Сфера

Бет натисна няколко клавиша и прегледа появилия се на екрана текст.

— Това е… като че ли… против изгаряне.

— Ефедрин хидрохлорид.

— Това пък… — тя плъзна пръст по екрана, — май е за морска болест.

— Валдомет.

— За язва.

— Синтаг.

— Синтетичен аналог на опиума. Бързодействащ.

— Предизвиква ли безсъзнателно състояние? — попита Норман.

— Не, ако се съди по описанието. Пък и продължителността на действие е само няколко минути.

— Таразин.

— Транквилизатор. Води до сънливост.

— Добре — той остави шишето встрани.

— Има и халюцинаторен ефект.

— Не ни трябва — Норман пъхна обратно шишето. Само това им липсваше. — Риордан?

— Антихистаминов препарат. При ухапвания.

— Оксаламин?

— Антибиотик.

— Хлорамфеникол?

— Също антибиотик.

— По дяволите — почти не оставаха лекарства. Парасолутрин?

— Сопорифично средство.

— Какво означава това?

— Приспивателно…

— Нещо като хапче за сън?

— Не съвсем, тук пише, че може да се използва в комбинация с парацин трихлорид за обща анестезия.

— Парацин трихлорид… да… има го.

Бет продължи да чете от екрана.

— Двадесет милилитра парасолутрин, примесени с шест милилитра парацин и приложени вътремускулно предизвикват състояние на дълбок сън, подходящо за хирургични процедури… не са наблюдавани нежелани въздействия върху циркулаторната система… събуждането обикновено е трудно… REM11-активността е подтисната…

— Колко време продължава ефектът?

— Три до шест часа.

— И с каква скорост настъпва действието?

Тя сбърчи вежди.

— Не пише. След като бъде постигната необходимата дълбочина на анестезия, възможно е извършването дори на средни по тежест хирургически манипулации… не, не пише с каква скорост настъпва.

— Проклятие — рече Норман.

— Вероятно уводът е бърз — предположи Бет.

— Ами ако не е? Ако са необходими двадесетина минути? Ще можем ли да се преборим с него? И с това, което създава?

Тя поклати глава.

— Само това е информацията.

Накрая се спряха на смес от парасолутрин, парацин, дулцинеа и синтаг — опиатът. Норман напълни една по-голяма спринцовка с разтвор от ампулите. Получи се конска доза.

— Дали няма да го убие? — попита Бет.

— Не зная. Имаме ли друг избор?

— Не — поклати глава Бет. — Трябва да го направим. Досега поставяла ли си инжекция?

— Никога — отвърна Норман. — А ти?

— Само на опитни животни.

— Къде да я забия?

— В рамото — посъветва го Бет. — Докато спи.

Норман вдигна спринцовката към светлината и пръсна няколко капки от сместа.

— Готов съм — заяви той.

— Най-добре и аз да дойда с теб — предложи Бет. — Ако се наложи, ще го държа.

— Не — отвърна Норман. — Ако не спи и види, че влизаме двамата, това ще събуди подозренията му. Той знае, че ти не спиш с нас на койките.

— Ами ако започне да буйства?

— Мисля, че ще се справя.

— Добре, Норман. Както кажеш.

* * *

Светлините в коридора на цилиндър В грееха неестественоeно ярко. Норман чуваше стъпките си по мокета, както и тихото бръмчене на въздушните помпи и отоплителната инсталация. Усещаше и тежестта на стиснатата в ръката му спринцовка. Спря се пред вратата на спалното помещение.

От двете й страни стояха на пост жени, облечени във флотски униформи. Когато Норман наближи, те застанаха мирно.

— Свободно — рече им усмихнато Норман.

Жените отказаха да се подчинят.

— Съжаляваме, сър! Но имаме стриктна заповед!

— Разбирам — кимна Норман. — Е, продължавайте службата — той понечи да ги подмине и да влезе в спалното.

— Извинявайте, доктор Джонсън!

Жените му препречиха пътя.

— Какво има? — попита ги той с невинен изглед.

— Влизането забранено за всички членове на групата, сър!

— Но аз искам да си легна.

— Много съжаляваме, доктор Джонсън! Никой не бива да тревожи доктор Адамс докато спи, сър!

— Няма да тревожа доктор Адамс.

— Съжаляваме, доктор Джонсън! Бихте ли ни показали, какво държите в ръката си, сър?

— В ръката си?

— Да, има нещо в ръката ви, сър.

Започваше да се дразни от техния механичен, подобен на картечна стрелба, маниер на разговор. Огледа ги внимателно. Под прилежно изгладените униформи изпъкваха яки мускули. Съмняваше се, че ще успее да си пробие път със сила. Зад открехнатата врата забеляза Хари, изтегнат в койката, шумно хъркащ. Моментът бе извънредно подходящ да му постави инжекцията.

— Доктор Джонсън, бихте ли ни показали, какво държите в ръката си?

— Не, проклет да съм, но не искам.

— Много добре, сър!

Норман се обърна и пое обратно към цилиндър Г.

* * *

— Видях всичко — посрещна го Бет и кимна към мониторите.

Норман проследи погледа й и зърна двете жени в коридора. На съседния монитор се виждаше сферата.

— Сферата се е променила! — извика Норман.

Плетеницата от бразди върху повърхността на сферата определено се бе променила, сега вече покриваше значително по-голяма площ и изображението бе станало още по-сложно. Норман бе абсолютно уверен, че е настъпила промяна.

— Мисля, че си прав — съгласи се Бет.

— Кога се е случило?

— Можем да прегледаме записа — предложи тя. — Но първо да се погрижим за онези двете.

— Как? — попита Норман.