Смърт във Виена

„Коалиция за по-добра Австрия“ разполагаше с всички атрибути, типични за една благородна, но все още напълно безнадеждна кауза. Тя се помещаваше на втория етаж в един разнебитен склад в Двайсети район, с покрити със сажди прозорци, гледащи към железопътното депо. Работното помещение беше само едно — голямо и невъзможно да се отопли достатъчно. Когато пристигна на следващата сутрин, Габриел завари повечето хора от младежкия клуб, облечени в дебели пуловери и с вълнени шапки.

Ренате Хофман беше директор на групата. Габриел й бе телефонирал по-рано същата сутрин, представяйки се като Гидеон Аргов от Йерусалим, и я беше осведомил за срещата си предишната вечер с Макс Клайн. Ренате Хофман припряно се съгласи да се срещнат, после бе прекъснала връзката, сякаш имаше резерви да обсъжда въпроса по телефона.

За кабинет й служеше една преградена стаичка. Когато Габриел влезе, тя говореше по телефона. Жената посочи към един свободен стол с нагризания връх на химикалката си. Миг по-късно, когато приключи разговора си, тя се изправи и го поздрави. Беше висока и по-стилно облечена от останалите: черни пуловер, пола и чорапи, ниски черни обувки. Косата й беше с цвят на лен и едва стигаше до широките й атлетични рамене. Разделена на една страна, тя падаше свободно пред лицето й, а един непокорен кичур непрекъснато я караше да го придържа с лявата си ръка, докато се здрависваше отривисто с дясната. Тя не носеше пръстени, нямаше грим на привлекателното си лице и ухаеше единствено на тютюн. Габриел предположи, че още няма трийсет и пет години.

Те отново седнаха и Ренате Хофман му зададе серия от кратки, типично адвокатски въпроси: „Откога познавате Ели Лавон? Как намерихте Макс Клайн? Какво ви каза той? Кога пристигнахте във Виена? С кого се срещнахте? Обсъждали ли сте въпроса с австрийските власти? С чиновници от израелското посолство?“. Габриел се почувства като защитник на подсъдимата скамейка, въпреки това отговорите му бяха учтиви и доколкото бе възможно — точни.

Когато кръстосаният разпит приключи, жената го изгледа скептично за момент. След това внезапно се изправи и облече дългото си сиво палто с много високи подплънки.

— Хайде да се поразходим.

Габриел погледна през зацапаните със сажди прозорци и забеляза, че навън вали суграшица. Ренате Хофман мушна някакви папки в кожена чанта и я преметна през рамо.

— Повярвайте ми — каза тя, усещайки неговите опасения, — по-добре ще е, ако ходим.

* * *

Докато крачеха по заледените тротоари на Аугартен, Ренате обясняваше на Габриел как бе станала най-важният и полезен човек за Ели Лавон във Виена. След като завършила Виенския университет първа по успех в курса си, тя започнала работа в Австрийската държавна прокуратура, където работила безукорно в продължение на седем години. После, преди пет години, напуснала, заявявайки на приятелите и колегите си, че копнее за свободата на частната практика. В действителност Ренате Хофман била решила, че не може повече да работи за правителство, което показвало по-малка загриженост за законността, отколкото за защитата на държавните интереси и на властимащите.

Именно делото „Велер“ я принудило да действа. Велер бил детектив от полицията, който имал слабост да изтръгва самопризнания от затворниците чрез мъчения и да взема правосъдието в свои ръце, когато сметнел, че един съдебен процес би бил твърде неудобен. Ренате Хофман се опитала да го подведе под отговорност, след като един нигерийски бежанец починал при неговия разпит в ареста. Нигериецът бил завързан и със запушена уста, имало и доказателства, че е бил удрян многократно, а впоследствие удушен. Началниците взели страната на Велер и делото било прекратено.

Изморена да се бори с институцията отвътре, Ренате заключила, че ще води битката по-успешно отвън. Тя открила малка адвокатска кантора, за да може да си плаща сметките, но отдавала по-голяма част от времето и енергията си на „Коалиция за по-добра Австрия“ — реформистка група, посветила се на идеята да изтръгне страната от колективната амнезия по въпроса за нацисткото минало. Едновременно с това сключила тайно споразумение с „Разследвания и справки за събития по време на войната“ на Ели Лавон. Ренате Хофман все още имала приятели в административния апарат, които били готови да й услужат. Тези приятели й осигурявали достъп до особено важни държавни документи и архиви, които били недостъпни за Лавон.

— Защо е тази секретност? — попита Габриел. — Нежеланието да говорите по телефона? Тези дълги разходки в парка, когато времето е направо ужасно?

— Защото това е Австрия, господин Аргов. Излишно е да ви обяснявам, че работата, която вършим, не е популярна сред доста кръгове от австрийското общество, така както не беше популярен и Ели. — Тя се усети, че използва минало време, и побърза да се извини. — Крайната десница в тази страна не ни харесва, а те са добре представени в полицията и службите за сигурност.

Ренате бръсна тънкия слой суграшица от парковата скамейка и двамата седнаха.