Рубиненочервено

— Можеше да ти се случи какво ли не — каза Лесли. — Още не мога да повярвам! През всичките тези години разиграваха такъв театър заради Шарлот, а то какво се случи! Трябва веднага да разкажеш на майка си. И трябва веднага да се прибереш в къщи! Всеки момент може да се случи отново!

— Страшно е, нали?

— Определено. Добре, сега вече съм в интернет. Първо ще потърся в Гугъл нещо за Нютон. А сега се прибирай вкъщи, хайде! Знаеш ли откога съществува „Селфриджис“? Възможно е едно време там да е имало яма и да паднеш от дванайсет метра височина!

— Баба направо ще откачи, когато разбере.

— Да, а да не говорим за бедната Шарлот... помисли си, през всичките тези години е трябвало да се отказва от какво ли не, а сега получава едно нищо. Ето, открих нещо. Нютон, роден през 1643 година в Улсторп — това пък къде е? — починал през 1727 година в Лондон... дъра-бъра... Нищо не пише за пътуване във времето, само за метода на флуксиите. Никога не съм го чувала, а ти? После има нещо за законите за движение... оптика, елиптични орбити, дъра-бъра, аха, има го и закона за всеобщото привличане... Ами това със законите за движение звучи най-близко до пътуване във времето, не смяташ ли?

— Честно казано... не — отвърнах аз.

До мен една двойка дискутираше на висок глас за вида мляко, който трябваше да купят.

— Да не би още да си в „Селфриджис“? — извика Лесли. — Марш към вкъщи!

— Тръгвам — казах и понесох жълтата опаковка с бонбоните на леля Мади към касата. — Лесли, не мога да разкажа у нас за това. Всички ще ме помислят за луда.

Лесли изпръхтя.

— Гуени! Всяко друго семейство би те изпратило в лудницата, но не и твоето! Те не говорят за нищо друго освен за пътуване във времето и хронометри, и всякакви мистерии!

— Хронограф — поправих я аз. — Тази джаджа работи с кръв! Не е ли гнусно, или по-скоро — ужасно гнусно?

— Хро-но-граф! Добре, потърсих го в Гугьл.

Запровирах се през навалицата на „Оксфорд Стрийт“ до най-близкия светофар.

— Леля Гленда ще каже, че си измислям, за да се направя на важна и да стана център на внимание вместо Шарлот.

— Е, и? Най-късно при следващото ти пътуване ще забележат, че са сгрешили.

— Ами ако няма следващ път? Ако е нещо еднократно? Като настинка.

— И ти самата не го вярваш. Добре, изглежда хронографа си е съвсем нормален часовник. Има ги в изобилие в eBay, цената стартира от десет лири. По дяволите... чакай, ще потърся в Гугъл Исак Нютон хронограф + пътуване във времето + кръв.

— Е?

— Нула открити резултата. — Лесли въздъхна. — Съжалявам, че по-рано не проучихме всичко това. На първо място ще осигуря нужната ни литература. Всичко, което успея да намеря за пътуване във времето. За какво ми е иначе тази глупава читателска карта от библиотеката? Къде си в момента?

— Пресичам „Оксфорд Стрийт“ и ще свия по „Дюк Стрийт“. — Изведнъж ми стана смешно. — Питаш, защото искаш да дойдеш и да нарисуваш кръст с тебешир, в случай че връзката изведнъж се разпадне ли? Вече започвам да се чудя за какво изобщо би послужил тъпият кръст при Шарлот.

— Е, може би са щели да изпратят след нея онзи другия тип, който също пътува във времето. Как му беше името?

— Гидиън де Вилърс.

— Готино име. И него ще го потърся в Гугъл. Гидиън де Вилърс... Как се пише?

— Аз пък откъде да знам? Да се върнем на кръста: къде са щели да пратят Гидиън? Имам предвид в кое време? Шарлот е можела да се озове навсякъде, в която и да е минута, в който и да е час, в която и да е година, в което и да е столетие. Не, в нарисувания с тебешир кръст няма никаква логика.

Лесли изпищя толкова силно в ухото ми, че за малко да си изпусна телефона.

— Гидиън де Вилърс. Открих го!

— Наистина ли?

— Аха. Тук пише: „Отборът по поло на гимназия „Винсънт" в Гринуич и тази година спечели Националния междуучилищен шампионат. На купата се радват (на снимката от ляво надясно) директор Уилям Хендерсън, треньорът Джон Карпентър, капитанът на отбора Гидиън де Вилърс"... и така нататък и така нататък. Еха, освен всичко друго е и капитан на отбора. За съжаление снимката е миниатюрна, не може да се различи кое са момчетата и кое са конете. Гуени, къде си в момента?

— Все още на „Дюк Стрийт“. Съвпада, училище в Гринуич, отбор по поло — със сигурност е той. А пише ли, че от време на време изчезва просто ей така? Може би направо от коня?

— Ох, сега виждам, че статията е отпреди три години. Може би междувременно е завършил училище, Случайно отново да ти се вие свят?

— Засега не.

— А сега къде си?

— Лесли! Все още на "Дюк Стрийт“. Бързам колкото мога.

— Добре, ще говорим по телефона докато не стигнеш до входната врата и веднага щом влезеш вътре, ще разкажеш на майка си.

Погледнах си часовника.

— Но тя още няма да се е върнала от работа.