Разплата

— Има още една причина, поради която ни е необходимо вашето съдействие за откриването на Рейчъл Колинс. Дори Моли да не е споделила с Колинс какво е успяла да разкрие във връзка със смъртта на генерал Норт, дори и да не е споменала пред нея имената на информаторите си, все пак може да е споменала нещо за тези така наречени господин X и госпожица Y. Кой знае… Не е изключено Моли Смит да е оставила някъде копие от документи, в случай, че нещата се объркат. Намерете Колинс, а ние после ще се погрижим да открием двамата информатори.

— Уведомихте ли моите началници, че се налага да се заема с тази непредвидена операция?

— Още не сме ги уведомили. Президентът иска да е напълно сигурен, че ще поемете задачата. Сега ще се свърже с Холингсуърт и ще му съобщи, че оставате на разположение на следователите от Военната прокуратура. Мога да ви обещая, че никой няма да пречи на разследването ви.

— Ще се нуждая от първо ниво на достъп.

Това беше много по-широко ниво на достъп до секретната информация от това, с което досега бе разполагал федерален агент Логан Смит — в цялата държава не повече от двеста души притежаваха подобни пълномощия.

— Президентът ще подпише необходимия документ.

— Искам също да ми бъде разрешено да докладвам само на вас, господин съдия.

Естърхаус кимна.

— Президентът вече ви обясни, че при никакви обстоятелства не може да се допусне изтичане на информация по случая. Сега, когато само ние тримата ще знаем всички детайли, ще бъде по-лесно да се опазят тайните.

— Разбира се, ще ми е нужен секретен телефонен номер, чрез който да мога да се свързвам с вас.

— Ще ви дам два — един в кабинета ми и един в дома ми.

Логан Смит се реши да зададе още един въпрос, най-важният за него:

— След като намеря Рейчъл Колинс и двамата информатори, какво да предприема, ако случайно се натъкна на убиеца…

Естърхаус отмести поглед към стената, някъде над дясното рамо на Смит.

— Тогава ще имате право да постъпите според ситуацията — предпазливо процеди той. — Очевидно имате опит в обезвреждането на опасни престъпници. Ако не ви остава друг изход, искам да кажа ако се налага да се сражавате за живота си…

Тъкмо това искаше да чуе Логан Смит. Нито веднъж повече този въпрос не беше повдигнат от двамата събеседници.

След като изпрати Логан Смит, Естърхаус се върна в президентския апартамент. Наля си едно питие от бара и се загледа през прозореца към дърветата в парка, чиито листа проблясваха, мокри от дъжда. Утре или на следващия ден ветровете щяха да оголят короните на дърветата и листата да се разпилеят по земята като умиращи души. Всяка година тази тъжна картина се повтаряше.

Съдията потръпна леко, когато уискито парна гърлото му. Вихрите вече се бяха разфучали, по-студени и по-смъртоносни от очакванията на Саймън Естърхаус. Всичко започна от решението на Инженера да открие скривалището на Моли — той беше споделил за разкритието на Саймън Естърхаус, след което му беше предложил да подправят записките на Моли, за да ги използват като примамка.

Инженера, каза си Естърхаус, беше напълно прав по този въпрос. Логан Смит веднага захапа примамката и се впусна по следите на Рейчъл Колинс и на двамата информатори. Инженера очакваше Смит да го отведе до убежището на Рейчъл и сега съдията не можеше да отрече, че и този път се бе оказал по-прозорлив от всички останали. Логан Смит печелеше двойно от това преследване — имаше възможност да докаже лоялността си към президента и същевременно да смири яростта си, като отмъсти за убийството на сестра си. Инженера предполагаше и че Смит ще направи всичко възможно да надуши следите на убиеца, което в същото време щеше да бъде изпитание за пълномощията, които му беше обещал съдията Естърхаус.

Разбира се, след като Логан Смит откриеше Рейчъл Колинс и информаторите, той и Колинс не биваше да остават живи, защото първото, с което щяха да се заловят, щеше да бъде да отмъстят за Моли Смит. Инженера трябваше да се погрижи и за тях.

Едва тогава ще мога да си отдъхна, каза си Естърхаус.

Съдията допи уискито си и внимателно остави чашата на подноса. Усещаше гърлото си стегнато. Очите му се насълзиха. Алкохолът винаги му действаше така. Но все пак му помагаше да скрие от очите на околните разкъсващите го съмнения…

12.

В Сан Франциско късметът се усмихна на Рейчъл. Тя паркира взетата под наем кола на паркинга, запазен за гостите на хотела към летището, след което побърза да разглоби пистолета си. Напъха частите в платнения сак, преди да го изпрати до Вашингтон като колет по пощата. Когато приключи с подготовката, младата жена окачи ключовете от колата на арматурното табло и затръшна вратата. След ден-два охраната към хотела ще се заинтересува от изоставения автомобил. Ще проверят в компютъра на рецепцията, където се регистрират не само гостите на хотела, но и номерата на колите им. След като не открият номера на колата, ще повикат пътната полиция, които от своя страна ще се свържат с агенцията за отдаване на автомобили под наем.