Полунощ

— Сейдж, знаеш ли колко отдавна ми изглежда моментът, когато се видяхме за последен път? Знаеш ли, че Бони едва не я продадоха като робиня на публичен търг? А знаеш ли за съня й?

Според Елена Сейдж изглеждаше както винаги. Бронзово, стегнато и мускулесто тяло в изключителна форма, като на Тицианов модел, с голи гърди и крака, с черните си панталони, с дългите бронзови нагъсто преплетени кичури и със странните си бронзови очи, които можеха да срежат стомана или да бъдат нежни и кротки като на агне.

— Mes deux petits chatons — рече Сейдж. — Двете ми малки котенца, вие ме изумихте. Проследих приключенията ви. Пазителят на входа няма много развлечения и не му е разрешено да напуска тази крепост, но вие бяхте изключително смели и забавни. Je vous felisite9. — Целуна ръката на Елена, после на Бони, сетне прегърна Стефан и го целуна по двете бузи. Накрая зае отново мястото си.

Бони чевръсто се покатери в скута на Сейдж, все едно наистина беше малко коте.

— Ти ли взе звездната сфера на Мисао, пълна със Сила? — попита тя и се намести на бедрото му. — Искам да кажа, ти ли взе половината? За да се върнеш тук?

— Mais oui10, аз го направих. Но освен това оставих на мадам Флауърс малък…

— Знаеш ли, че Деймън използва другата половина, за да отвори отново Портата? И че аз също паднах, макар че той не ме искаше? И че заради това едва не станах робиня? А след това Стефан и Елена дойдоха да ме търсят, за да са сигурни, че съм добре? А по пътя за насам Елена едва не падна от моста и не бяхме сигурни, че търгите ще се справят? И знаеш ли, че във Фелс Чърч наближава Последната полунощ, а пък ние не знаем…

Стефан и Елена си размениха дълги, многозначителни погледи.

— Бони, трябва да зададем на Сейдж много по-важен въпрос — прокашля се Стефан и погледна към Сейдж. — Възможно ли е да спасим Фелс Чърч? Имаме ли достатъчно време?

— Eh bien11. Доколкото мога да определя от хронологичния водовъртеж, разполагате с достатъчно време и съвсем малко за губене. Достатъчно за чаша „Черна магия“ на изпроводяк, ала след това никакво размотаване!

Елена се чувстваше като смачкан лист хартия, сетне разтворен и пригладен. Пое си дълбоко дъх. Можеха да го направят. Мисълта й позволи да си припомни любезните обноски.

— Сейдж, как се озова тук? Или чакаше нас?

— Helas12, не — изпратен съм тук за наказание. Получих заповед от имперска сила, която не бих могъл да пренебрегна, mes amis13. — Въздъхна и добави: — Отново съм изпаднал в немилост. Затова, както виждате, сега съм посланик в Долния свят. — Махна незаинтересовано към помещението. — Bienvenue14.

Елена имаше чувството за неумолимо изтичащо време, за изгубени безценни минути. Но може би самият Сейдж щеше да направи нещо за Фелс Чърч.

— Наистина ли трябва да останеш тук?

— Несъмнено, докато mon pere — моят баща — Сейдж изрече думата с гняв и негодувание — се умилостиви и ми позволи да се върна в Двореца на Ада или, още по-добре, да си живея живота, както си искам, и никога да не се връщам. Поне докато някой не се смили над мен и не ме убие. — Огледа любопитно групата, после въздъхна и попита: — Сейбър и Талон добре ли са?

— Бяха добре, когато тръгнахме — отвърна Елена, нетърпелива да се заемат с работата, заради която бяха тук.

— Bien — кимна Сейдж и я погледна мило, — но ние бихме искали цялата ви група да е тук за огледа, нали?

Елена хвърли поглед към вратите, сетне към Стефан, но Сейдж вече викаше — на глас и телепатично:

— Деймън, пиленце мое, не искаш ли да влезеш с приятелите си?

Последва продължителна пауза, сетне вратите се отвориха и един много нацупен Деймън влезе вътре. Дори не отвърна на приятелското: „Bienvenue“ на Сейдж.

— Не съм дошъл тук на светско посещение — заяви вместо това. — Искам да видя съкровищата навреме, за да спася Фелс Чърч. Не съм забравил за проклетия, задръстен град, дори ако всички останали явно вече са.

— Добре тогава — промърмори Сейдж. Изглеждаше засегнат. — Вие минахте всички изпитания по пътя си и можете да погледнете съкровищата. Можете отново да използвате магията, макар че не съм сигурен, че ще ви помогне. Всичко зависи от това, кое съкровище търсите. Felicitations15!

Всички, освен Деймън, се смутиха.

— Сега — продължи Сейдж, — трябва да ви покажа всяка порта, преди да си изберете една. Ще се опитам да бъда бърз, но бъдете предпазливи, s’il vous plait16. Щом веднъж изберете съкровище, тогава само неговата порта ще се отвори още веднъж за всеки един от вас.

Елена осъзна, че се вкопчва в ръката на Стефан — която вече се бе протегнала към нейната, — когато една по една вратите проблеснаха с лека, сребриста светлина.

— Зад вас — продължи Сейдж — е вратата, през която влязохте в тази стая, нали така? Но следващата до нея, ах… — Вратата светна ярко, разкривайки изумителна пещера. Изумителна, защото скъпоценните камъни бяха пръснати по земята или стърчаха от каменните стени. Рубини, диаманти, изумруди, аметисти… всеки един с големината на юмрука на Елена, бяха струпани на огромни купчини в очакване на притежателя си.