СЕНКИТЕ

Да вървим - каза С’Екс, сякаш бе прочел мислите и усетил емоциите й.

Без да разменят и дума повече, те си сложиха качулките, приближиха се до вратата и пристъпиха навън. Вятърът беше толкова силен и студен, че дъхът й спря и за миг тя не бе в състояние да се съсредоточи, за да се дематериализира. Бързо се съвзе обаче и много скоро двамата със С’Екс се понесоха към Територията.

Приеха физическите си очертания в гората зад стената около Територията. Облечена в дрехите си на прислужница, тя никога нямаше да бъде пусната през главния вход...

Нещо не беше наред. Неколцина стражи се бяха скупчили около задната врата, разговаряйки оживено.

- Стой тук - нареди С’Екс. - И недей да спориш с мен.

- Те не знаят коя съм.

- Освен ако някой не е забелязал, че те няма.

Беше внимавала, помисли си тя.

Само че... майка й беше заподозряла нещо, нали?

С’Екс пристъпи напред. Спря. Обърна се и посочи наляво.

- На около половин километър от тук има тайна врата. Ще те срещна там веднага щом мога.

Катра се намръщи и се учуди, когато усети да я обзема внезапен порив да защити С’Екс. Ала палачът на кралицата прекрасно можеше да се грижи за себе си. Освен, разбира се, ако не го заловяха да се опитва да я вкара тайно обратно в Територията. Тогава щеше да го грози смъртна опасност.

- Съжалявам, че те поставих в това положение - каза тя.

- Съжалението не е лукс, който двамата с теб можем да си позволим. Върви. Все някак ще те вкарам в покоите ти.

С тези думи той се отдалечи, без да си дава труда да върви безшумно. При звука на съчките, изпращели под краката му, стражите извадиха оръжия, готови за нападение.

- Аз съм - обяви С’Екс.

Това, че стражите не се отпуснаха, го разтревожи.

- Търсят те - каза единият от тях подозрително. - Принцесата я няма.

- Знам. Излязох навън, за да я намеря.

- АнсЛай те издирва - добави друг.

- Тогава ще отида при него и ще му докладвам. - С’Екс понижи гласа си заплашително. - Освен ако не сте решили да ми попречите да вляза.

- Принцесата не е в покоите си - повтори трети.

Катра преглътна мъчително. Все още не сваляха оръжия.

- Не чухте ли, като казах, че я търсих в гората? Тя се преоблича като прислужница, спокойно би могла да дойде насам, за да се поразходи.

С’Екс посегна незабелязано зад гърба си, пъхна ръка в една пролука в одеждите си и извади най-големия назъбен нож, който Катра беше виждала някога.

Въпреки това гласът му си остана спокоен.

- Тя няма нито храна, нито подслон, нито оръжия и не е в състояние да живее сама. Къде точно смятате, че ще отиде? Много по-вероятно е да е в Територията или дори в двореца.

- Казаха, че ти си й помогнал да избяга.

- Кой го каза?

- АнсЛай.

Аха, върховният жрец и дясна ръка на майка й. Възможно ли бе това да е опит за елиминиране на палача?

- Кой според вас ми заповяда да изляза да я търся? - попита С’Екс. - Или искаш да ми кажеш, че заповедите на кралицата имат по-малка тежест, отколкото тези на някакъв си жрец? Това ли искате да докладвам на вашата владетелка? Защото ще го направя. Заедно с мъртвите ви тела.

Начаса всичко се промени - ситуацията беше овладяна, стражите прибраха оръжия, а С’Екс пъхна ножа в гънките на одеждите си. Миг по-късно вече беше вътре.

Останала сама в мрака, Катра обви ръце около тялото си и потрепери. Обгърната от студения нощен въздух, осъзнаваща постепенно истинските размери на онова, което се случваше, единственото, което тя чуваше, бе гласът на Ай Ем, отекващ в главата й.

„Брат ми току-що изгуби своята шелан.

Тя умря пред очите му и той прекара по-голямата част от деня и доста от нощта, подготвяйки тялото й за шибаната погребална клада, след което гледа как пламъците я поглъщат, докато от нея не остана нищо, освен пепел върху студената земя. Това е истинско.

Като капак на всичко, току-що научих, че майка ти е готова да нападне единствените, които някога опитаха да се погрижат за мен и Трез, ако той не й бъде доставен утре в полунощ.“

Толкова отдавна бе в сенките, второстепенен играч в случващото се в Територията. Като наследница на престола не би трябвало да има никакво влияние в настоящето.

Но това време беше отминало.

Винаги бе зачитала традициите, но след като бе понесла такава загуба и сърцето й бе разбито, повече не можеше да допусне това да продължава. Болката и гневът на Ай Ем я бяха преобразили. Беше го наранила, излъгала, изложила го бе на опасност. Той имаше право - постъпила бе егоистично.

Трябва да имаше начин да сложи край на всичко това. Да спре войната. Да позволи на Трез и Ай Ем да бъдат свободни. Да позволи на себе си да бъде...

Е, ако не свободна, то поне да не бъде отрова, заразяваща и съсипваща техния живот, само заради някакви си звездни карти, които не вземаха предвид личен избор, лични чувства, личен живот.

Отправи се натам, накъдето С’Екс й беше казал, като се опитваше да не вдига шум, и се придържаше към гъстите части на гората. Не беше сигурна къде се намира тайната врата. И нямаше представа какво ще прави, ако С’Екс не се появи. Или ако размислеше и тласкан от личните си интереси или от инстинкта си за самосъхранение, я предадеше на майка й.