— Преживях най-гадния ден в живота си — оплака й се. — Бавачката ми има дете — син, три месеца по-голям от Честър. Той се разболя и се наложи да остана вкъщи.
Първо се опитах да го заведа в парка. Не знаех къде е входът за детската площадка и ми беше адски неудобно, защото бавачките бяха вътре, а аз не можех да вляза. Всички ме гледаха и сякаш питаха „коя си ти“. После Честър поиска да се спуска по пързалката. Двайсетина пъти. Засичах по големия часовник на Пето авеню. Минаха пет минути. Люлях го на люлките. Още пет минути. Пуснах го да си поиграе на пясъка. След това пак на пързалката. Общо 15 минути „Не ти ли омръзна?“, попитах го. Ревеше и риташе, докато го слагах в количката. „Имаме работа“, обясних му.
Горкичкият! Тичах по тротоара, а той се блъскаше в количката и не разбираше какво става. Опитах се да пазарувам, но не можах да вкарам количката в пробната. После отидохме до банката и количката заседна на въртящата се врата. Откъде да знам, че не трябваше да минавам оттам! Не можехме да мръднем. Наложи се да ни избутат сантиметър по сантиметър.
Най-сетне стана 11 часа. Прибрах го вкъщи и му приготвих обяд. Варено яйце.
По-късно вечерта Кари се обади на Тузаря. Беше забравила за часовата разлика. Той спеше.
— Исках само да ти кажа — започна, — че ми дойде.
— О! Значи… няма бебе — рече той.
Затвориха, но след две минути Тузаря я набра.
— Спомних си съня си — каза. — Сънувах, че имаме бебе.
— Бебе ли? — попита Кари. — Какво бебе?
— Мъничко — отвърна той. — Нали се сещаш. Новородено. Лежеше на леглото до нас.
20.
Когато Тузаря го няма, момичето го удря на живот
Кари срещна момичето в тоалетната на един клуб. Нямаше намерение да се запознават.
На вратата на тоалетната се почука. Тя беше в добро настроение, говореше си вътре със Сиси и вместо да каже на нахалницата да се разкара, открехна леко вратата. Отпред стоеше момичето. Имаше тъмна коса и изглеждаше красива.
— Може ли да вляза?
— Да, разбира се — каза Кари.
— Извинявай — рече Сиси, — но познаваме ли се?
— Не — отговори Кари.
— Какво имате? — попита момичето.
— Какво искаш? — попита и Кари.
— Имам страхотна „трева“ — отговори момичето.
— Чудесно! — рече Кари.
Момичето запали джойнта и го вдигна.
— Най-готината „трева“, която сте опитвали!
— Едва ли — възрази Кари, вдишвайки силно.
В клуба беше претъпкано и в тоалетната беше по-приятно. Момичето се облегна на стената и изтръска цигарата. Каза, че е на 27 години. Кари не й повярва, но нямаше значение. Защото отначало тя беше просто момиче, с което се беше запознала в тоалетната. Често се случваше.
— Е, с какво се занимаваш? — попита Сиси.
— Разработвам своя компания за грижи за кожата — отвърна момичето.
— А! — възкликна Кари.
— Основава се на науката. С удоволствие бих се погрижила за кожата ти.
— Така ли? — рече Кари. Запали цигара. Вече и други тропаха на вратата.
— Трябва да излизаме — каза Сиси.
— Не би било зле някой да се погрижи за кожата ми — продължи Кари. — Мисля, че не е в чак толкова добро състояние.
— Пуснете ме! — примоли се Сиси.
— Аз ще ти помогна — предложи момичето.
Беше малко нисичка, но с присъствие. Приятно лице, което би могло и да е красиво, но трябваше непрекъснато да го поглеждаш, за да се увериш. Носеше кожен панталон и ботуши Скъли. Гласът й беше нисък.
— Отвън има хора, които ме познават — каза Сиси. Вече се притесняваше.
— Успокой се — рече Кари.
— Искам да си до мен — заяви момичето. — Искам цялата вечер да си до мен. Мисля, че си красива.
— Да, добре — отвърна Кари. Но беше изненадана.
В осми клас Кари познавала момиче на име Шарлот Нетс. Тя била доста известна, което всъщност значи, че се е развила рано. Канела момичета да спят у тях. Изпращала им бележки. Приятелката на Кари Джаки, отишла на гости на Шарлот, а на другия ден се разбрало, че посред нощ се обадила на баща си да иде да я прибере. Шарлот, обяснила Джаки, я „нападнала“. Опитала се да я целуне и да я погали по гърдите и поискала същото от нея. Казала, че така се упражнявали „за момчетата“. Това сложило край на приятелството им.
След тази страшна история Кари с години се боеше да спи в едно легло с момичета или да се съблича пред тях, макар че не би трябвало, като са все жени. Тя си мислеше: „Какво ми става? Защо не мога да съм като другите и не приемам нещата по-спокойно?“ Но би било ужасно да й се налага да отблъсква сексуалните претенции на своя приятелка.
Преди няколко години две нейни приятелки се напили и пренощували заедно. На другия ден и двете се обадили на Кари и всяка обвинявала другата, че я карала да правят секс, и предупреждавала Кари да внимава. Тя не знаела на кого да вярва. А двете жени вече не са приятелки.