Рубиненочервено

— Защото... не можеш ли да ме попиташ нещо по-лесно? — пралеля Мади изглеждаше малко объркана.

— Изследвали ли са кръвта й? Не може ли и някой друг да има гена? — Постепенно дишането ми се успокои.

— Със сигурност Шарлот е носителка на гена.

— Защото е установено в ДНК-то й ли?

— Наистина не питаш правилния човек. По биология винаги съм била кръгла нула, дори не знам какво е ДНК. Мисля, че всичко това има повече връзка с висшата математика, отколкото с биологията. За съжаление и по математика винаги съм била много зле. Когато става въпрос за числа и формули, ушите ми изключват. Единственото, което мога да ти кажа, е, че Шарлот е родена точно в деня, определен за нея и изчислен преди столетия.

— Значи рождената дата определя дали си носител на гена? — Прехапах долната си устна. Шарлот бе родена на седми октомври, а аз — на осми. Делеше ни само един-единствен ден.

— По-скоро е обратното — отвърна леля Мади. — Генът определя рождения час. Те са изчислили всичко съвсем точно.

— А ако са се объркали в изчисленията?

Само с един ден! Беше толкова просто. Ставаше дума за объркване. Не Шарлот носеше проклетия ген, а аз. Или го носехме и двете. Или... Отпуснах се върху табуретката.

Пралеля Мади поклати глава.

— Не са се объркали в изчисленията, ангелче. Мисля, че ако тези хора наистина умеят нещо добре, то това е да смятат.

Всъщност, кои изобщо бяха „тези хора“?

— Всеки може да сбърка в изчисленията — казах аз.

Пралеля Мади се засмя.

— Опасявам се, че не и Исак Нютон.

— Нютон е изчислил рождената дата на Шарлот?

— Мило дете, разбирам любопитството ти. Когато бях на твоите години, бях същата. Но първо, понякога е по-добре да си в неведение, и второ, наистина, ама наистина бих искала да си получа лимоновите бонбони.

— Всичко е толкова нелогично — казах аз.

— Само така изглежда — пралеля Мади погали ръката ми. — Дори и да не си по-наясно от преди, нека този разговор да си остане между нас. Ако баба ти научи какво съм ти разказала, ще се разсърди. А когато е сърдита, става още по-ужасна, отколкото по принцип е.

— Няма да те издам, лельо Мади. И веднага ще ти донеса бонбоните.

— Ти си добро дете.

— Имам само още един въпрос: колко време след първото пътуване във времето се случва отново?

Пралеля Мади въздъхна.

— Моля те — примолих се аз.

— Не мисля, че има някакво правило — рече тя. — При всеки носител на гена е различно. Но никой не може сам да контролира пътуванията си във времето. Случва се всеки ден, напълно неконтролируемо, дори по няколко пъти на ден. Затова този хронограф е толкова важен. Доколкото разбрах, благодарение на него Шарлот няма да се лашка безпомощно във времето. Може да бъде изпратена целенасочено в безопасна година, където нищо лошо няма да й се случи. Така че — не се притеснявай за нея.

Честно казано много повече се притеснявах за мен самата.

— Колко време липсваш в настоящето, докато се намираш в миналото? — попитах, останала без дъх. — И може ли при втория път да се върнеш назад чак във времето на динозаврите, когато всичко тук е било едно блато?

Пралеля ми ме накара да замълча с махване на ръката.

— Стига вече, Гуендолин! И аз нямам отговор на всичките ти въпроси.

Надигнах се от табуретката.

— Все пак ти благодаря за отговорите — казах й. — Много ми помогна.

— Съмнявам се. Изпитвам ужасно чувство на вина. Всъщност не би трябвало да насърчавам интереса ти още повече, че и аз самата не би трябвало да знам всичко това. Когато преди разпитвах брат ми — твоя скъп дядо — за всички тези тайни, винаги получавах един и същи отговор. Той казваше, че колкото по-малко знае човек за това, толкова по-добре за здравето му. Сега ще отидеш ли най-сетне да ми вземеш от бонбоните? И моля те не забравяй: със захар!

Пралеля Мади ми помаха за довиждане.

Как можеха някакви си тайни да не са добре за здравето? И колко е знаел дядо ми за всичко това?

— Исак Нютон? — повтори Лесли изумена. — Това не беше ли този, който е измислил закона за земното притегляне?

— Да. Но явно е изчислил и рождената дата на Шарлот. — Намирах се в „Селфриджис“, пред млеката в отдела за хранителни стоки и с дясната ръка държах мобилния си телефон до едното ухо, докато с лявата запушвах другото. — Само дето е много тъпо как никой не вярва, че може да се е объркал в изчисленията. То е ясно — кой би повярвал, когато става въпрос за Нютон! Но трябва да се е объркал, Лесли. Родена съм един ден след Шарлот, но аз пътувах във времето, а не тя.

— Това е наистина повече от мистериозно. Ох, на проклетото нещо отново му трябват часове, докато зареди. Действай по-бързо, бракма такава! — караше се Лесли на компютъра си.

— О, Лесли, беше толкова... странно! За малко да говоря с някой от предците ми! Представяш ли си, може би с онзи дебел чичко от картината на стената пред тайната врата, прапрапрапрачичо Хю. Тоест, ако съм била по негово време, а не по някое друго. Но, разбира се, можеха да ме затворят и в някоя лудница.