Сексът и градът

Днес направи нещо много мило. Опита се да ме покани на вечеря. Каза: „Станфорд, ти толкова си ми помагал. Искам да ти се отплатя.“ Аз отвърнах: „Не ставай глупав!“, но досега единствен Пакета се е сетил да ме покани на вечеря. Можеш ли да си представиш, че освен красив е и толкова добър!

Съгласяваш се да се запознаеш с него.

„Ще станеш звезда“

При първата си среща с Пакета — в „Бауъри“ в компанията на Станфорд — иска ти се да го намразиш. Той е на 22 години. Модел. И т.н. Усещаш, че и на него му се иска да те намрази. Наистина ли ще се окаже такъв глупак? Пък и не смяташ, че секс символите са секси и в действителност. Последният, с кого се запозна, ти приличаше на червей. В буквалния смисъл.

Но не и този. Той не е такъв, за какъвто се представя.

— С различните хора съм различен — пояснява.

После изчезва в тълпата.

След два месеца отиваш в „Бароло“ на рожден ден на манекенка и пак го срещаш. Облегнал се е на бара насред стаята и ти се усмихва. Маха. Насочваш се към него. Отрупва те с прегръдки, а фотографите щракат като луди. После изведнъж се озоваваш срещу него на масата. С приятеля си водите принципен безспирен разгорещен спор.

Пакета все се навежда и пита всичко наред ли е. Казваш „да“ и си мислиш: как не разбира, че с приятеля си винаги си говорите така!

Станфорд, който познава цял Холивуд, го изпраща в Л. А. да се явява на прослушвания за малки роли в киното. Пакета му оставя съобщение: „Все за теб говорят. Ти си страхотен! Ще станеш звезда. Успях ли да ти го набия в главата? Ти си звезда, ти си звезда, ти си звезда!“

Станфорд се засмива:

— Подражава ми.

С Пакета се напивате в „Бауъри“.

Лесно взет изпит

Той живее в малко ателие, в което всичко е бяло — бели завеси, бели чаршафи, бял юрган, бял шезлонг. Отиваш до банята и проверяваш дали използва специална козметика. Не виждаш.

Отрасъл е в Де Мойн, Айова. Баща му бил учител, а майка му училищна сестра. В гимназията не се движел с тежкарите. Получавал само шестици, а след часовете помагал на по-малките ученици. Служел им за пример.

Не смятал да става манекен, но в осми клас го избрали за най-красив ученик. Тайничко мечтаел да се занимава с нещо вълнуващо. Например да стане полицай. Но две години следвал литература в Университета на Айова. По желание на баща си. Един от преподавателите му бил млад и хубав, повикал го на консултации, седнал до него и сложил ръка на крака му. Плъзнал я към издутината на панталона му.

— Лесно ще си вземеш изпита — казал.

Пакета не стъпил повече на лекциите му. След три месеца напуснал университета.

Напоследък някой му звъни и му оставя само музикални съобщения. Отначало ги прослушвал, защото мислел, че накрая ще има и послание от приятел. Сега смята, че то е закодирано в мелодията.

— Струва ми се, че са от мъж.

Детство в Айова

Лежите на леглото, сякаш сте на 12 години (по корем, със стърчащи навън крака), и ти предлагаш:

— Разкажи ми нещо.

Пакета отговаря:

— Напоследък най-често си мисля за бившето си гадже.

През лятото на 1986 г. бил на 14 години. Небето над Айова било ясно, а под него се зеленеели нивята. Докато с приятели обикаляли наоколо с колите, виждал как расте житото.

После отишъл със семейството си на щатския панаир. С приятеля си минавали през изложението за добитък, когато я зърнал. Тимаряла млада юница. Пакета хванал приятеля си за ръката и казал:

— Това е бъдещата ми жена!

Цяла година не я видял. Една вечер отишъл на танцова забава, каквито организират в малките градчета, за да предпазят младежите от щуротии, и тя била там. На Бъдни вечер пофлиртувал с нея.

— А после ме заряза — казва. — Заболя ме по странен начин.

След година и половина, когато момичето решило, че го харесва, Пакета не поддал.

— Макар че страшно исках да съм с нея. Но един ден се предадох.

Няколко години излизали спорадично. Сега тя е компютърна програмистка в Айова Сити. Все още си говорят. Дали някой ден ще се ожени за нея? Пакета се ухилва, като в такива случаи му се набръчква върхът на носа.

— Възможно е — казва. — Виждам го в представите си. Чак се побърквам!

— Все твърди, че ще се върне в Айова, ще си има деца и ще стане ченге — пояснява Станфорд.

— Очарователна мечта, стига да не я осъществи — отвръщаш, а после ти става гадно, че си го казала.

„Знам, че съм невротик“

С Пакета сте гладни и отивате в евтина закусвалня — в неделя вечер в шест часа. В ъгъла седят две полицайки и пушат. Посетителите са облечени в мръсни анцузи. Той омита половината ти сандвич с шунка и кашкавал.

— Бих могъл да изям четири такива сандвича — казва, — но няма. Изям ли хамбургер, после се чувствам виновен.

Пакета държи на външния си вид.

— Преобличам се по пет пъти на ден — обяснява. — Кой не се поглежда в огледалото поне сто пъти, преди да излезе? Вървя напред-назад между двете огледала в апартамента си, сякаш някое ще ме покаже по-различен. Да, в това огледало изглеждам добре. Я да видя дали и в другото ще съм същият. Не правят ли всички така?

— Понякога се разсейвам — продължава. — Мислите ми се пръскат в главата. Объркват се и нищо не разбирам.

— Какво те разсейва сега? — питаш.

— Носът ти.