Сфера

.30162137..1604..08301621..1822..033013130432..000321252.

.52632..032629..301321..04261037..18..3016..0618082132..290.

.33005..1822..04261013..0830162137..1604..08301621..1822..03

.30113130432..00032125252632..0332629..301321..04261037..1.

.8..3016..0618082132..29033005..1822..04261013..0830162137.

.1604..08301621..1822..033013130432..00032125252632..032.

.629..301321..04261037..18..3016..0618082132..29033005..1822

.04261013..0830162137..1604..08301621..1822..033013130432.

.0003212525252632..032629..301321 04261037..18..3016..06.

.18082132..29033005..1822..04261013..0830162137..1604..083.

.01621..1822..0330131304320..0003212525632..032629..3013..

— Да? — каза Норман.

— Не ми казвай, че не можеш да различиш очертанията му.

— Не виждам никакви очертания.

— Я примижи.

Норман присви очи.

— Съжалявам.

— Но това очевидно е рисунка на създанието! — настояваше Тед. — Виж, изправено тяло, три крака, две ръце. Глава няма, вероятно е локализирана някъде в тялото на съществото. Не може да не го виждаш, Норман.

— Тед…

— А Хари въобще не разбра за какво става дума! Посланието е не само картина, то е авто-портрет!

— Тед…

— Сега ще ми кажеш, че си въобразявам — въздъхна Тед и седна.

— Не бих искал да охлаждам ентусиазма ти — рече Норман.

— Но не виждаш пришълеца, така ли?

— Не, наистина.

— По дяволите — Тед захвърли разпечатката. — Мразя тоя кучи син. Той е арогантен, подлудява ме… И на всичко отгоре е млад!

— Но ти си на четирийсет — възрази Тед. — Не бих казал, че си прехвърлил хълма.

— Не и за физик — поклати глава Тед. — Биолозите нерядко се изявяват на научното поприще на стари години. Дарвин е бил на петдесет, когато е публикувал „Възникването на видовете“. Химиците също се справят по-добре в науката, когато натрупат годинки. Но във физиката, ако не направиш нещо до тридесет и пет, значи никога няма да го направиш.

— Но, Тед, ти си уважаван учен в твоята област.

Тед поклати глава.

— Така и не можах да създам фундаментална научна работа. Анализирах информация, имах някои интересни заключения. Но нищо фундаментално. Тази експедиция е последния ми шанс на осъществя нещо истинско. Нещо заради което… да вкарат името ми в учебниците.

Едва сега Норман започна да осъзнава откъде се бе появил този младежки ентусиазъм у Тед, това неспокойно почти юношеско поведение. Тед не беше емоционално пренапрегнат, той бе завладян от мания. Вкопчил се бе в отиващата си младост, отчаян от мисълта, че не е постигнал нищо. И тази гледка не беше неприятна. По-скоро тъжна.

— Все пак, — помъчи се да го успокои Норман, — експедицията още не е приключила.

— Така е — кимна Тед и чертите му се разведриха. — Прав си. Абсолютно си прав. Чакат ни още много прекрасни възможности. Сигурен съм, че е така. И те ще дойдат, нали?

— Да, Тед — рече Норман. — Ще дойдат.

БЕТ

— Дявол да го вземе, нищо не става! — тя махна с ръка към лабораторната маса. — Нито един от тези химикали не струва и пукната пара!

— Какво опита досега? — попита спокойно Барнс.

— Зенкер-формалин, Н и Е. Протеолитични екстракти, серумни ензими. Каквото поискаш. И нищо не се получава. Знаеш ли какво си мисля, че са заредили тази лаборатория с химикали с изтекла годност.

— Не — каза Барнс. — От атмосферата е.

Той обясни, че газовата среда в станцията съдържа само два процента кислород, един процент въглероден двуокис и никакъв азот.

— Химичните реакции в подобна среда са непредсказуеми — продължаваше Барнс. — Ако имаш време, надникни в готварската книга на Роуз. Едва ли си виждала нещо подобно през живота си. Храната изглежда съвсем нормално като приключи, но никак не е нормален начина, по който я приготвя.

— А лабораторията?

— Лабораторията беше заредена преди да научим дълбочината, на която ни предстои да работим. Ако бяхме на по-плитко, щяхме да дишаме сгъстен въздух и тогава твоите химични реакции щяха да протичат — при това доста ускорено. Но в среда на хелий, тези реакции са непредсказуеми. Щом нищо не се получава, тогава… — той сви рамене.

— Тогава какво да направя? — попита тя.

— Същото, каквото и ние.

— Единственото, което бих могла да извършвам са макроскопски анатомически анализи. Цялата лаборатория е напълно безполезна.

— Добре тогава, заеми се с макроскопски анализи.

— Просто ми се искаше да разполагаме с повече възможности…

— Това е което имаме — прекъсна я Барнс. — Приеми го и действай.

В лабораторията влезе Тед.

— Ей, я погледнете навън — рече той и посочи илюминатора. — Имаме още гости.