Сфера

Той внезапно отскочи назад, стреснат от нещо белезникаво, което плуваше пред маската му. Сърцето му заблъска лудо при мисълта, че може да е медуза — но в този миг забеляза, че е с идеално кръгла форма и почти непрозрачно. Беше с размери на топка за голф и бавно се отдалечаваше от него.

Норман се огледа.

Водата наоколо бе изпълнена с тънички нишки слуз. И множество белезникави сфери.

— Какво е това, Бет?

— Яйца — гласът й в слушалките звучеше задъхано, на пресекулки. — Да се махаме от тук, Норман. Моля те.

— Само още секунда.

— Не, Норман. Сега.

По радиото зазвуча тревожен сигнал. Далечен и слаб, сякаш го предаваха от вътрешността на станцията. Чуваха се някакви викове, после изведнъж гласът на Барнс, съвсем ясно:

— Какво, по дяволите, правите там?

— Открихме Ливай, Хал — обясни Норман.

— Връщайте се веднага, да ви вземат мътните — изкрещя Барнс. — Активираха се няколко сензора. Не сте сами навън. И каквото и да е там с вас, е дяволски голямо.

Норман се чувстваше подтиснат и ужасно бавен.

— Хвърли тялото. Връщай се!

Но тялото, съпротивляваше се мислено той. Трябва да направят нещо с него. Не можеше просто да го зареже.

— Какво ти става, Норман? — запита го Бет.

Норман промърмори нещо в отговор и като в мъгла почувства как силната ръка на Бет го сграбчва за рамото и го насочва назад към станцията. Водата беше изпълнена с белезникави яйца. В ушите му звънеше сигналът за тревога. Звукът беше направо оглушителен. Изведнъж осъзна, че този път алармата идва от вътрешността на водолазния костюм.

Започна да трепери. Зъбите му затракаха неконтролируемо. Опита се да проговори, но прехапа език и усети в устата си вкуса на кръв. Тялото му беше изтръпнало, мозъкът отказваше да работи. Всичко ставаше като на забавена лента.

Когато наближиха станцията, Норман забеляза, че по стените й са полепнали яйца в плътно покритие, от което повърхността на цилиндрите бе побеляла.

— Побързай! — извика Бет. — Побързай! Приближава ни!

Бяха под шлюза и в този миг Норман почувства първите мощни раздвижвания на водата. Нещо наистина огромно се намираше зад тях. Бет го тласна нагоре, главата му изплува над повърхността и Флетчър го издърпа с яките си ръце. Миг след това Бет бе изтеглена до него и люкът се затвори. Някой му издърпа скафандъра и тревожният сигнал го блъсна в ушите. Тялото му се разтърсваше от спазми, краката му конвулсивно се удряха в пода. Свалиха водолазния костюм и го загърнаха в сребристо одеяло, а сетне го задържаха докато треперенето отслабна и накрая съвсем изчезна. Неочаквано, въпреки тревожния вой на алармата, Норман потъна в сън.

ВОЕННИ СЪОБРАЖЕНИЯ

— Това не е ваша работа, по дяволите — гневеше се Барнс. — Нямате никакво право да го вършите. Абсолютно никакво.

— Ливай можеше да е жива — възрази хладнокръвно Бет.

— Но не беше и като излязохте навън, вие изложихте на риск живота на двама цивилни членове на експедицията. При това безсмислено.

— Идеята беше моя, Хал — рече Норман. Все още беше увит в одеяло, но след топлите напитки се чувстваше значително по-добре.

— А ти — погледна го мрачно Барнс. — Имаш късмет, че си жив.

— Предполагам, че е така — съгласи се Норман. — Не зная какво се случи.

— Ето какво се е случило — сопна се Барнс и размаха под носа му миниатюрна перка. — Изгорял е циркулаторът на твоя костюм, вследствие на което си бил подложен на екстензивно централно охлаждане от хелия. Още няколко минути и щеше да си мъртъв.

— Всичко стана толкова бързо — мърмореше Норман. — Не осъзнавах…

— Слушайте, вие… — прекъсна го гневно Барнс. — Искам да си изясним нещо. Това не е научна конференция. Това не е някакъв подводен „Холидей ин“, където можете да правите каквото ви душа иска. Това е военна операция и проклет да бъда, ако не изпълнявате моите заповеди. Ясно ли е?

— Това било военна операция? — намеси се Тед.

— Вече е — заяви Барнс.

— Чакай малко. Не е ли такава от самото начало?

— Вече е.

— Не отговори на въпроса ми — настоя Тед. — Защото, ако това наистина е военна операция, мисля, че всички трябва да го знаем. Аз, например, не желая да имам нищо общо с…

— Изчезвай тогава — отсече Барнс.

— …някаква си военна операция…

— Слушай, Тед — заговори по-меко Барнс. — Знаеш ли, колко струва всичко това на Флотата?

— Не, но виждам какво общо…

— Сега ще ти кажа. Поддържането на дълбочинна станция с изкуствена атмосфера на борда и пълно снабдяване струва приблизително сто хиляди долара на час. Докато се върнем на повърхността, разходите на експедицията вече ще надхвърлят сто милиона долара. Не можеш да очакваш подобна щедрост от военните, ако не се предвиждат в замяна някакви „сериозни открития с военно приложение“. Съвсем просто е. Няма ли подобни предвиждания, няма и пари. Разбирате ли?

— Имаш пред вид нещо подобно на оръжие? — запита Бет.

— Нещо такова — кимна Барнс.

— Както и да е — продължи Тед. — Що се отнася до мен, за нищо на света не бих се присъединил към…