Смърт във Виена

Половинчатият опит да се запази в тайна австрийската идентичност на Радек беше провален от видеозапис, отразяващ пристигането му в Абу Кабир. Виенската преса бързо и точно определи самоличността на затворника като Лудвиг Фогел — виден австрийски бизнесмен. Дали той наистина се бе съгласил доброволно да напусне Виена? Или в действителност е бил отвлечен от приличащата на крепост негова къща в Първи район? В следващите дни вестниците бяха пълни със спекулативни твърдения за обвитата в тайнственост кариера на Фогел и за политическите му връзки. Проучванията на пресата стигнаха опасно близо до Петер Мецлер. Ренате Хофман от „Коалиция за по-добра Австрия“ призова за официално разследване на тази афера и изказа предположението, че Радек може да е свързан с взривяването на офиса на „Разследвания и справки за събития по време на войната“, както и с мистериозната смърт на възрастен евреин на име Макс Клайн. На исканията й не бе обърнато внимание. Правителството заяви, че взривяването било дело на ислямски терористи. А колкото до злощастната смърт на Макс Клайн — тя била самоубийство. „По-нататъшните разследвания — заяви министърът на правосъдието — са безсмислени“.

Следващият епизод от аферата Радек се случи не във Виена, а в Париж, където потънал в забвение бивш служител на КГБ се появи по френската телевизия, за да изкаже предположението, че Радек е бил човек на Москва във Виена. Бивш супершпионин на Щази, който се бе превърнал в нещо като литературна сензация в обединена Германия, също предяви права върху Радек. Отначало Шамрон заподозря, че тези твърдения са част от съгласувана дезинформационна кампания, предназначена да предпази ЦРУ от вируса „Радек“ — както впрочем и той щеше да постъпи, ако беше на тяхно място. После научи, че в Управлението предположенията, че Радек може да е играл от двете страни на барикадата, бяха причинили своеобразна паника. Досиета бяха изровени от архивата, спешно бе сформиран екип от по-възрастни съветски агенти. Шамрон тайно се наслади на тревогата на неговите колеги от Лангли. „Предположението, че Радек е бил двоен агент — заяви той, — ще се окаже абсолютно вярно“. Ейдриън Картър поиска разрешение да изкарат наяве Радек, след като историците свършат с него. Шамрон обеща сериозно да обмисли тази възможност.

* * *

Затворникът от Абу Кабир беше в пълно неведение за бурята, която се вихреше около него. Затворничеството му бе самотно, макар и не прекалено сурово. Той поддържаше килията и дрехите си чисти, хранеше се и се оплакваше по-малко. Пазачите му, макар че им се искаше, не можеха да го мразят. По своята същност той беше полицай и тъмничарите му сякаш виждаха нещо познато в него. Радек се отнасяше учтиво с тях и те му отвръщаха със същото. Той беше нещо като забележителност. Бяха чели за мъже като него в училище и минаваха покрай килията му по всяко време само за да го погледнат. Радек започна все повече да се чувства като музеен експонат.

Той постави само едно искане: да му се носи вестник всеки ден, за да е в крак с текущите събития. Въпросът бе отнесен надлежно до Шамрон, който даде съгласието си, при условие че вестникът е израелски, а не германско издание. Всяка сутрин „Йерусалим Поуст“ пристигаше заедно с подноса със закуската му. Обикновено Радек прескачаше статиите за самия него — те така или иначе бяха неверни — и обръщаше направо на раздела за международни новини, за да се осведоми за развитието на изборите в Австрия.

Моше Ривлин го посети няколко пъти, за да го подготви за предстоящите свидетелски показания. Беше решено да се прави видеозапис на заседанията и вечерта той да бъде излъчван по израелската телевизия. Вълнението на Радек сякаш нарастваше, колкото повече приближаваше денят на първата му публична поява. Ривлин дискретно помоли началника на затвора да наблюдава затворника — да не направи опит за самоубийство. В коридора точно пред решетките на килията му беше поставен пазач. Отначало Радек се ядоса на допълнителния надзор, но скоро се радваше на компанията.

В деня преди свидетелските показания Ривлин дойде за последен път. Те прекараха един час заедно; Радек беше замислен и за първи път изобщо не искаше да сътрудничи. Моше прибра набързо документите си и помоли пазача да отвори вратата на килията.

— Искам да го видя — внезапно рече Радек. — Попитайте го дали ще ми окаже честта да ме посети. Кажете му, че имам няколко въпроса, които бих искал да му задам.

— Нищо не мога да обещая — отговори Ривлин. — Не съм свързан с…

— Просто го попитайте — настоя Радек. — Най-лошото, което може да направи, е да откаже.

* * *