Полунощ

— Освен това заковахме последните дъски — добави Стефан. — Приключихме малко след дванайсет и половина на обяд.

— Можеш ли да измислиш някакъв план — вече сме на буква „Ж“ или „З“, — с който да им помогнем с нещо повече?

— Не мога. Честно, просто не мога — въздъхна Стефан, после добави нерешително: — Може би госпожа Флауърс има някаква домакинска работа за нас. Или… — още по-нерешително, внимателно опипвайки почвата — бихме могли да отидем в града.

— Не! Ти определено нямаш сили за това! — възрази Елена остро. — А и няма повече домакинска работа — додаде. После махна с ръка на всичко. На всякаква отговорност. На всякакъв разум. Просто ей така. Задърпа Стефан към къщата, за да стигнат по-бързо.

— Елена…

За мен вече няма връщане назад!, помисли си момичето упорито и внезапно осъзна, че не й пука. И ако Стефан искаше, тя щеше да го ухапе. Все едно нещо я омагьоса, имаше чувството, че ще умре без докосването му. Искаше тя да го докосва. Искаше той да я докосва. Искаше той да бъде нейната половинка.

— Елена! — Стефан чуваше мислите й. Той, разбира се, се разкъсва от противоречиви чувства, каза си Елена. Стефан винаги се терзаеше от колебания. Но как смееше да се терзае за това?

Тя се извърна с пламнало лице към него.

— Ти не искаш! — избухна.

— Не искам да го сторя и после да открия, че съм ти внушил да го направиш!

— Ти ми въздействаш, така ли? — извика Елена.

Стефан размаха ръце и изкрещя:

— Откъде да зная, когато те искам толкова много?

О! Е, това беше по-добре. С периферното си зрение Елена зърна някакво проблясване, погледна натам и видя госпожа Флауърс да затваря тихо прозореца.

Девойката се осмели да погледне към Стефан. Той се опитваше да не се изчерви. Тя се преви на две, за да не се разсмее. После отново стъпи върху обувките му.

— Може би заслужаваме един час усамотение. — Опасност!

— Цял час? — прошепна Стефан толкова конспиративно, че „един час“ прозвуча като цяла вечност.

— Ние наистина го заслужаваме! — заяви Елена възбудено и го подръпна нетърпеливо.

— Не. — Стефан я притегли, повдигна я като младоженка и внезапно двамата се устремиха нагоре. Прелетяха три етажа и още малко и се приземиха върху площадката с перила на покрива над неговата стая.

— Но отвътре е заключено…

Стефан тропна силно върху капандурата. Тя изчезна.

Елена беше впечатлена.

Влетяха надолу в стаята на Стефан ведно с лъч светлина и прашинки, които приличаха на светулки или звезди.

— Малко съм нервна — промълви Елена.

Свали сандалите, джинсите и горнището си и се мушна в леглото… само за да установи, че Стефан вече бе там.

Те са по-бързи, каза си момичето. Винаги са по-бързи, отколкото ги смяташ.

Тя се извърна към Стефан в леглото. Беше по камизола и бельо. Изплашена.

— Недей — рече той. — Дори не е нужно да те хапя.

— Ти го правиш. Всичко е заради онези странни свойства на кръвта ми.

— О, да — кимна той, сякаш бе забравил. Елена бе готова да се обзаложи, че не е забравил нищо за кръвта й… позволяваща на вампирите да правят неща, които иначе биха били недостъпни за тях. Жизнената й енергия им връщаше всички човешки качества и той не би могъл да го забрави.

Те са по-умни, помисли си тя.

— Стефан, не трябва да е така! Аз би трябвало да се разхождам съблазнително пред теб в златисто неглиже, сътворено от лейди Улма, с бижута от Лусен и златисти обувки с високи токчета — които не притежавам. А леглото трябва да е посипано с разноцветни венчелистчета, навсякъде да има купи с уханни рози и бели свещи с аромат на ванилия.

— Елена — рече Стефан, — ела тук.

И тя се озова в прегръдките му. Вдъхна свежата му миризма, топла и уханна, с едва доловим мирис на ръждиви пирони.

Ти си моят живот, изпрати й мислено послание той. Днес няма да направя нищо. Няма достатъчно време, а ти заслужаваш златистото си неглиже, розите и свещите. Ако не сътворени от лейди Улма, то от най-изисканите и скъпи дизайнери на Земята. Но… ще ме целунеш ли?

И тя го целуна с радост, щастлива, че е готов да я чака. Целувката беше топла и успокояваща и тя нямаше нищо против лекия привкус на ръжда. Беше прекрасно да е с някого, който й даваше точно това, от което се нуждаеше, независимо дали имаше леко докосване до съзнанието й, само за да я накара да се почувства по-защитена или…

В този миг блесна светкавица и изглежда, ги озари едновременно. Зъбите на Елена неволно се притиснаха в устната на Стефан и бликна капка кръв.

Стефан сключи ръце около нея и едва дочака да се извие леко назад, преди да приближи зъби към долната й устна… след миг на напрежение, което сякаш продължи цяла вечност… я ухапа силно.