СЕНКИТЕ

Трез погледна през рамо. Никой не идваше след него, но това щеше да се промени в мига, в който откриеха сгърченото тяло на пазача... което нямаше да се забави дълго. Винаги все някой наблюдаваше.

Само ако можеше...

Пред него една врата, която до този миг се сливаше със стената, се плъзна настрани и на пътя му се изпречи внушителна фигура в черни одежди.

Качулка от метални брънки скриваше лицето на С’Екс, палача на кралицата, но и нямаше нужда то да се вижда.

Гласът му, дълбок и зъл, бе въплъщение на неприкрита заплаха.

- Ти уби един от мъжете ми.

Трез се закова на място и дългите му одежди, които се влачеха зад него, се разстлаха неподвижни на пода. Сведе поглед към ножа в ръката си - смешното „оръжие“ беше безсилно срещу сянката пред него. Сребърното острие бе създадено да разрязва круши и ябълки, дори не и крехко филе.

А екзекуторът нямаше нищо общо с онзи пазач.

- Опитваш се да избягаш. - Въпреки че не направи нито крачка повече, С’Екс изглеждаше по-близо до него. - Което е не просто недопустимо от моя гледна точка, но и е в разрез със закона.

- Тогава ме убий - уморено каза Трез. - Разкъсай тялото ми на парчета и ги зарови извън Територията, както се полага на предател като мен.

- Би трябвало да направя точно това. Като възмездие, задето отне живота на един от стражите ми. - С’Екс скръсти тежките си ръце пред масивните си гърди. - Ала всеки удар на сърцето ти, всяка глътка въздух в дробовете ти са свещени. Така че тази възможност ми е отнета... както и на теб.

Трез затвори очи за миг. Родителите му възторжено бяха посрещнали новината, че един от двамата им синове близнаци е роден в съвършения миг във времето, предопределена от звездите секунда, която щеше да промени изцяло семейството им; за тях - благословия, придружена с богатство и издигане в обществото, за него - проклятие, отнело му живота приживе.

- Дори не си го помисляй - предупреди палачът.

Трез отвори очи и видя, че бе допрял ножа до собственото си гърло. Ръката му трепереше, но въпреки това притискаше острието достатъчно силно, за да среже кожата над артерията си.

Кръвта му, топла и кадифена, погали свития му юмрук.

Смехът му отекна налудничаво в собствените му уши.

- Нямам какво да губя, нищо освен доживотна присъда за престъплението, че съм се родил.

- О, аз пък си мисля, че имаш. Не, не извръщай поглед. Ще искаш да видиш това.

Екзекуторът кимна към отворената врата и нещо бе изтласкано през нея...

- Не! - изкрещя Трез и гласът му проехтя в коридора. - Не!