Само напред

Никой не ме оглеждаше. Успокоих се. Очевидно полицията нямаше как да съобщи, че търси нашественик, но можеше да покаже лицето ми по телевизията и вестниците, да ме обвини в някакво отвратително престъпление, което би потресло Стабилните.

Ала за да направят това, трябваше да знаят кой съм. Единствените отвън, на които беше известно, че може да съм тук, бяха Центъра, Джи и Снед. Властите в Стабилния не предполагаха за съществуването на последните. А от Центъра биха отричали, че ме познават, ако ги попитат. Охраната в тунела едва ли беше видяла нещо повече от това, че съм мъж и съм с костюм. Единствените, които вероятно можеха да пуснат слух за мен, бяха бандитите вътре в Стабилния, които държаха Окланд. Но тъй като те също бяха нашественици, възможностите им се ограничаваха, дори и да разберяха кой съм. Нещата не изглеждаха прекалено зле.

Засега.

* * *

Приех усмихнатата сервитьорка да напълни отново чашата ми и се върнах към зародишните си планове. Какво да правя по-нататък? Ясно беше, че първо трябва да открия къде държат Окланд. После да издебна бандата, за да реша как по дяволите, ще го измъкна от тях. Налагаше се да помисля и за себе си. А след това да потърся някакъв начин да се измъкнем от Квартала.

Исусе!

Реших да се концентрирам върху първия проблем като начало. Не се ли справех с него, нямаше да мога да подхвана другите дори по-отчайващо трудни задачи.

Това е начинът, по който върша нещата. В моята работа няма смисъл да правиш завършени планове от А до Я, преди да започнеш. Не е възможно, защото нямаш нито информацията, нито времето, а в моя случай нямаше и кой да ми нарежда.

Разгънах картата на Квартала, която бях купил по-рано. Това бе всичко, което щях да разуча, преди да открия Окланд. Мрежата от улици и квартали пред мен ме накара да се концентрирам. Нямах нито познати, нито местенце, където да се скрия. Бях изключил видеофона си, защото не можех да рискувам да бъде засечен. Бях сам, не познавах нищо и никого. А някъде наблизо се намираше Окланд.

Две неща се въртяха в ума ми. Банда нашественици не могат просто да се претопят. Те нямат роднини, работа, дом. Но пък от друга страна, трябваше да бъдат някъде. В някоя запустяла област, където хората не живеят постоянно, или в хотел — там, където почти всички са пътници. Алтернативата бе да приема, че бандата е от самия Стабилен, което, първо, ми се стори невероятно и второ, ме връщаше далеч назад, защото означаваше, че могат да се крият навсякъде. Всъщност непосредствената задача, която стоеше пред мен, бе относително лесна и бях я изпълнявал безброй пъти, макар и при по-подходящи обстоятелства. Къде би могъл да се скрие човек в Квартал?

След няколко минути се ограничих до две места. Това повиши духа ми — нямаше да се бъхтя по всяка улица на Квартала. Тъй като Стабилния бе затворен за външния свят, тук бизнесът с хотелите не бе така значим, както в другите Квартали. Няколкото хотела се намираха в северната част, наречена Игра. Доколкото разбрах от отбелязаното на картата, това място е било създадено като курорт. Хората нямаше къде другаде да прекарат почивката си. Курортът заемаше няколко улички и не изглеждаше много живописен на снимките. Представляваше изкуствен плаж край река. Но все пак явно беше най-добрата възможност. Друг любопитен район бе малък процеп в центъра на Квартала, на няколко преки от двете страни на жп линията. Нещо в разположението и начинът, по който загърбваше складовете и гарите, ми подсказа, че ако има място, където се събират пропадналите типове, то бе там.

Изпих набързо кафето си и излязох навън под следобедното слънце. То бе изкуствено, но все пак доста приятно. Отне ми половин час да стигна до запустелия район на Квартала. Веднага разбрах, че това не е мястото, където се намират похитителите.

Беше твърде анемично, твърде тясно. Аз съм нещо като специалист по свърталищата в Кварталите и на мига мога да ви кажа какво представляват. Това не бе място, където можеш да скриеш пушки или да продаваш наркотици. Беше прекалено чисто и открито. Не мога да опиша какво точно липсваше — чувство за страх или за уместност, или нещо друго. Наистина, имаше някакви типове наоколо и не беше място, където да се заседявам, но не беше и търсеното от мен. Нямаше я атмосферата, усещането за общност. Просто не беше като навсякъде. Това бе всичко.

Разбира се, една наистина умна банда би искала да изглежда точно така. Сякаш се намира на ничие място, където никой не го е грижа много-много. Не толкова хубаво, че да искаш да останеш, но не и толкова лошо, че да се размърдат властите. Няколко часа подробно изследвах изоставените сгради и зададох въпроси на мотаещите се скитници, но така само потвърдих подозренията си.