мехурчета. Скоростта, с която се освобождава, е пет пъти по-голяма от очакваната. И колкото повече
ледът се отдръпва от Сибир, повече свободен метан ще има.
- И какво следва от това?
- Ефектът Будико е отключен и по от ношение на метана. Някои смятат, че сме бутнали камъка и той
вече се търкаля по склона. Ефектът на натрупване на въглероден диоксид може би е направил колапса на
Амазония необратим. Ако изчезне екваториалната гора, ще бъдат освободени 250 ppm в атмосферата, а
това би довело до покачване с четири градуса по Целзий. На такова равнище равновесието би се оказало
невъзможно заради ускореното освобождаване на сибирския метан. А това би ни катапултирало
неминуемо към по-високи нива на температурата с цели шест градуса, което на свой ред би дове ло до
освобождаването на морския метан. — Ако това стане, ще надхвърлим мащабите на голямото пермско
измиране на видовете.
- Господи!
- Наложително е покачването на тем пературата да не над вишава два градуса, така че да не се
отключва процесът, който би довел планетата до преминаването на метановата граница. Някои смятат,
че това вече не е възможно, понеже процесът притежава своя собствена динамика, но по-голяма част от
учените вярват, че все още имаме време да действаме. Но за да се спре процесът, емисиите от парникови
газове трябва незабавно да се отдалечат ог пиковите стойности и да се намалят с деветдесет процента до
2050 година. Трябва да избегнем 550 ppm, каквото и да ни струва това.
- Но дали полит иците си дават сметка за това?
Филипе се усмихна насила.
- Никой за нищо не си дава сметка,
абсолютно непонятно. Не знам дали си забелязал, но обикновено реакциите на експертите и
общественото мнение се разминават драстично по определени въпроси. Н о поставени пред радикална
промяна, хората се стряскат много повече от експертите.
- Мислиш ли?
- Разбира се. Да вид им , например, от ношението към ядре ната енергия. Хората, които не са съвсем
наясно с проблемите, свързани с ядрената енергия, се страхуват много повече от екс пертите, които са
вещи по темата и се чувстват по-спокойни. - Филипе се изкашля. - Но тук е обратното. Общественото
мнение нехае за глобалното затопляне, докато експертите са в паника. В паника, разбираш ли? - Изрече
думата
проекта на ООН, застанаха и потвърдиха публично, че през следващите десетилетия бурите ще зачестят
и ще стават все по-мащабни, пустинята ще обхване половината пла нета, а морското равнище ще се
покачи с десетина метра и дори повече, какво би било нормално да се случи? Смятам, че
трябвало да прекъсне светкавично емисията си, милиони ужасени хора би трябвало да излязат на
улицата и да искат незабавни промени в енергийната промишленост, политичес ките лидери би трябвало
да се появят по телевизията и да съоб щят спешните мерки за преодоляване на катастрофата. Не мислиш
ли, че това би било нормална реакция?
Томаш още не се беше съвзел от шока на сипещите се едно след друго разкрития и поклати механично
глава.
- Вероят но си прав.
- Но такова нещо не се случ и, нали? Учените направиха то ва съобщение и... видяхме хора, които едва
ли не се прозяваха от отегчение. Това нормално ли ти се струва? - Поклати глава отново. - А
политиците, които би трябвало да имат малко мозък в главите си, и те не реагираха! Затова ни обезпокои
това отношение на управниците - с тяхната философия „карай да върви― и успокоението, че тези след
тях ще дръпнат шалтера и ще платят сметката. В Киото и на следващите срещи ние четиримата
разговаряхме за най-голямото предизвикателство, пред което е изправено съвременното човечество -
възможността да се избегне апокалипсиса.
Томаш се приведе над стола, издавайки безпокойството си.
- Стигнахте ли до някакво заключение?
- Установихме, че трябва да направим точ на оценка на две основни неща, между които съществува
тясна връзка - затоплянето на планетата и състоянието, в което се намират основ ните запаси на петрол в
света. Трябваше да разработим алтернативен енергиен план, който да влезе в сила при подходящи
условия.
- Това вече е нещо.
- Така е. Но каузата изискваше огромен и къртовски труд, а ние в края на краищата бяхме само
четирима несретници. Доб ре че се допълвахме взаимно и можехме да си разпределим задачите. Хауърд
успя да заеме важен пост в Антарктида, където затоплянето протича по-ускорено в сравнение с
останалата част на планетата и където се намират най-добрите палеоклиматични регистри. Той замина
за Антарктида да работи върху изследвания, които щяха да хвърлят нова светлина върху промяната на
климата. Джеймс и Атанасов бяха нашите физици: Ата насов бе по-скоро теоретик, а Джеймс е повече