Пробудена любов

— Зейдист… Имаш ли проблеми с това? Хм… Не е нужно да сключваме брак, ако не…

— Къде е брат ти?

Въпросът я изненада.

— Ривендж? О… У дома, предполагам.

— Отиваме при него. Веднага. — Зейдист я хвана за ръката и я задърпа навън, във фоайето.

— Зейдист…

— Ще получим одобрението му и ще се оженим още тази нощ. Ще отидем с колата на Ви. Не искам да се дематериализираш отново.

Дърпаше я към вратата толкова бързо, че й се налагаше да подтичва.

— Чакай. Хавърс каза, че мога до…

— Не искам да поемам никакви рискове.

— Зейдист, това не е необходимо.

Той спря рязко.

— Сигурна ли си, че искаш детето ми?

— О, да. Боже, да. Дори сега още повече… — Вдигна поглед към него усмихната. Хвана го за ръката. И я постави върху корема си. — От теб ще стане прекрасен баща.

В този момент той припадна.

Зейдист отвори очи и видя, че Бела е свела поглед към него. Лицето й грееше от любов. Периферното му зрение отчете, че наоколо са се струпали и други обитатели на къщата, но той виждаше единствено нея.

— Здравей — каза тя тихо.

Той протегна ръка и докосна лицето й. Нямаше да плаче. Нямаше да…

О, по дяволите.

Усмихна се и сълзите потекоха по бузите му.

— Надявам се… да е момиченце и да прилича на…

Гласът му изневери. И после се пречупи и заплака като идиот. Пред всички братя, Бъч, Бет и Мери. Без съмнение, слабостта му извикваше ужас у Бела, но не можеше да се сдържи. За първи път през целия си живот се чувстваше… благословен. Дете на съдбата. Късметлия. Точно в този съвършен, върховен миг, когато лежеше по гръб на пода във фоайето и около него бяха Бела, детето в нея и цялото братство… Това бе най-щастливият ден в живота му.

Когато трогателните му ридания заглъхнаха, Рейдж коленичи до него. Усмихваше се толкова широко, че съвършените му бузи щяха да се сцепят.

— Дотичахме, щом те чухме да се стоварваш на пода. Хвани се за мен, татенце. Ще ми позволиш ли да науча малкия разбойник да се бие?

Холивуд му подаде ръка, Зи я пое и тъкмо се канеше да я разтърси, когато Рот също коленичи до него.

— Поздравления, братко. Нека Скрайб Върджин ви благослови — теб, твоята шелан и наследника ви.

Докато Вишъс и Бъч също му поднасяха благопожеланията си, Зи успя да се надигне и седна. Но продължаваше да плаче. По дяволите. За щастие май никой не обръщаше внимание на сълзите му.

Пое си дълбоко дъх и потърси с поглед Фюри… И го видя.

За двата месеца, изминали от нощта, в която близнакът му беше излязъл да се срещне с онзи лесър, косата му беше пораснала до линията на брадичката, а белегът, който си бе направил сам, отдавна се бе заличил. Но очите му бяха празни и печални. И тъгата в тях сега бе още по-дълбока.

Фюри се приближи до него и всички замълчаха.

— Ще се радвам да стана чичо — каза той тихо. — Толкова съм щастлив заради теб, Зейдист. И заради теб също… Бела.

Зейдист така силно стисна ръката му, че костите му изпукаха.

— Ти ще бъдеш добър чичо.

— И може би попечител? — предложи Бела.

Фюри наведе глава.

— За мен ще бъде чест.

Появи се Фриц със сребърен поднос, върху който имаше тънки високи чаши. Догенът сияеше от щастие.

— Да вдигнем тост за случая.

Гласовете и смехът се смесиха, чашите преминаваха от ръка в ръка. Зейдист гледаше Бела, когато някой пъхна чаша и в неговата.

„Обичам те“, каза той беззвучно. Тя му се усмихна в отговор и постави нещо в дланта му. Нейната огърлица.

— Носи я винаги със себе си — прошепна. — За късмет.

Той целуна ръката й.

— Обещавам.

Рот се изправи рязко в целия си огромен ръст, вдигна чашата си с шампанско и наклони глава назад. И нададе толкова оглушителен вик, че стените на къщата се разтресоха:

— За детето!

Всички станаха на крака, вдигнаха чаши и извикаха с цяло гърло:

— За детето!

Гръмогласният им хор със сигурност щеше да стигне до свещените уши на Скрайб Върджин, както изискваше традицията.

„Тостът е точно такъв, какъвто подобава“, помисли си Зи и дръпна Бела долу, за да я целуне по устните.

— За детето! — извика още веднъж цялото домакинство.

— За теб — прошепна той, притиснал устни до нейните. — Нала.

50.

— А всичко можеше да мине и без да припадам — измърмори Зи, когато спря на алеята пред обезопасената къща, в която сега живееше семейството на Бела. — И без сълзите също. Определено щях да се чувствам по-добре без тези две изпълнения.

— Мисля, че беше трогателен.

Той нададе стон и изгаси двигателя, взе своя „Зиг Зауер“ и заобиколи кадилака, за да й помогне да слезе. По дяволите. Тя вече беше отворила вратата и беше стъпила в снега.

— Чакай! — извика той и я хвана за ръката.

Бела го изгледа спокойно.

— Зейдист, ако продължаваш да се отнасяш с мен като със стъклена чаша през следващите шестнайсет месеца, ще полудея.

— Слушай, не искам да се подхлъзнеш на леда с тези високи токчета.

— О, за бога…

Той затвори вратата на колата, целуна я бързо, после я прегърна през кръста и я поведе нагоре по стъпалата на огромната къща в готически стил. Огледа покрития със сняг двор с пръст на спусъка.

— Искам да скриеш оръжието, преди да се срещнем с брат ми.