Сексът и градът

— Старчоците са гадни — отсече Камила. — Вече няма да излизам с такива. Преди няколко години си рекох: защо да излизам с грозни богати старци, като мога да ходя с прекрасни богати младежи? А и старците всъщност не те разбират. Колкото и да се стараят. Те са от друго поколение.

— Аз не ги намирам за толкова лоши — възрази Кити. — Разбира се, когато Хюбърт ми се обади първия път и каза, че искал да излезе с мен, попитах: „На колко години си и колко коса имаш по главата?“ Наложи се доста да ме убеждава. Като дойде да ме вземе, тръгнах с мръсна коса и без грим. Щом толкова ме искаше, нека ме видеше какво представлявах в действителност. На сутринта след първата ни нощ заедно във всяка стая намерих букет от любимите ми цветя. Разбрал беше кой е любимият ми автор и беше купил всичките му книги. На огледалото беше написал с крем за бръснене: „Здравей, Кити.“

Жените изпискаха.

— Очарователно! — възкликна Тийси. — Обичам мъжете!

— И аз ги обичам, но понякога трябва да си почивам от тях — каза Шайло.

— Хюбърт не се сърди, когато оплесквам нещата — продължи Кити. — Когато си купя твърде много дрехи и не мога да платя сметката. Харесва му да пристига и да оправя всичко.

— Мъжете изпитват нужда, а ние сме богините, които я удовлетворяват — завърши триумфално тя. Преполовила беше и втората маргарита. — От друга страна, те са… по-едри. По-големи. Действат ти успокоително.

— Предоставят ти нещо, което не можеш да получиш от приятелка — каза Шайло, кимайки с глава. — Мъжът трябва да издържа гаджето си.

— Хюбърт ми вдъхва чувство за сигурност. Дава ми възможност да изживея детството, което никога не съм имала — рече Кити. — Не приемам феминистката идея. Щом мъжете искат да се чувстват господари, позволи им. Приеми женствеността си.

— Мисля, че те са доста объркани, но знам, че винаги ще се намери друг, ако с този не се получи — заяви Тийси. — Мъжете не заслужават голямо внимание.

— По-скоро жените са проблем — поясни Камила.

— С риск да ме намразите ще кажа, че красотата ти дава невероятна власт. Получаваш каквото поискаш — добави Кити. — Другите жени го разбират и затова не те харесват, особено по-възрастните. Смятат, че навлизаш в територията им.

— Щом прехвърлят 30-те, много жени започват да осъзнават възрастта си — каза Камила. — Мъжете са ни създали този комплекс. Очевидно жена с външността на Кристи Бринкли44 няма да има проблеми.

— Но другите изгадняват — рече Кити. — Одумват ме. Просто приемат, че съм тъпа. Не знам нищо. Глупава съм. Ходя с Хюбърт заради парите му. А аз иззлобявам и слагам още по-къса пола и по-силен грим.

— Никой не те пита. Просто го приемат за дадено — оплака се Тийси.

— Жените са завистливи по природа — добави Шайло. — Това няма връзка с възрастта. Отвратително е! Видят ли хубаво момиче, веднага показват отношението си. Толкова е тъжно и възмутително! И издава какво са постигнали в живота. Тъй като са неуверени и недоволни от това, което са, не могат да понесат, че друга жена е успяла повече от тях. Ето защо приятелите ми са главно мъже. — Посестримите й се огледаха и кимнаха.

— Ами сексът? — попита някой.

— На всеки казвам, че не съм виждала по-голям член от неговия — отвърна Кити. Жените се засмяха плахо. Тя изсмука шумно остатъка от коктейла си през сламката. — Така се оцелява — поясни.

14. Портрет на манекен на бельо с голяма издутина: Пакета слиза от гигантския си билборд

На най-горната стълба се отваря врата и на прага й се очертава силуетът на Пакета — манекен на бельо и начинаещ актьор. Едната му ръка е вдигната и се подпира на рамката, тъмнокестенявата му коса пада в очите му, а той се смее, като те гледа как пуфтиш без дъх нагоре по стълбите.

— Вечно си в движение — казва, сякаш сам иска да се излежава по цял ден. Спомняш си какво ти повтаря приятелят му — сценаристът Станфорд Блач:

— Пакета изглежда така, сякаш пътува със собствен осветител.

Не издържаш повече. Трябва да отместиш поглед.

— Той е човешкият еквивалент на палто от самур — казва още Станфорд. Напоследък ти е проглушил ушите за него. Телефонът ти звъни, вдигаш, а насреща е Станфорд.

— Кой е по-секси? Пакета или Киану Рийвс?

Въздишаш. И макар да нямаш представа кой всъщност е Пакета, а и не те интересува, отговаряш:

— Пакета.

Отчасти поради чувство за вина. Разбираш, че трябва да знаеш кой е: онзи тип, дето е пльоснат — мускулест, почти гол — на гигантския билборд на пл. „Таймс“, а и на всички автобуси. Но ти не стъпваш на „Таймс“, а на автобусите не обръщаш внимание, освен ако някой не реши да те блъсне.

Ала Станфорд продължава да те обработва.

— Онзи ден с Пакета минахме покрай билборда му на пл. „Таймс“. Той искаше да си вземе част от него и да си я окачи в апартамента например носа си. Но аз го посъветвах да се спре на издутината на панталона си. Така, когато жените го попитат колко му е голям, ще може да отговаря: 4 метра.