Смарагдовозелено

* Марк Шагал (1887-1985) е псевдоним на Мойше Захарович Шагалов, руски и френски художник от еврейски произход. Един от предшествениците на сюрреализма. — Бел. ред.

— Сякаш се нуждаете от това — рече лейди Тилни. — Пол, книгата ти със сигурност ще стане бестселър, а и знам, че тайните служби ви плащат впечатляваща заплата. Което е и редно, като се има предвид работата, която вършите. — Тя поклати глава. — Макар че не одобрявам факта, че Люси упражнява такава опасна професия. Нямам търпение тя да започне да си стои малко повече време у дома. Което, слава богу, скоро ще се случи.

— Докато аз нямам търпение най-сетне да бъде измислено централното отопление. — Люси се отпусна, треперейки, в едно от креслата близо до камината. — Да не говорим за другите неща. — Тя погледна към часовника до камината. — Те ще пристигнат след десет минути — каза притеснено. — Луиза може да започне с подреждането на масата. — Погледна към Пол. — Какво мислиш, как Гуендолин ще приеме новината, че ще си има братче или сестриче? Имам предвид, че чувството сигурно ще е странно. — Тя поглади леко закръгления си корем. — Когато на детето ни му се родят деца, те ще остареят, преди изобщо Гуендолин да се е родила. А може и тя да ревнува. Все пак я изоставихме още докато беше бебе, и когато види...

— Със сигурност ще се радва — прекъсна Пол потока й от думи, обгърна раменете й с ръка и нежно я целуна по бузата. — Гуендолин е също толкова великодушен и обичлив човек като теб. И като Грейс. — Той се прокашля, за да прикрие обхваналата го изведнъж разнеженост. — Много повече се страхувам от мига, в който Гуендолин и онзи малък мръсник ще ми съобщят, че ще ставам дядо. Надявам се, че ще изчакат някоя и друга година.

— Извинете! — Прислужничката бе влязла в салона. — Забравих какво поръчахте. В трапезарията ли да сервирам масата, или тук, госпожо Бърнард?

Преди Люси да успее да отговори, лейди Тилни бе поела възмутено въздух.

— Първо, трябва да почукате — каза тя строго. — Второ, трябва да изчакате, докато ви отговорят: „Влезте!“. Трето, не трябва да се появявате с разрошени коси пред господарите. И четвърто, не се казва „господин Бърнард“ и „госпожо Бърнард“, а „мадам“ и „сър“.

— Да, мадам — отвърна прислужницата страхливо. — Отивам да донеса сладкиша.

Люси погледна с въздишка след нея.

— Мисля, че никога няма да успея да свикна с това име.

БЛАГОДАРНОСТИ

Да, знам — закъснявам с предаването на ръкописа, при това много. Но за благодарностите трябва да се намери време. Има толкова много хора, които през изминалите месеци ме възпираха да скоча от някой мост, че е невъзможно да ги спомена поединично.

Моята специална благодарност е за:

Кристиане Дюринг, която роди заедно с мен тази книга и изтърпя същите болки (и липса на сън) като мен. По-добра акушерка ’псолютно никъде не може да се намери. Благодаря, че по време на писането този път не трябваше да се чувствам самотна.

Петра Херманс, моята скала в бурното море.

Ева Фьолер, другата ми скала в бурното море.

Даниела Керн, която трябва да получи медал за разпространяването на добро настроение.

Лина и Мелиса от: www.die-edelstein-trilogie.blogspot.com, които поддържат този прекрасен блог с толкова много очарование, остроумие и стил, че щях да завиждам, ако не ставаше дума за моите собствени книги.

Леони, която сне от плещите ми толкова много работа.

Леони, Лота и особено Хайди за творческата „мозъчна атака“, най-вече относно проклетите бални сцени.

Харалд, който ме спаси от заблудата ми за бликаща на фонтани кръв при раняване с шпага и съвсем точно ми обясни откъде минава аортата и откъде изтича животът на Гуендолин.

Моята майка, която винаги беше до нас.

И разбира се, Франк. Благодаря за всичко.

Най-добрата Мони Кремер от книжарница „Кремер“ в Харен, трите ненадминати Форайер — момичетата Клаудия, Силвия и Диана; Коси, Камелии, Юлиане, Тине, Ричи, Хенрике и всички останали приятели, чудесни колеги, очарователни блогъри за книги, скъпите книжни кукумявки и абсолютно непознати хора: БЛАГОДАРЯ! За многото Не скачай! имейли, изненадващи постове и окуражаващи думи, картички и писма — те винаги идваха точно в подходящия момент.

Никога през живота си не съм получавала толкова много подаръци: от саморъчно ушити стойки — възглавнички за книги, развеселяващи чаши, вдъхновяващи книги, музика, шоколади, сладкиши и шампанско, та чак до чудно хубави рисунки — при всеки един пакет съм плакала от умиление. А шампанското винаги веднага го изпивах.

Накрая искам да благодаря на всички онези момичета (и Ник), които толкова дълго чакаха „Смарагдовозелено“ — вашето въодушевление, интерес, нетърпение и любов към Гуендолин и Гидиън са поразителни.

Много съжалявам за това, че все пак Гидиън не получи плесница, въпреки че ви бях обещала една, но когато дойде времето за нея, Гуендолин просто не можа да го направи, а аз не можах да я заставя.