Читаем Смарагдовозелено полностью

Смарагдовозелено

— Аз бях истински шокиран, когато го прочетох. — Един кичур падна върху челото му, но Гидиън не забеляза. — Отначало изобщо не можех да повярвам, но предсказанията бяха съвсем ясни. Рубин е началото и краят, смъртта на Гарвана края разбулва, ако изгасне дванайсетата звезда, и така нататък, и така нататък, всичко това нямаше край. — Той млъкна за миг. — Още по-недвусмислени бяха записките, които графът е писал в полетата. Щом кръгът се затвори и еликсирът намери своето предопределение, ти ще умреш. Това го пише почти дословно.

Сега вече преглътнах тежко.

— И как ще умра? — Неволно отново си спомних кървавото острие на шпагата на лорд Аластър. — Това също ли го пише там?

Гидиън се подсмихна.

— Е, в това отношение предсказанията са неясни, както обикновено, но на едно нещо непрестанно се набляга. А именно, че аз, Диамантът, Лъвът, номер единайсет, ще имам нещо общо с това. — Усмивката изчезна от лицето му и в гласа му долових интонация, която никога досега не бях чувала. — Че ще умреш заради мен. От любов.

— О! Ъъъ... но... но това са просто някакви си стихове — рекох не особено находчиво.

Гидиън поклати глава.

— Не разбираш ли, че не можех да допусна да се случи, Гуени? Само затова потвърдих глупавото ти предположение и се преструвах, че наистина съм те излъгал и съм си играл с чувствата ти.

Сега вече ми просветна.

— За да не ми хрумне да умра от любов по теб, на следващия ден се погрижи да те намразя? Но това е наистина много... как да се изразя... много рицарска постъпка. — Наведох се и пригладих немирната къдрица от лицето му. — Наистина, много рицарска постъпка.

Той се усмихна едва.

— Повярвай ми, това бе най-трудното нещо, което някога съм правил.

Сега, когато веднъж вече бях започнала, не можех да отлепя пръстите си от него. Бавно погалих лицето му. Явно не му бе стигнало времето да се избръсне, но наболата брада беше някак си секси.

— Нека бъдем приятели. Това беше наистина гениален ход — промълвих. — На секундата искрено те намразих.

Гидиън въздъхна.

— Но аз изобщо не исках това. Аз наистина исках да бъдем приятели. — Той хвана ръката ми и я стисна. — Обаче това изречение толкова те вбеси, че...

Не му позволих да довърши мисълта си. Наведох се още по-близо към него и обхванах лицето му с две ръце.

— Ами може би ще го запомниш за в бъдеще — прошепнах. — Такива думи никога, никога, никога не се казват на някоя, която си целувал.

— Чакай, Гуен, това не е всичко, трябва да ти кажа още... — започна той, но аз нямах намерение да отлагам повече.

Внимателно докоснах с устните си неговите и започнах да го целувам.

Гидиън отвърна на целувката ми, в началото много нежно и внимателно, но когато обвих ръце около врата му и се притиснах към него, целувката се задълбочи. Лявата му ръка се зарови в косата ми, а дясната започна да гали шията ми и бавно заслиза надолу.

Точно когато беше достигнала най-горното копче на ризата ми, телефонът ми звънна. Или по-точно казано, прозвуча „Музиката на смъртта“ от филма „Имало едно време на запад“. С нежелание се отдръпнах от любимия си.

— Лесли — казах след поглед върху екрана. — Трябва да се обадя, макар и за кратко, защото иначе ще се разтревожи.

Той се ухили.

— Не се притеснявай. Няма да се изпаря във въздуха.

— Лесли, става ли по-късно да ти се обадя? И благодаря за новата мелодия на телефона. Много смешно!

Но приятелката ми сякаш изобщо не ме чу.

— Гуен, прочетох „Ана Каренина“ — избълва тя на един дъх. — Мисля, че вече знам какво смята да прави графът с Философския камък.

Философският камък можеше да върви на майната си. Или поне в момента.

— Ъъъ... страхотно — отвърнах и погледнах към Гидиън. — По-късно непременно ще...

— Няма страшно — прекъсна ме Лесли. — Вече пътувам към теб.

— Наистина ли? Аз...

— Е, ако трябва да съм точна, всъщност вече пристигнах.

— Къде си?

— Ами... тук. В коридора ви. А след мен по стълбите се качват майка ти, брат ти и сестра ти. А пралеля ти се тътри след тях. Така, сега ме изпревариха и май всеки момент ще почукат на вратата ти...

Но Каролайн изобщо не си направи този труд. Без каквото и да е предизвестие, тя разтвори широко вратата и извика, сияеща от радост:

— Шоколадова торта за всички! — А после се обърна назад към останалите и добави: — Виждате ли, че не се целуват!

Име

Скъпоценен камък

Алхимическо съответствие

Животно

Дърво

Ланселот де

Вилърс

1560-1607

Кехлибар

Calcinatio