Смарагдовозелено

Тимоти де Вилърс

1875-1944

1875-1930

Карнеол

Extractio

Сокол

Ябълка

Маргрет Тилни

1877-1944

Нефрит

Digestio

Лисица

Липа

Пол де Вилърс

*1974

Черен турмалин

Ceratio

Вълк

Офика

Люси Монтроуз

*1976

Сапфир

Fermentatio

Рис

Върба

Гидиън де Вилърс

*1992

Диамант

Multiplicatio

Лъв

Тис

Гуендолин Шепърд

*1994

Рубин

Projectio

Гарван

Бреза

ИЗ ХРОНИКИТЕ НА ПАЗИТЕЛИТЕ

ТОМ 4: КРЪГЪТ НА ДВАНАЙСЕТТЕ

Глава 11

Денят наистина бе изпъстрен с всякакви странности (най-важното накратко: Гидиън ме обичаше! О, и разбира се, историята с шпагата и смъртта), но този вечерен семеен пикник в моята стая ми се стори най-странното от всички събития. И така, хората, които означаваха най-много за мен на този свят, се бяха събрали върху килима ми, смееха се и говореха един през друг — мама, пралеля Мади, Ник, Каролайн, Лесли и Гидиън! И всички имаха следи от шоколад по лицата. (Тъй като на леля Гленда и Шарлот им бе секнал апетитът, а лейди Ариста по принцип ненавиждаше сладко, шоколадовата торта бе останала изцяло за нас.) Може би фактът, че между Гидиън и семейството ми веднага се възцариха приятелски отношения, се дължеше на тортата, но е възможно и причината да бе в това, че той бе много по-отпуснат, отколкото го бях виждала някога. И това, въпреки че мама и пралеля Мади му зададоха цял куп от странни, та чак до неудобни въпроси, а Ник продължаваше упорито да го нарича Голъм.

Когато и последната трошичка бе ометена, пралеля Мади се надигна, пъшкайки.

— Мисля, че трябва отново да сляза долу и да помогна на Ариста. Господин Търнър се вмъкна в къщата заедно с обожателя на Шарлот и сигурно все още продължават да се карат заради бегониите. — Тя подари на Гидиън една от усмивките си с трапчинки. — Знаете ли, Гидиън, за един Де Вилърс сте наистина необичайно симпатичен.

Той също се изправи и й отвърна весело, като разтърси ръката й:

— Много благодаря. Беше ми изключително приятно да се запозная с вас.

— О! — Лесли ме сръга с лакът в ребрата. — Освен всичко друго, има и маниери. Вдига си задника, когато някоя дама се изправи. А какъв сладък задник само! Колко жалко, че е такъв мръсник!

Завъртях очи.

Мама изтупа трохите от роклята си и подкани Каролайн и Ник също да стават.

— Хайде, вие двамата. Вече е време за лягане.

— Мамо! — възкликна Ник обидено. — Днес е петък, а и аз съм на дванайсет!

— И аз искам да остана, моля те. — Каролайн погледна чистосърдечно нагоре към Гидиън. — Харесвам те. Ти наистина си много мил и страшно хубав.

— Да, наистина — прошепна ми Лесли. — Да не би той току-що да се изчерви?

Така изглеждаше. Колко сладко.

Лакътят на Лесли отново уцели ребрата ми.

— Зяпнала си като някоя овца — изсъска тя.

В този момент Ксемериус влетя през затворения прозорец и с доволно оригване се приземи върху бюрото.

— Когато умният и изключително хубав демон, изпълнен с надежда, се завърна от излета си, със съжаление установи, че междувременно момичето не бе загубило нито пикливожълтата си риза, нито невинността си... — издекламира той като част от някой все още ненаписан роман.

Обърнах се към него и произнесох само с устни:

— Млъквай!

— Просто казвам — отвърна той обидено. — Случаят беше удобен. А и в крайна сметка вече не си чак толкова млада и кой знае дали утре отново няма да мразиш този тип до дъното на душата си.

Когато пралеля Мади си тръгна, а мама изгони Каролайн и Ник от стаята ми, Гидиън затвори вратата след тях и ни погледна с усмивка.

Лесли вдигна отбранително ръце във въздуха.

— А, не, забрави! Аз няма да си тръгна. Трябва да обсъдя важни неща с Гуен. Строго секретни неща.

— Тогава и аз няма да си тръгна — каза Ксемериус, скочи върху леглото ми и се сгуши върху възглавницата.

— Лес, мисля, че вече не е нужно да пазим в тайна някои неща от него — казах аз. — Няма да е зле да съберем в един общ казан знанията на всички ни.

Колко добре го казах само!

— А и се съмнявам, че в този случай Гугъл би могъл да помогне особено — рече Гидиън с насмешка. — Извинявай, Лесли, но наскоро господин Уитман ни показа една хубавичка папка, в която си събрала... ъъъ... необикновена информация.

— Така ли?! — Лесли постави ръце на кръста си. — А аз тъкмо си мислех, че може би все пак не си такъв арогантен задник, както Гуен все повтаря! Хубавичка, как ли пък не! Това са... — Тя сбърчи нослето си леко засрамена. — Колко подло от страна на Катеричката да показва наоколо папката ми! В началото тези проучвания в интернет бяха всичко, с което разполагахме, и аз много се гордеех с тях.

— Но междувременно открихме много повече — вметнах аз. — Първо, защото Лесли е гений, и второ, защото много пъти се срещнах с дя...

— Разбира се, нямаме намерение да издаваме източниците си! — Приятелката ми ме стрелна с поглед. — Той все още е един от тях, Гуен. Нищо, че хормонално е замъглил сетивата ти.