Р.У.Р. (Колективна драма с комедиен пролог и три действия)

Домин(става). Ще бъдат, Алквист. Ще бъдат, госпожице Глори. Но до десет години Росумовите универсални роботи ще произведат толкова пшеница, толкова платове, толкова много от всичко необходимо, че ще си кажем: нещата вече нямат цена. Сега вземайте всички колкото ви е нужно. Няма да има мизерия. Да, ще бъдат без работа. Но нали няма да има въобще никаква работа. Всичко ще вършат живите машини. Човекът ще прави само това, което обича. Ще живее само за да се усъвършенствува.

Хелена(става). Така ли ще бъде?

Домин. Така ще бъде. Не може да бъде иначе. Преди това може би ще станат страхотни неща, госпожице Глори. Няма как да се избягнат. Но ще се сложи край на слугуването на човек на човека и поробването на човека от материята. Никой няма да плаща с живот и ненавист своя хляб. Ти вече не си работник, ти вече не си писар, ти вече не копаеш въглища и не стоиш при чужда машина. Няма да прахосваш душата си в работа, която си проклинал!

Алквист. Домин, Домин! Това, което говорите, премного ми напомня рая. И все пак, Домин, имаше нещо хубаво в служенето и нещо велико в покорността. Ах, Хари, съществуваше някакво целомъдрие в работата и умората.

Домин. Възможно е. Но не можем да се съобразяваме с това, което ще се изгуби, когато преустройваме света от Адама. Адаме, Адаме! Няма вече да изкарваш хляба си с пот на челото; няма да познаваш глад и жажда, умора и унижение; ще се върнеш в рая, където те хранеше божията ръка. Ще бъдеш свободен и независим; няма да имаш друга задача, друга работа, други грижи, освен да се усъвършенствуваш. Ще бъдеш господар на сътворението.

Бусман. Амин.

Фабри. Да бъде.

Хелена. Объркахте ме. Аз съм едно глупаво момиче. Иска ми се… иска ми се да вярвам в това.

Д-р Гал. Вие сте по-млада от нас, госпожице Глори. Всичко ще доживеете.

Халемайер. Така е. Аз мисля, че госпожица Глори може да закуси с нас.

Д-р Гал. Разбира се! Домин, помолете я от името на всички ни.

Домин. Госпожице Глори, окажете ни тази чест.

Хелена. Но нали това… Как бих могла?

Фабри. За Лигата на хуманността, госпожице.

Бусман. И в нейна чест.

Хелена. О, в такъв случай… може би…

Фабри. И така, слава! Госпожице Глори, извинете за пет минути.

Д-р Гал. Пардон.

Бусман. Господи, трябва да изпратя каблограмата…

Халемайер. Дявол да го вземе, аз забравих… (Всички освен Домин хукват навън.)

Хелена. Защо излизат всички?

Домин. Отиват да готвят, госпожице Глори.

Хелена. Какво да готвят?

Домин. Закуската, госпожице Глори. На нас ни готвят роботи и… и… понеже нямат никакъв вкус, не е съвсем… Халемайер е всъщност цар на скарата. Гал умее да прави някакъв сос, а Бусман е специалист по омлетите…

Хелена. Боже мой, това е истински банкет! А какво може да готви господин… строителят…

Домин. Алквист? Нищо. Само ще подреди масата, а… а Фабри ще намери малко плодове. Много ни е скромна кухнята, госпожице Глори.

Хелена. Исках да ви попитам…

Домин. И аз исках да ви питам нещо. (Поставя часовника си на масата.) Разполагаме с пет минути.

Хелена. Какво искате да ме питате?

Домин. Пардон, вие първа ме попитахте.

Хелена. Може би е глупаво, но… защо произвеждате женски роботи, щом… щом…

Домин. …щом при тях, хм, щом при тях полът няма никакво значение?

Хелена. Да.

Домин. Защото има търсене. Слугини, продавачки, машинописки… хората са свикнали на това.

Хелена. А… а кажете ми, роботите… и женските… в отношенията си едни към други… абсолютно ли…

Домин. …а бсолютно са безразлични, скъпа госпожице. Няма и следа от някакви симпатии.

Хелена. О, това е… ужасно!.

Домин. Защо?

Хелена. То е… то е… така неестествено! Човек не знае да се отвращава ли от тях, или… да им завижда… или може би…

Домин. … да ги съжалява.

Хелена. По-скоро това!… Не, престанете! Какво искахте да питате?

Домин. Исках да попитам, госпожице Глори, ще ме, вземете ли?

Хелена. Как да ви взема?

Домин. За мъж.

Хелена. Не! Как ви дойде наум?

Домин(гледа часовника). Остават три минути. Ако не се омъжите за мен, ще трябва да се омъжите за някого от другите петима.

Хелена. Пазил ме господ! Защо трябва да се омъжа?

Домин. Защото всички поред ще ви направят предложение. Хелена. Как могат да се осмелят?

Домин. Много съжалявам, госпожице Глори. Изглежда, че са се влюбили във вас.

Хелена. Моля ви се, нека да не го правят! Аз… аз веднага ще си замина.

Домин. Хелена, надявам се, че няма да им причините болка, като им откажете?

Хелена. Но нали… Нали не мога да се омъжа за шестимата!

Домин. Не, но поне за един от тях. Ако не искате мен, тогава. Фабри.

Хелена. Не искам.

Домин. Доктор Гал.

Хелена. Не, не, престанете! Не искам никого!

Домин. Остават две минути.

Хелена. Това е ужасно! Оженете се за някоя роботка.

Домин. Роботката не е жена.