Р.У.Р. (Колективна драма с комедиен пролог и три действия)

Хелена. Радиус, докторе.

Д-р Гал. Аха, нашият герой Радиус. Е, как е, Радиус, напредваме ли?

Хелена. Сутринта имаше пристъп. Чупеше статуите.

Д-р Гал. Чудно, и той ли?

Хелена. Свободен сте, Радиус!

Д-р Гал. Чакай! (Обръща Радиус към прозореца, закрива и открива с длан очите му, следи рефлексите на зеницата.) Виж ти! Игла, моля. Или карфица.

Хелена(подава му игла). За какво ви е?

Д-р Гал. Просто така. (Бодва Радиус по ръката и той бързо я дръпва.) Полека, момче. Свободен сте.

Радиус. Правите излишни неща. (Излиза.)

Хелена. Какво му правихте?

Д-р Гал(сяда). Хм, нищо. Зениците реагират, чувствителността доста повишена и така нататък… Охо! Това не е било конвулсия на робот!

Хелена. А какво?

Д-р Гал. Дявол знае. Инат, ярост, бунт — не зная точно какво.

Хелена. Докторе, Радиус има ли душа?

Д-р Гал. Не зная. Има нещо отвратително.

Хелена. Ако знаете как ни ненавижда! О, Гал, такива ли са всички ваши роботи? Всички… които… започнахте да правите… по-другояче?

Д-р Гал. Е, да, някак по-пламенни са… Какво искате? По-сходни са с хората, отколкото Росумовите роботи.

Хелена. И тази… ненавист ли е по-сходна с човешката?

Д-р Гал(свива рамене). И тя е прогрес.

Хелена. Къде се дяна вашият най-сполучлив… как се казваше?

Д-р Гал. Робот Дамон? Продадоха го в Хавър.

Хелена. А робот Хелена?

Д-р Гал. Вашата любимка? Остана при мен. Тя е прелестна и глупава като пролетта. Просто не става за нищо.

Хелена. Та тя е толкова хубава!

Д-р Гал. Нима вие знаете колко е хубава? От ръцете божии не е излязло по-съвършено създание от нея! Исках да прилича на вас… Боже, каква несполука!

Хелена. Защо несполука?

Д-р Гал. Защото не става за нищо. Ходи като сомнамбул, влачи се ни жива, ни умряла… Боже, как може да бъде хубава, като не обича? Гледам я и ме обхваща ужас, сякаш урод съм създал. Ах, Хелена, робот Хелена, никога твоето тяло няма да оживее, няма да бъдеш любима, няма да бъдеш майка; тези съвършени ръце няма да си играят с новородено, няма да видиш красотата на своето дете…

Хелена(закрива лицето си). О, млъкнете!

Д-р Гал. А понякога си мисля: ако можеше да се събудиш, Хелена, само за миг, ах, как би изкрещяла от ужас! Сигурно би ме убила, мен, който съм те създал; сигурно би хвърлила със слабата си ръка камък върху тези машини, които раждат роботи и убиват женствеността, нещастна Хелена!

Хелена. Нещастна Хелена!

Д-р Гал. Какво да се прави? Не става за нищо. (Пауза.)

Хелена. Докторе…

Д-р Гал. Да.

Хелена. Защо престанаха да се раждат деца?

Д-р Гал. Не зная, госпожо Хелена.

Хелена. Кажете ми!

Д-р Гал. Защото се произвеждат роботи. Защото има излишък от работна сила. Защото човекът е всъщност една отживелица. Нали това е вече, като че ли… ех!

Хелена. Кажете го.

Д-р Гал. Като че ли природата се обиди от производството на роботи.

Хелена. Гал, какво ще стане с хората?

Д-р Гал. Нищо. Против природата нищо не може да се направи.

Хелена. Защо Домин не ограничи…

Д-р Гал. Извинете, но Домин има свои идеи. На хора, които имат идеи, не бива да се разрешава да влияят върху промените на света.

Хелена. А настоява ли някой да се… спре изобщо производството?

Д-р Гал. Пази боже, хубава каша би си забъркал!

Хелена. Защо?

Д-р Гал. Защото човечеството би го пребило с камъни. Знаете ли, все пак по-удобно е да работят роботите вместо тебе.

Хелена(сяда). Ами ако някой изведнъж спре производството на роботи…

Д-р Гал(става). Хм, това ще бъде голямо нещастие за хората.

Хелена. Защо нещастие?

Д-р Гал. Защото ще трябва да се върнат там, където са били. Освен ако…

Хелена. Кажете.

Д-р Гал. Освен ако вече е късно за връщане.

Хелена(при цветята на Халемайер). Гал, тези цветя също ли са ялови?

Д-р Гал(разглежда ги). Разбира се, това са безплодни цветя. Как да ви кажа, те са култивирани, изкуствено ускорени…

Хелена. Горките ялови цветя!

Д-р Гал. Но затова пък са прекрасни.

Хелена(подава му ръка). Благодаря ви, Гал, вие така много ми помогнахте!

Д-р Гал(целува й ръка). Това значи, че съм свободен.

Хелена. Да. Довиждане. (Гал излиза.)

Хелена(сама). Ялов цвят… ялов цвят… (Изведнъж: решително.) Нана! (Отваря вратата вляво.) Нана, ела тук! Запали огън в камината! Бърррзо!

Гласът на Нана. Ей сегичка! Ей сегичка!