Сфера

До тук добре. Норман почувства известно удоволствие, почти сякаш той бе инициаторът на първото дешифриране. Сега 18, това е АЗ…

АЗ СЪМ ДОБРЕ.

Вече се движеше доста по-бързо.

КАК СЕ КАЗВАТЕ?

Така, сега 1604. АЗ… АЗ СЕ КАЗВАМ… но тук Норман се натъкна на неочаквана грешка. Възможно ли бе? Норман продължи, натъкна се на втора грешка, изписа цялото послание наново и се втренчи в него.

АЗ СЕ КАЗВАМ ХАРИ.

— Боже мили! — възкликна той.

Провери всичко отново, нямаше и съмнение за грешка. Посланието беше съвсем ясно.

ЗДРАВЕЙТЕ. КАК СТЕ? АЗ СЪМ ДОБРЕ. КАК СЕ КАЗВАТЕ. АЗ СЕ КАЗВАМ ХАРИ.

СИЛАТА

СЯНКАТА

Бет седеше присвила крака в койката си и разглеждаше посланието, което Норман й бе подал.

— О, Божичко — рече тя. Вдигна ръка и отхвърли назад черните си коси. — Възможно ли е?

— Всичко съвпада — заговори Норман. — Само помисли. Кога се появи първото послание? След като Хари излезе от сферата. И кога видяхме калмара и останалите морски животни? Пак след като Хари излезе от сферата.

— Да, но…

— В началото калмарите бяха съвсем малки, а когато решихме да ги ядем се появиха и скариди. Тъкмо за вечеря? Защо? Защото Хари не обичал калмари.

Бет мълчеше замислено.

— И кой като малък се е страхувал от гигантския калмар в „Двадесет хиляди левги под водата“?

— Хари — каза Бет. — Помня, че го каза.

Норман продължи задъхано.

— И кога се появяваше Джери на екрана? Винаги в присъствието на Хари. Само тогава. Кога ни отговаряше? Когато в каютата беше Хари, за да чува какво питаме. А защо Джери не може да чете мисли? Защото Хари не може да чете мисли. Помниш ли, как Барнс все настояваше да научи всички имена, а Хари се съпротивляваше. Защо? Защото се страхуваше, че на екрана ще бъде изписано „Хари“, а не „Джери“.

— И морякът…

— Точно така. Черният моряк. Който се появява тъкмо когато Хари сънува, че сме спасени. Появява се някакъв черен моряк и обявява, че идва да ни спаси.

— А какво мислиш за гигантския калмар? — попита го Бет.

— Знаеш ли, тъкмо в разгара на атаката Хари си удари главата и изгуби съзнание. И в същия миг калмарът изчезна. Върна се едва, когато Хари дойде на себе си и ти каза, че ще поеме поста.

— Божичко — поклати глава Бет.

— Да — кимна Норман. — Много неща се обясняват.

Тя помълча малко, загледана в посланието.

— Но как го прави?

— Съмнявам се, че е съзнателно — Норман помисли за малко. — Да предположим, рече той, — че нещо се е случило с Хари, докато е бил вътре в сферата — придобил е някаква нова сила.

— Каква например?

— Силата да създава разни неща, само като си помисли за тях. Силата да превръща мислите си в реалност.

Бет сбърчи чело.

— Да превръща мислите си в реалност…

— Не е толкова странно — увери я той. — Помисли само: ако си скулптор, първо ти хрумва някоя идея, а след това й придаваш форма от камък, или дърво, превръщаш я в реалност. Но първа е идеята, а изпълнението е след това, с някои допълнителни усилия, за да се изобрази реалността, която да отразява първоначалната мисъл. Така е създаден и нашия свят. Представяме си нещо, а след това се опитваме да го направим. В едни случаи този процес е подсъзнателен — като онзи, който се върнал неочаквано вкъщи за обед и заварил жена си с друг. Не го е планирал съзнателно. Просто се е случило от само себе си.

— Или жената, която хванала мъжа си с друга в леглото — рече Бет.

— Да, съгласен съм. Въпросът е в това, че непрестанно спомагаме да се случат разни неща, без да мислим за тях. Когато говоря с теб, не обмислям всяка дума. Просто искам да ти кажа нещо и то се получава.

— Да…

— Иначе казано, в състояние сме да създадем сложни структури като изречението, без съзнателно усилие. Но не можем да изваяме сложна скулптура, без да я обмислим предварително. Освен идеята, мисълта, тук е необходимо и още нещо.

— Така е — съгласи се Бет.

— Но не и при Хари. Хари е една стъпка по-напред. Не му се налага да извайва статуята. Просто измисля нещо и то се случва от само себе си. Той сътворява разни неща.

— Хари си представя страховит калмар и внезапно страховитият калмар е зад прозореца?

— Точно така. А когато изгуби съзнание, калмарът изчезва.

— И с тази сила се е сдобил в сферата?

— Да.

— Но защо го прави? — запита го Бет. — Нима се опитва да ни убие?

Норман поклати глава.

— Не. Мисля, че го прави подсъзнателно.

— Какво искаш да кажеш?

— Знаеш ли, — заговори Норман, — доста идеи нахвърляхме за причината, поради която е била създадена тази извънземна сфера. Тед смяташе, че е нещо като трофей, или послание — виждаше я като подарък. Хари мислеше, че вътре име нещо скрито — за него тя бе само опаковка. Чудя се, дали сферата не е мина.

— Искаш да кажеш, експлозив?

— Не точно — по-скоро вид защита, или тест. Някоя могъща цивилизация е разпиляла сред звездите подобни съоръжения та всички разумни същества, които се натъкнат на тях, да влязат в допир със силата на сферата. А после всичко, за което си помислиш, излиза наяве. Ако мислите ти са добронамерени, получаваш за вечеря вкусни скариди. Ако, напротив, са зли — ето ти чудовища, които се опитват да те убият. Все един процес, само че с различен знак.