Смарагдовозелено

— Е? — Съученичката ни Синтия се беше изправила в цял ръст с ръце на кръста пред нас и ни препречваше пътя нагоре към първия етаж. Учениците, които трябваше да се провират от двете ни страни, се оплакваха заради задръстването. Но тя изобщо не се трогна и направи строга физиономия. — Какви ще бъдат костюмите ви?

През почивните дни в края на седмицата щеше да отпразнува рождения си ден и ни бе поканила на ежегодното си костюмено парти.

Лесли поклати нервно глава.

— Знаеш ли, че ставаш все по-странна, Син? Имам предвид, че ти и преди си беше странна, но в последно време това е направо очебийно. Човек не пита гостите си с какво ще бъдат облечени на партито му.

— Именно. Да не стане така, че накрая да празнуваш сама — добавих и се опитах да се шмугна покрай нея, но тя светкавично протегна ръка и сграбчи моята.

— Всеки път измислям възможно най-интересните теми и всеки път има определени индивиди, които не се придържат към правилата — рече тя. — Много добре си спомням Карнавала на животните и онези, които се появиха само с едно перо в косата и твърдяха, че са маскирани като кокошки! Да, Гуени, продължавай да гледаш виновно. Прекрасно знам чия идея бе това.

— Не всеки има майка, чието хоби е да прави маски на слонове от папиемаше — отвърна Лесли.

Аз само измърморих едно сърдито:

— Трябва да тръгваме.

Въздържах се да добавя, че ми е все тая за партито на Синтия, но явно това си личеше и от изражението ми.

Хватката около ръката ми се затегна.

— А спомняте ли си Плажното парти на Барби! — При спомена за това Синтия сигурно я побиха студени тръпки — и с право — защото си пое шумно въздух. — Този път искам да съм сигурна. От зелено по-зелено е прекрасна тема за парти и на никого няма да позволя да го провали. За да сме наясно: зелено лакирани нокти или зелено шалче не са достатъчни!

— Ще се дръпнеш ли от пътя ни, ако ти насиня окото? — изръмжах. — До партито сигурно вече ще е позеленяло.

Синтия се направи, че не ме е чула.

— Аз например ще бъда Елайза Дулитъл, продавачка на цветя от Викторианската епоха. Сара има невероятен костюм на чушка, макар да не знам какво ще прави, когато й се наложи да отиде до тоалетната. Гордън ще дойде маскиран като ливада с маргаритки, покрит от главата до петите с изкуствена трева.

— Син...

За съжаление, тя не се оставяше да бъде прекъсната.

— А Шарлот си е поръчала костюм при шивачка. Но като каква ще се маскира, е тайна. Нали, Шарлот?

Братовчедка ми, притисната между петокласници, се опита да спре, но безмилостно бе повлечена нагоре по стълбите от тълпата ученици.

— Е, не е особено трудно да се познае. Ще кажа само: тюл в седем различни нюанса на зеленото. И по всичко личи, че ще дойда в компанията на крал Оберон*.

* Легендарен крал на елфите и феите в средновековната литература и тази на Ренесанса. — Бел. ред.

Наложи се да извика през рамо последното изречение, като през това време ме гледаше и се усмихваше странно. По същия начин се бе държала и по време на закуска, едва се бях въздържала да не я замеря с някой домат.

— Браво на Шарлот — похвали я Синтия доволна. — Ще дойде облечена в зелено и с придружител. Най-много харесвам такъв тип гости.

Да не би придружителят на Шарлот да е... Не, изключено. Гидиън никога не би си залепил островърхи уши. Или напротив? Загледах се след братовчедка ми, която дори и в блъсканицата се движеше като кралица. Тя бе сплела блестящите си червени коси в прическа в ретро стил и момичетата от по-долните класове я гледаха със смесица от отвращение и възхищение, които можеха да бъдат предизвикани само от истинска завист. Вероятно утре училищният двор щеше да гъмжи от сладички сплетени коси.

— И така, като какви и с кого ще дойдете на партито ми? — попита Синтия.

— Като марсианци, о, ти, най-добра домакиньо за всички времена — отвърна Лесли, въздишайки примирено. — А кого ще доведем, ще е изненада.

— О, добре. — Синтия пусна ръката ми. — Марсианци. Не е красиво, но е оригинално. Само да сте посмели да размислите. — И без да се сбогува, тя взе на мушка следващата си жертва. — Кати! Ехо, стой на място! Става дума за партито ми!

— Марсианци? — повторих, докато по навик насочих поглед към нишата, в която обикновено стоеше Джеймс, призракът на училището. Но днес беше празна.

— Все някак трябваше да се отървем от нея — каза Лесли. — Парти! Тц-тц, кой ли има време да се занимава с това?

— „Парти“ ли чух? Бройте ме и мен. — Рафаел, братът на Гидиън, бе изникнал зад нас и се промъкна помежду ни, сякаш това бе най-нормалното нещо на света, хвана ме под ръка, а Лесли обгърна през талията. Вратовръзката му бе изключително странно завързана, или по-точно казано, той просто бе направил двоен възел. — А пък аз реших, че вие, англичаните, не обичате много да се веселите. Само като си помисли човек в колко часа затварят пъбовете...

Лесли енергично се освободи от прегръдката му.