Сфера

— Много просто — рече Бет и стисна юмруци. — В цилиндър Б има пет харпуна с експлозивни глави. Ще донеса два от тях, а след това ще направим пазачите на пух и прах. През това време ти скачаш вътре и боцваш Хари.

Хладнокръвието, с което разкриваше плана си би му се сторило смразяващо, ако не беше толкова красива. Чертите й бяха по-нежни от всякога. Сякаш само за часове осанката й бе станала още по-елегантна и привлекателна.

— Харпуните са в Б? — учуди се Норман.

— Разбира се. Виж на монитора — тя превключи изображението. — По дяволите.

В цилиндър Б нямаше никакви харпуни.

— Мисля, че онова копеле е взело всички предпазни мерки — рече Норман. — Добрият стар Хари.

Бет го погледна замислено.

— Норман, добре ли се чувстваш?

— Разбира се, защо?

— До аптечката има огледало. Иди се погледни.

Той застана до аптечката и се погледна в монтираното на стената огледало. Това, което видя, направо го потресе. Не очакваше гледката да е особено приятна, отдавна бе привикнал с торбичките под очите, а и не беше се бръснал от няколко дни.

Но лицето, което го гледаше отсреща, бе съвсем измършавяло, измъчено, с гъста черна брада. Под зачервените му очи се очертаваха големи тъмни кръгове. Косата му бе сплъстена и мазна, прилепнала за челото. Имаше нещо заплашително във вида му.

— Изглеждам като доктор Джекил — рече той. — или, по-скоро, мистър Хайд12.

— Да. Така е.

— А ти ставаш все по-хубава — продължи Норман. — Нищо чудно, аз бях този, който се държа зле с Джери. Затова и придобивам все по-зъл вид.

— Мислиш, че Хари го прави?

— Така предполагам — кимна Норман. И добави мислено: Надявам се.

— Чувстваш ли се променен, Норман?

— Не, същия съм си. Само дето изглеждам ужасно.

— Да. Страшничко е да те гледа човек.

— Сигурно си права.

— Наистина ли се чувстваш добре?

— Бет…

— Добре — махна с ръка Бет. Тя се обърна и погледна мониторите. — Имам още една идея. Двамата се прехвърляме в цилиндър А, поставяме си костюмите, връщаме се в Б и изключваме подаването на въздух в цялата станция. Докато Хари изгуби съзнание. Пазачите му ще изчезнат, а ние отиваме при него и му поставяме инжекцията. Какво мислиш?

— Заслужава си да опитаме.

Норман остави спринцовката. Двамата забързаха към цилиндър А.

Когато минаваха по коридора на В, пазачите отново застанаха мирно.

— Доктор Халпърн, сър!

— Доктор Джонсън, сър!

— Продължавайте, момичета — отвърна им Бет.

— Да, сър? Може ли да попитаме, къде отивате, сър?

— Рутинна обиколка — отвърна Бет.

— Много добре, сър!

Позволиха им да минат. Влязоха в цилиндър Б, сред бъркотията от кабели и машинарии. Норман ги разглеждаше разтревожено, нищо не разбираше от механика и нямаше никакво желание да се ровичка в живото-обезпечаващата система. Но друг изход нямаха.

В цилиндър А бяха останали само три водолазни костюма. Норман посегна към неговия.

— Знаеш ли какво правиш? — попита той.

— Да — кимна Бет. — Довери ми се.

Тя мушна крака в костюма и вдигна ципа нагоре.

В този миг, цялата станция се огласи от воя на алармите и навсякъде замигаха червените лампи. Без никой да му каже, Норман вече знаеше, че са активирани периферните сензори.

Започваше поредната атака.

15 ЧАСА И 20 МИНУТИ

Втурнаха се обратно през обиколния коридор, свързващ директно цилиндрите Б и Г. Когато минаваха край вратата на спалното, Норман забеляза, че постовите са изчезнали. В цилиндър Г, алармената инсталация свиреше оглушително и екраните на периферните сензори мигаха в червено. Норман погледна към монитора.

ИДВАМ.

Бет плъзна поглед по индикаторите.

— Активирани са вътрешните топлинни датчици. Наистина идва.

Първо почувстваха глух удар, Норман се извърна и погледна към илюминатора. Огромният зелен калмар беше вече отвън, обвил с пипала основата на станцията. Смукалата на едно от пипалата се притискаха плътно към стъклото на илюминатора.

ТУК СЪМ.

— Харииии! — извика Бет.

Последва нов удар и агонизиращо скърцане на метал.

Хари нахлу в каютата.

— Какво има?

— Знаеш, какво има, Хари! — викна му Бет.

— Не, не знам, какво има?

— Калмарът, Хари.

— О, Божичко, не — изпъшка Хари.

Станцията се залюля неудържимо. Светлините в стаята угаснаха и отново светнаха. Но този път мигаха само червените лампи на аварийното осветление.

— Норман обърна глава.

— Спри го, Хари.

— За какво говориш? — запита объркано Хари.

— Знаеш, за какво говоря.

— Не зная!

— Да, Хари, знаеш. Това си ти, Хари — настояваше Норман. — Ти го правиш.

— Не, грешиш. Не съм аз! Кълна се, не съм аз!

— Да, Хари — продължаваше Норман, — И ако не престанеш, всички ще загинем.

Станцията се залюля отново. Един от нагревателите на тавана избухна и ги посипа с парчета стъкло и дребни искри.

— Хайде, Хари…

— Не, не!

— Нямаме много време. Знаеш, че е твое дело.

— Станцията няма да издържи дълго, Норман — намеси се Бет.

— Не мога да съм аз!

— Да, Хари. Повярвай ми.

Още докато говореше, Норман се огледа за спринцовката. Беше я оставил някъде в каютата, но сега всичко бе покрито с разпилени листа, на пода се въргаляха счупени монитори, цареше пълен хаос…