Сексът и градът

Купонът е на открито. Скипър забелязва, че е обект на внимание от страна на млада жена на име Маргарет. Тя е ниска, с черна коса и големи гърди. Хубава е, но не е негов тип. Занимава се с връзки с обществеността. Двамата решават да отидат до тоалетна, което значи да минат по осветена с факли пътека, криволичеща между храстите. Отправят се към живия плет. Започнат да се целуват. И тогава се случва нещо невероятно.

— Много ми се иска да го направя — казва Маргарет, кляка и разкопчава панталона му. Скипър е слисан. Всичко свършва за по-малко от две минути.

— Нали ще ме закараш? — пита тя и го смушква.

— Не мога — отвръща Скипър. — Обещах на Станфорд да го върна, а вие живеете в противоположни посоки.

О, Великолепни!

„Фърдър Лейн“. Великолепния пристига от Бедфорд точно навреме за вечеря. Домакинът му Чарли е разведен пет пъти. Поканил е няколко 30–40-годишни мъже и жени. Великолепния сяда до жена на име Сабрина, 32-годишна, с преливащи от черно бюстие на Дона Каран гърди. Той я черпи, проявява съчувствие за бившия й съпруг.

В 11 часа Сабрина заявява, че има среща с приятели в „Стивън токхаус“42 в Амагансет43. Великолепния предлага да я закара с колата й, тъй като май е леко пияна. В три часа пристигат у тях.

Когато Великолепния влиза, приятелката й казва:

— Ако имаш някакви извратени идеи, по-добре си ги избий от главата.

Ляга на дивана и загася лампата.

По-късно, към пет часа сутринта, Великолепния получава пристъп на клаустрофобия. Къщата на Сабрина е твърде малка. От дивана пред спалнята се чува хъркането на приятелката й. „Ще откача“, мисли си той.

Понеделник. Великолепния се обажда на Сабрина, с която се е разделил преди час. Включва се телефонният секретар.

— Ще дойдеш ли на плаж?

Отива на плажа Медия, където се среща с Кари и с Тузаря. После съзира привлекателна блондинка с кокершпаньол. Приближава се и се заиграва с кучето. Повеждат разговор. Тъкмо си мисли, че ще се получи нещо, когато пристига приятелят й. Едър тромав тип с прекомерно развит гръден кош и къси крака. Великолепния се връща при хавлията си. Там е и Саманта Джоунс, седи с Кари и Тузаря.

Момичето и приятелят й тръгват по плажа. Когато минава покрай Великолепния, блондинката се обръща и му маха.

— Видяхте ли? Казах ви, че я интересувам. Наистина я интересувам! — възкликва той.

— Ти ли?! — пита Саманта и се засмива гадно.

Телефонен проблем

Скипър играе тенис, когато чува клетъчния си телефон да звъни.

— Здравей, скъпи — казва Маргарет. — Питах се какво правиш.

— Играя тенис — отговаря той.

— Защо не дойдеш после? Бих искала да ти приготвя вечеря.

— Ами… не мога.

— Как така не можеш!

— Още не знам какво ще правя след тениса. Обещах на едни хора да отида у тях на вечеря.

— Значи ще вземеш и мен.

Скипър снижава глас.

— Едва ли ще мога. Срещата ще е делова, нали разбираш?

— Бизнесменът ми той! — възкликва Маргарет.

Робърт Морискин най-сетне пристига с хидроплана. Станфорд му е малко сърдит, че не е дошъл предния ден, и изпраща шофьора да го посрещне със стария форд комби вместо с мерцедеса.

Великолепния се връща от плажа. Сабрина е звъняла. Веднага я набира, но се включва секретарят й.

„Ел ли е?“

Понеделник вечер. Кари, Тузаря и Великолепния отиват на коктейл. Великолепния кара бавно огромния си мерцедес по „Мекокс Лейн“, покрай конефермите. Слънцето е ниско и тревата е особено зелена и успокояваща. Когато колата се изкачва на билото на ниско хълмче, пред нея се изпречва жена, едва крепяща се на ролери. Облечена е в тясна бяла тениска и миниатюрни шортички. Дългата й тъмна коса е вързана на опашка, но най-впечатляващи са краката й.

— Влюбен съм — казва Великолепния. Когато жената свива по страничен път, той подминава, но после спира и слага ръце на волана. — Връщам се.

Кари поглежда Тузаря, но той не й обръща внимание. Смее се и явно няма нищо против.

Великолепния форсира колата по пътя след момичето.

— Виж я! Едва се крепи на ролерите. Ще падне!

Подминават я и Тузаря пита:

— Ел ли е? На нея прилича.

Кари седи отзад и пуши цигара.

— Твърде млада е за Ел — отбелязва.

Тузаря отваря прозореца си и казва:

— Здравей.

Момичето се приближава.

— Здрасти — отвръща усмихнато, а после се смущава. — Познавам ли ви?

— Нямам представа — отговаря Великолепния, като се накланя през седалката. — Аз съм Великолепния.

— Аз съм Одри — казва то. Поглежда към Тузаря. — Приличате на един познат.

Великолепния изскача от колата.

— Можете ли да спирате? Трябва да се научите да спирате. Ролерите са опасни.

Момичето се смее.

— Ето какво трябва да правите — обяснява той и демонстрира, като кляка с един крак пред другия и разперва ръце.

— Благодаря — казва Одри и се отдалечава.

— Манекенка ли сте? — пита Великолепния.

— Не — отговаря тя през рамо. — Студентка съм.

Той се връща в колата.

— Имаше халка. Как може мъжът й да я пуска да кара ролери сама! Щях да й направя предложение. Беше толкова красива. Видяхте ли я? Как се казваше? Одри. Казваше се Одри. Малко старомодно, а?

Момчето със сините завеси