръсквани.

Черната работа била извършвана от роби евреи. Радек организирал евреите в три бригади: едната за разкопаване на гробните ями, втората за пренасяне на труповете от тях до кладата и третата — за пресяване на праха за кости и ценни предмети. След приключването на всяка операция теренът бил изравняван и залесяван, за да се прикрие какво е ставало там. После робите били убивани, за да се отърват от тях. По този начин секретността на Акция 1005 била запазена.