Сфера

Екранът не отговори. Джери не го чуваше. Норман погледна към струпаните от другата страна разпечатки. Трябва накрая да ги прегледам, рече си той. Имаше нещо с Джери, което не му даваше мира. Норман не можеше да определи какво точно, но дори ако допуснеше, че едно извънземно може да се държи като разглезено дете, в поведението на Джери не се наблюдаваше никаква логика. Всичко си противоречеше. Включително и последното послание.

ЕЙ ЧОВЕЧЕ. Я МЕ ОСТАВИ НА МИРА.

Уличен език? Или само имитира Хари? Във всеки случай, това не беше обичайния тон от посланията на Джери. Стилът му се характеризираше с граматически неточности и мъгляви разговори за същества, или съзнание. Но от време на време, Джери ставаше доста приказлив. Норман се захвана да преглежда записите.

ОТНОВО ЩЕ БЪДЕМ С ВАС СЛЕД КРАТКА ПАУЗА, В КОЯТО ЩЕ ЧУЕТЕ РЕКЛАМА НА НАШИЯ СПОНСОР.

Ето един типичен пример. Откъде се беше взело това послание? Приличаше на онзи телевизионен водещ — как се казваше — Джони Карсън? Тогава, защо през цялото време Джери не говореше като Джони Карсън? На какво се дължеше тази внезапна промяна?

Освен това, съществуваше и проблемът с гигантския калмар. Ако Джери наистина се забавлява като ги плаши, ако му беше приятно да разклаща клетката и да гледа как скачат в нея, тогава защо му трябваше да използва за целта този калмар? Как му беше хрумнала подобна идея? И защо само калмар? Джери очевидно обичаше да създава най-различни неща. Защо тогава следващия път да не създаде гигантска бяла акула или нещо друго? Това нямаше ли да е още по-голямо предизвикателство за неговите способности?

Ами случая с Тед? Тед играеше с Джери в момента, когато беше убит. Ако Джери наистина толкова много обичаше да си играе, защо тогава трябваше да го убива? В това също нямаше никакъв смисъл.

Или имаше?

Норман въздъхна. Бедата беше в това, че разсъжденията му се базираха изцяло на предположения. Първото от тях бе, че пришълецът е надарен с логически процеси, близки до неговите. Но това можеше да не е вярно. Например, Джери можеше да функционира при значително по-висок темп на метаболитните процеси и следователно да притежава различно усещане за време. Децата се забавляват с една играчка само докато им е интересна, след това я заменят с друга. Тези дълги и мъчителни за Норман часове, за Джери може би са само секунди? Поиграл си е с калмара и след това го е захвърлил.

За децата е характерно и това, че нямат ясна представа за ценностите. Ако Джери не знае какво е това смърт, тогава не би се поколебал да убие Тед, защото за него смъртта на Тед ще е временно явление, „смехотворна“ проява от страна на Тед. Може въобще да не осъзнава, че чупи своята играчка.

И също така, Джери не лъжеше, като се хвалеше, че е способен на най-разнообразни творения. Ако, разбира се, предположим, че скаридите, медузите и коралите, а сега и морската змия, са негови творения. Такива ли бяха? Или са естествена част от заобикалящата ги среда. Как биха могли да го определят?

Ами морякът, спомни си Норман. Да, вярно, морякът. Откъде се беше взел? Дали и той беше едно от творенията на Джери? В състояние ли е Джери да сътворява и своите приятели в играта? В такъв случай той наистина не би се поколебал да ги премахва.

Едно е сигурно, мислеше си Норман. Джери не изпитва угризения от факта, че убива. Той просто иска да си играе и не познава силата си.

Имаше и още нещо. Той прегледа ситно напечатаните листове, чувствайки инстинктивно, някаква прикрита, невидима за окото свързваща структура. Нещо, до което не можеше да се добере, някаква връзка, която не съумяваше да направи.

И докато се бореше с различни предположения, непрестанно го тревожеше един единствен въпрос: Защо калмар? Защо точно калмар?

Разбира се, досети се той. Говореха за гигантски калмар по време на вечерята. Джери трябва да ги е подслушал. И е сметнал, че калмарът е подходяща провокация за игра. Ако е така, не беше сбъркал.

Норман обърна още една страница и стигна до първото послания, разшифровано от Хари.

ЗДРАВЕЙТЕ. КАК СТЕ? АЗ СЪМ ДОБРЕ. КАК СЕ КАЗВАТЕ. АЗ СЕ КАЗВАМ ДЖЕРИ.

Ето нещо подходящо за начало. Норман си спомни, че Хари бе положил огромни усилия докато дешифрира това послание. Ако се беше провалил, никога нямаше да се свържат с Джери.

Норман огледа клавиатурата пред него. Какво бе казал Хари? Че клавиатурата е спираловидна — Ж е едно, Ф е две и така нататък. Умно го е измислил. Норман не би се досетил и след милион години. Той се зае да дешифрира буквите от първото послание.

00032125252632 032629 301321 04261037 18 3016 06180 82132 29033005 1822 04261013 0830162137 1604 08301621 1822 0

33013130432

Я да видим… 00 обозначава началото на изречението, така каза Хари. После идва 03, което е З. След това 21, отговарящо на Д, после Р… А… така…

ЗДРАВЕЙТЕ.

Да, всичко съвпада. Той продължи с дешифровката. 03269 е КАК…

КАК СТЕ?