Вирджилио Вивасементе се усмихваше широко, а усмивката му все повече заприличваше на рана от нож.
Лицето му беше много стегнато и не можех да усетя нюансите на усмивката му, но прочетох мислите в очите му, докато ни слушаше. Беше човек, който не притежава каквото и да било чувство за хумор. Никакво. Нула. Нищо.
Той не разбра, че се шегуваме, и понеже не усети тона и смисъла, не осъзна и че го обиждаме. За неговите уши това бяха безсмислици и той се чудеше дали не сме умствено изостанали.
— Преди много години летящите Вивасементе спечелиха световна популярност — високопарно изрече той — и аз имах възможността да купя цирка, в който работех. И в момента има три цирка „Вивасементе“ с представления по целия свят.
Джими се престори, че не му вярва:
— Истински циркове? Имате ли слонове?
— Разбира се, че имаме слонове! — заяви Вивасементе.
— Един? Два?
— Много слонове.
— Имате ли лъвове? — попитах аз.
— Стада от лъвове!
— Тигри? — попита Джими.
— Озъбени орди от тигри!
— Кенгура?
— Какви кенгура? Няма цирк с кенгура.
— Няма цирк без кенгура — настоя Джими.
— Абсурд! Какво знаеш ти за цирка!
— Имате ли клоуни? — попитах аз.
Твърдото лице на Вивасементе се вкамени окончателно. Зъбите му бяха открити открай докрай като зъбци на лешникотрошачка. Той просъска:
— Всеки цирк трябва да има клоуни, за да привлича слабоумните, тъпи, малки деца.
— А-ха! — отбеляза Джими. — Значи имате по-малко клоуни от другите циркове.
— Имаме колкото ни трябват и повече. Гъмжим от клоуни. Но никой не идва само заради клоуните.
— Ние с Лори сме луди по клоуните — каза Джими.
— Или по-скоро — изрекох, — клоуните са луди по нас. — Абе, лудост да има.
Акробатът продължи да се хвали:
— Това, с което винаги привличаме хората, са безсмъртните Летящи Вивасементе, най-великото цирково семейство в цялата история. И в трите ми шоупрограми всеки член на акробатична трупа е Вивасементе, свързан с кръв и талант, които карат другите изпълнители да хленчат от завист. На някои съм баща; духовен баща съм на всички.
Джими се обърна към мен:
— Ако си очаквала такъв велик мъж да е надменен, колко си грешала.
— Скромен — съгласих се аз. — Забележително скромен.
— Скромността е за губещите! — извика Вивасементе.
— Това съм го чувал някъде — каза Джими.
— Ганди? — предположих аз.
Съпругът ми поклати глава.
— Мисля, че беше Исус.
Очи, отново опулени с убеждението, че сме идиоти.
— И от всички Летящи Вивасементе аз съм най-великият. На трапеца аз съм като летяща поезия.
Джими каза:
— „Летяща поезия“, Джони Тилотсън, топдесет в началото на шейсетте. Хубав ритъм, би могъл да танцуваш на него.
Вивасементе не му обърна внимание и продължи:
— На високото въже аз съм разходка на лунна светлина, любовта на всяка жена, завистта на всеки мъж. — Той пое въздух, изду широкия си гръден кош и продължи: — И съм достатъчно богат и упорит, за да получавам винаги това, което искам. В случая съм убеден, че това, което искам, съвпада с това, което вие искате, защото то ще ви донесе богатство и огромна чест, с каквито иначе не бихте се сдобили.
— Петдесет хиляди долара са много пари — каза Джими, — но не са богатство.
Вивасементе примигна, доколкото клепачите му го позволяваха.
— Петдесет хиляди са просто добри пари, доказателство, че съм искрен. Изчислил съм, че цялата сума е триста двайсет и пет хиляди.
— И какво очакваш в замяна? — попита Джими.
— Сина ви — отвърна Вивасементе.
67
Ние с Джими можехме да напуснем арената и да се приберем вкъщи, без да сме довършили разговора с акробата-маниак. Ако си бяхме тръгнали обаче, нямаше да разберем подбудите му и нямаше да намерим покой от притеснение какъв ще е следващият му ход.
— Казва се Анди — каза той, сякаш имахме нужда да ни се припомни името на собствения ни син. — Но аз ще му дам по-добро име, разбира се; нещо от класа, не толкова плебейско. За да стане най-великата звезда на поколението си, трябва да започна да го обучавам, преди да е навършил пет години.
Освен тъжно-смешно всичко това ставаше прекалено плашещо, за да продължаваме да играем неговата игра. Аз заявих:
— Анди, както винаги ще се казва, няма талант за акробат.
— Трябва да има. Той е Вивасементе. Той е внук на моята Натали.
— Щом знаеш това, тогава трябва да знаеш, че е внук и на Конрад Бизо — припомни му Джими. — Най-вече ти би трябвало да признаеш, че е прекалено клоун за високото въже.
— Той не е измърсен — заяви патриархът. — Наблюдавал съм го. Гледах филмите с него. Той е естествен.
Филми с него! Въпреки че нощта беше мека, почувствах студ.
— Хората не продават децата си — казах аз.
— О, продават ги — увери ме Вивасементе. — Аз самият купих децата на някои братовчеди, чиито семейни връзки са достатъчно силни, за да създадат добри акробати. Купих някои още като бебета, други на по две-три, но винаги преди петия рожден ден.
С отвращение, което със сигурност убягна на домакина ни, както му беше убягнало и чувството ни за хумор, Джими посочи кутията на земята.
— Донесли сме ти парите. Приключваме с това.
— Триста седемдесет и пет хиляди — предложи Вивасементе.
— Не.
— Четиристотин хиляди.
— Не.