СЕНКИТЕ

Да. Когато дойдеше време да се върне в имението, какъв по-добър начин да прекара остатъка от нощта от това, да прегърне бутилка бърбън. Вероятно щеше да бъде последният път, за доста време напред, когато щеше да е в състояние да разпусне напълно.

Пък и той никога не получаваше махмурлук. Така че щеше да е свеж като кукуряк на сутринта.

Единствената положителна страна на това, да си сянка, която бе открил.

* * *

Половин километър.

С’Екс й беше казал да извърви половин километър. Катра нямаше представа колко бе това, но трябва да беше доста. Или пък не?

Докато продължаваше напред, тя се придържаше към дърветата, криейки се зад дънерите им... което вероятно бе доста глупаво и потвърждаваше мнението на С’Екс, че не е в състояние да се грижи за себе си - спокойно можеха да я нападнат в гръб, и докато се ослушваше напрегнато, ударите на сърцето й бяха като думкане на барабан, което притъпяваше сетивата й.

Много по-разумно би било да се придвижва, приемайки формата си на сянка, но мислите й бяха прекалено разпилени за това, а не искаше да спира и да губи време, мъчейки се да се съсредоточи.

Уииииииииииииии-оооооооооооооооооо.

Дронизителният звук я накара да замръзне на място и да погледне панически натам, откъдето беше дошъл. Миг по-късно някаква фигура пристъпи в тясната просека.

Прислужник.

Прислужник, който по една случайност бе необикновено висок и широкоплещест... досущ като С’Екс.

Уииииииииииииии-оооооооооооооооооо.

Звукът се повтори и тя пристъпи напред, повдигайки полите си. Измъкна се изпод гъстите борови клони, молейки се С’Екс все още да е на нейна страна.

- Ще прощаваш за облеклото - измърмори той изпод сивата качулка. - Но си казах, че след като при теб е действало толкова дълго...

Беше останала без дъх, въпреки че не беше тичала.

- Какво става?

- Не е безопасно за теб. Навсякъде е пълно със стражи, които те търсят. Майка ти знае, че си напуснала не само двореца, но и Територията, и нареди да бъдеш подложена на публично пречистване.

Катра затвори очи. Беше виждала това ужасяващо мъчение -специална киселина се вкарваше в кръвта, така че онзи, който бе подложен на него, се гърчеше от болка и нощи наред повръщаше, докато се очисти от всичко, с което уж беше омърсен.

- Няма да го преживееш - мрачно каза С’Екс. - Единствената ти надежда е да се върнеш в Колдуел. Ще ти намерим къде да отседнеш...

- Не - отсече тя.

- Не се прави на героиня. Можеш само да изгубиш.

- Ако избягам, просто ще накарат Трез да се обвърже с друга. Кралицата ще се опита да роди още деца и рано или късно, ще успее. Това няма да го спаси.

С’Екс поклати глава.

- Не за него трябва да се притесняваш точно сега. Приближиш ли се до двореца, с теб е свършено. Ако избягаш, ще имаш поне някакъв шанс.

- Ала те ще ме открият. Никога няма да престанат да ме търсят и ти го знаеш. - Тя изпъна рамене. - Трябва да има друго решение.

- Не, не, няма. Виж, аз ще ти помогна. Ще направя каквото мога...

- Не ставай глупав. Ти каза на онези стражи, че кралицата те е изпратила да ме намериш. Това беше лъжа. Рано или късно, тя научава всичко, което се случва в палата... ще разбере, че си бил извън Територията в същата нощ, в която аз изчезнах. Дори да се опиташ да излъжеш и да кажеш, че не си имал нищо общо, тя ще разбере. Ще нареди да бъдеш измъчван и убит, защото си ми помогнал, и ще опетни името ти.

С’Екс отново заговори, ала умът на Катра работеше трескаво и тя не чуваше нищо. Без предупреждение, като нещо изплувало от дълбините на мрачни води, в главата й отекнаха думите на кралицата:

Мога да си родя друга като теб, ако поискам. Ти си точно толкова заменима, колкото всичко друго в моя свят. Никога не забравяй, че аз съм слънцето, около което се върти тази галактика, и мога да променя съдбата ти само за миг.

Неочакван ужас я стисна за гърлото.

- С’Екс... трябва да ме заведеш в астрологическата стая.

- Какво? Да не си си изгубила ума? Идеята е да стоиш далеч от АнсЛай и главния астролог, не да отидеш право при тях.

Катра поклати бавно глава.

- Не, те ще са в траур заедно с нея. Днес е последната нощ. Трябва да бъдат с нея, за да довършат ритуалите. - Тя вдигна очи към него. - Бих го направила сама, но може да се наложи да се отбранявам и за това ще имам нужда от помощта ти.

- Какво, по дяволите, си мислиш, че ще откриеш?

- Просто ме заведи там. Моля те.

Той изруга тихо.

- Палатът е пълен със стражи.

- Да.

- Не е, като да можем просто да влезем в най-свещената част от обиталището на майка ти.

- Няма значение дали ще отнеме минута, час или цялата нощ, стига само да ме вкараш там.

Мина сякаш цяла вечност, докато палачът стоеше там и се взираше в нея.

- Заради теб ще убият и двама ни.

Тя срещна очите му дори през мрежичката, която закриваше лицето й, и като поклати глава, заяви: