Сфера

— Ние не мислим така — рече Хари.

АЗ МИСЛЯ ТАКА.

Е, това вече обяснява всичко, мислеше си Норман, седнал зад пулта. По някакъв начин трябваше да обяснят на Джери за сериозните последствия от неговите действия.

— Джери, — поде Норман, — твоите творения нараняват нашите същества. Някои от тях вече ги няма.

ДА ЗНАЯ.

— Ако продължаваш да ги създаваш…

ДА АЗ ОБИЧАМ ДА СЪЗДАВАМ. ЗА ВАС ТОВА Е СМЕХОТВОРНО.

— …тогава съвсем скоро всички наши същества ще си отидат. И няма да има кой да разговаря с теб.

НЕ ИСКАМ ТОВА ДА СЕ СЛУЧИ.

— Зная. Но много същества вече си отидоха.

ВЪРНЕТЕ ГИ ОБРАТНО.

— Не можем да го направим. Те си отидоха завинаги.

ЗАЩО?

— Не можем да ги върнем обратно.

ЗАЩО?

Съвсем като дете е, мислеше си Норман. Кажи на едно дете, че не можеш да направиш това, което иска, че не можеш повече да си играеш с него и то ще откаже да го приеме.

— Нямаме тази сила, Джери. Силата да ги върнем.

ИСКАМ ВЕДНАГА ДА ВЪРНЕТЕ ДРУГИТЕ СЪЩЕСТВА.

— Той си мисли, че не искаме да играем с него — подхвърли Хари.

ВЪРНЕТЕ ОБРАТНО СЪЩЕСТВОТО ТЕД.

— Не можем, Джери — рече Норман. — Ако имахме тази възможност, щяхме да го сторим.

АЗ ХАРЕСВАМ СЪЩЕСТВОТО ТЕД. ТОЙ Е МНОГО СМЕХОТВОРЕН.

— Да — кимна Норман. — Тед много те харесваше. И се опитваше да разговаря с теб.

ДА АЗ СЪЩО МНОГО ХАРЕСВАХ НЕГОВОТО ТВОРЕНИЕ. ВЪРНЕТЕ ОБРАТНО ТЕД.

— Не можем.

Настъпи продължителна пауза.

ОБИДИХ ЛИ ВИ?

— Не, ни най-малко.

НИЕ СМЕ ПРИЯТЕЛИ НОРМАН И ХАРИ.

— Да, така е.

ТОГАВА ВЪРНЕТЕ ОБРАТНО СЪЩЕСТВАТА.

— Той просто отказва да разбере — рече Хари. — Джери, за Бога, не можем да го направим!

ТИ СИ МНОГО СМЕХОТВОРЕН ХАРИ. НАПРАВИ ГО ОТНОВО.

Той определено възприема по-силните емоционални реакции като творения, помисли си Норман. Може би това е неговата представа за игра — да предизвика отсрещната страна и след това да се забавлява с нейния отговор? Нищо чудно нашите реакции, при появата на гигантския калмар, да са му доставяли истинска наслада. Значи това била представата му за игра.

ХАРИ НАПРАВИ ГО ОТНОВО. ХАРИ НАПРАВИ ГО ОТНОВО.

— Ей, човече — ядоса се Хари. — Я ме остави на мира!

БЛАГОДАРЯ ТИ. МНОГО МИ ХАРЕСА. И БЕШЕ ЧЕРВЕНО. А СЕГА МОЛЯ ВИ ВЪРНЕТЕ ОБРАТНО СЪЩЕСТВАТА КОИТО СИ ОТИДОХА.

На Норман му хрумна едно идея.

— Джери, — заговори той, — щом толкова искаш да се върнат обратно, защо ти не ги върнеш?

НЕ МИ Е ПРИЯТНО ДА ГО ПРАВЯ.

— Но можеш, стига да поискаш.

МОГА ДА ПРАВЯ КАКВОТО ПОИСКАМ.

— Да, знам че можеш. Тогава защо не върнеш съществата, които толкова искаш да видиш?

НЕ. ТОВА МЕ ПРАВИ НЕЩАСТЕН.

— Защо? — попита Хари.

ЕЙ ЧОВЕЧЕ. Я МЕ ОСТАВИ МЕ НА МИРА!

— Не се обиждай, Джери — побърза да вметне Норман.

Никакъв отговор от екрана.

— Джери?

Отново нямаше отговор.

— Пак си отиде — рече Хари и поклати глава. — Един Господ знае какво ще направи следващия път това копеле.

ЗАДЪЛБОЧЕНИ АНАЛИЗИ

Норман се изкачи в лабораторията, за да види с какво се занимава Бет, но тя бе заспала, свита на кълбо в койката си. Беше много хубава в съня си. Странно, че след всички преживяни премеждия, лицето й бе запазило свежия си вид. Изчезнали бяха и суровите оттенъци в чертите й. Носът й вече не изглеждаше така заострен, линията на устните беше по-мека, чувствена. Норман плъзна поглед по голите й ръце, с изпъкнали вени. Мускулите имаха нежни, женствени очертания.

Кой знае, помисли си той. След толкова часове, прекарани тук, кой би могъл да бъде сигурен в нещо. Той се спусна обратно по стълбичката и се отправи към своята койка. Хари вече се беше изтегнал и хъркаше шумно.

Норман реши да си вземе още един душ. Когато пристъпи под течащата вода, той се натъкна на поредното странно откритие.

Раните, които доскоро покриваха тялото му, бяха изчезнали.

По-точно, почти бяха изчезнали, виждаха се само синините от натъртванията. Останалото беше зараснало за часове. Той раздвижи мускули, за да установи, че вече не усещаше и предишната болка. Какво ставаше? За миг си помисли, че това е сън, или кошмар, но после се досети за истинската причина — изкуствената атмосфера. Раните и ожулванията заздравяваха далеч по-бързо в среда с високо атмосферно налягане. И в това нямаше нищо мистериозно. Просто лечебен физичен ефект.

Той се подсуши с единствената що-годе суха кърпа, след това се върна при койката. Хари продължаваше да хърка, чуваше се отдалеч.

Норман се изтегна по гръб, заслушан в тихото бръмчене на отоплителната инсталация. Хрумна му нещо, изправи се и дръпна ларингофона на Хари от основата на шията му. Хъркането изведнъж утихна до едва доловимо, тъничко писукане.

Така е по-добре, помисли си Норман. Излегна се на влажната възглавница и почти мигновено заспа. Събуди се със странното чувство, че са изминали само няколко секунди — само дето беше ободрен. Протегна се, прозя се и скочи от койката.

Хари продължаваше да спи. Норман намести обратно ларингофона и каютата се огласи от мощно хъркане. Той се прехвърли в цилиндър Г, където беше контролният пулт. На екрана продължаваха да светят думите:

ЕЙ ЧОВЕЧЕ. Я МЕ ОСТАВИ МЕ НА МИРА!

— Джери? — рече Норман. — Чуваш ли ме, Джери?