Сфера

Подводницата застана в профил и той забеляза червени сандъци в механичните й ръце. Не можеше да разчете надписите от такова разстояние, но сандъците му се сториха смътно познати. Междувременно подводницата заобиколи перката на космическия кораб и се спусна на дъното, където постави първия сандък. Миниподводницата се издигна отново, сред облак от тиня и мътилка и измина около стотина ярда. Спря повторно, освободи втория сандък, а сетне продължи, заобикаляйки кораба в кръг.

— Бет.

Никакъв отговор. Норман впи поглед в сандъците. Със сигурност имаше някакъв надпис, но не можеше да различи и една буква.

Подводницата бе затворила кръга и сега се носеше право към ДС-8. Светлините й бяха насочени към него. С наближаването се включиха сензорните аларми и отново замигаха червените предупредителни индикатори. Мразя ги тези аларми, помисли си Норман и огледа нервно пулта. Как, по дяволите, се изключват? Той вдигна очи към Хари, но Хари продължаваше да е в безсъзнание.

— Бет? Чуваш ли ме? Изключи проклетите аларми.

— Натисни F8.

F8 ли, това пък какво е? Норман огледа клавиатурата и накрая забеляза поредица от клавиши, маркирани от F1 до F20. Натисна F8 и алармите замлъкнаха. Подводницата беше съвсем наблизо, светлините й блестяха право в илюминатора. Можеше да различи Бет съвсем ясно, седнала под прозрачния похлупак, в предния отсек. В следващия миг подводницата се спусна надолу и изчезна от погледа му.

Норман изтича до илюминатора и погледна след нея. „Подводна звезда III“ лежеше на дъното, а механичните й ръце разполагаха наоколо още сандъци. Сега вече успя да прочете надписа.

ВНИМАНИЕ! ПУШЕНЕТО ЗАБРАНЕНО! ЕКСПЛОЗИВИ ТЕВАК!

— Бет? Какво, по дяволите, правиш?

— По-късно, Норман.

Той се вслуша в гласа й. Изглеждаше му съвсем нормален. Не, рече си Норман, нищо й няма. Звучи напълно уверено. Сигурен съм, че й няма нищо.

Но не беше съвсем сигурен.

Подводницата отново пое, светлините й бяха леко приглушени от мътилката, която вдигаха витлата. Облак черна вода закри илюминатора и нищо повече не се виждаше.

— Бет?

— Всичко е наред, Норман. Връщам се след минутка.

Когато мътилката отново се утаи на дъното, Норман видя, че подводницата се е насочила към ДС-7. След около минута тя спря под хангара. Появи се Бет и я привърза с въжетата.

1100 ЧАСА

— Всичко е много просто — рече Бет.

— Експлозиви? — той посочи екрана. — Тук пише, че теваковата смес представлява най-мощният конвенционален експлозив, познат досега. Защо, по дяволите, ги разполагаш около станцията?

— Норман, успокой се — Бет постави ръка на рамото му. Докосването й го изпълваше с увереност. Той се поотпусна и усети близостта на тялото й.

— Първо трябваше да го обсъдим.

— Норман, не мога да рискувам. Нямам право.

— Но Хари е в безсъзнание.

— Може да се събуди.

— Няма да се събуди, Бет.

— Не мога да рискувам — повтори тя. — Сега вече сме готови. Ако от сферата се появи нещо, можем да взривим целия кораб. Заобиколих го от всякъде с експлозиви.

— Но защо и станцията?

— Защита.

— Каква защита е това?

— Повярвай ми, така е.

— Бет, опасно е да държим експлозиви в такава непосредствена близост.

— Не се безпокой, Норман, не съм поставила детонатори. Дори в експлозивите около кораба. Ще трябва да изляза и да ги монтирам ръчно — тя прегледа мониторите. — Реших обаче, преди това да поспя. Не си ли уморен?

— Не — рече Норман.

— Доста време не си спал, Норман.

— Не съм уморен.

Тя го погледна с любопитство.

— Аз ще наглеждам Хари, ако това те безпокои.

— Просто не съм уморен, Бет.

— Добре, — кимна тя, — твоя воля. — Бет вдигна ръка и отхвърли черните си коси назад. — Аз обаче съм като изстискана. Ще подремна няколко часа — тя се отправи по стълбата, нагоре към нейната лаборатория, после се спря и го погледна. — Искаш ли да дойдеш при мен?

— Какво? — каза Норман.

Тя се усмихна и го погледна с прям, уверен поглед.

— Чу какво казах, Норман.

— Може би по-късно, Бет.

— Добре. Както искаш.

Бет продължи нагоре, а тялото й се извиваше гъвкаво в плътно прилепналия комбинезон. Изглеждаше много привлекателна в него. Трябваше да го признае. Биваше си я.

В другия край на стаята, Хари похъркваше ритмично. Норман намести кутията с лед и се замисли за Бет. Чу стъпките й горе в лабораторията.

— Ей, Норман?

— Да… — той застана в основата на стълбата и погледна нагоре.

— Долу има ли други такива? Трябва ми чист — нещо тупна в краката му. Беше комбинезонът й.

— Да. Мисля че видях складирани в Б.

— Ще ми донесеш ли, Норман?

— Разбира се.

Норман се упъти към Б, чувствайки как в него се надига тревога. Какво ставаше? Всъщност, трябваше да признае, че разбира съвсем добре какво става. Но защо точно сега? Бет несъмнено беше жена, притежаваща огромна привлекателност. С мъжете обикновено се държеше уверено, енергично, прямо и дори гневно. Съблазняването, обаче, не беше типично за нея.

А ето, че сега го прави, рече си той, докато тършуваше в мъничкия склад за комбинезон.Ввърна се обратно в цилиндър Г и се изкачи по стълбата. Посрещна го странна, синкава светлина.

— Бет?

— Тук съм, Норман.