Полукрал. Първа част от трилогията "Разбито море"

Усмихна се при мисълта за лицето на майка си, когато го види. Усмивката му се разтегли още повече, когато си представи това на чичо си Одем точно преди да забие нож в корема му...

Ярви ръга, забива острието, а ръцете му са лепкави и хлъзгави от кръвта на подмолния му чичо, който квичи като свиня на заколение.

– Законният крал на Гетланд! – провиква се някой и всички започват да ръкопляскат, а най-силно от всички пляска Гром-гил-Горм, чиито лапи шляпат в такт с жвакането на острието в корема на Одем.

Майка Скаер квичи от удоволствие, подскача от радост и в следващия момент се превръща в ято пляскащи с криле гълъби.

Жвакането на острието се променя и скоро звучи като мляскане. Ярви извръща поглед към брат си, който лежи вкочанен и пребледнял върху студената каменна плоча. Изриун се е надвесила над него и го целува ли, целува, не спира да го целува.

Вдига очи и поглежда към Ярви през провисналата пред лицето й коса. Усмихва му се. Същата усмивка.

– Ще очаквам по-добра целувка след победата ти.

Одем се надига на лакът:

– Колко още ще се мотаеш?

– Убий го – казва майката на Ярви. – Поне един от двама ни трябва да се държи като мъж.

– Аз съм мъж! – крясва Ярви и продължава да забива острието, продължава да ръга, но ръцете му изгарят от умора. – Добре де... полумъж?

– Чак толкова? – повдига озадачен вежда Хюрик.

Дръжката на ножа е така хлъзгава в ръката на Ярви, а и тези проклети гълъби само го разсейват. Гледат го втренчено, зяпат, а сред тях стои величествен бронзовият орел на баба Вексен.

– Замислял ли си се да се присъединиш към Събора? – грачи той.

– Аз съм крал! – крещи насреща му Ярви и крие зад гърба си тази безполезна шутовска ръка.

– Кралят седи между богове и хора – казва Киймдал и от прерязаното му гърло блика кръв.

– Кралят е сам на трона си – казва бащата на Ярви и се навежда напред от Черния трон.

Раните му отново са пресни и от тях пръска кръв, шурти по пода на Залата на боговете.

Ужасените писъци на Одем се превръщат в кикот.

– От теб щеше да излезе чудесен шут.

– Проклет да си! – крещи Ярви и замахва да го наръга още по-силно, но ножът е така тежък в ръката му, едва я вдига.

– Какво правиш? – пита майка Гундринг. Изплашена е.

– Млъквай, кучко – казва й Одем, сграбчва Ярви за гърлото и започва да стиска...

Ярви отвори рязко очи и застина ужасен. Ръцете на Триг бяха на гърлото му. Останалите надзиратели стояха в полукръг срещу него, надвесени над Ярви, зловещо нахилени до уши, и светлината на факлите проблясваше в оголените им зъби. Не можеше да си поеме дъх, не можеше да помръдне, беше прикован по гръб, по-безпомощен от муха в мед.

– Трябваше да приемеш сделката, момче.

– Какво правиш? – повтори Сюмаел.

Ярви никога не я беше чувал да говори така. Беше изплашена, но в пъти по-малко от него самия.

– Казах ти да си затваряш устата! – кресна в лицето й един от надзирателите. – Освен ако не искаш да го последваш!

Тя се сви обратно в постелята си. Естествено, Сюмаел винаги знаеше какво трябва да се направи и кога. Май беше сбъркал, приятел в този момент беше за предпочитане пред съучастник, но вече беше прекалено късно да търси такъв.

– Казах ти, умните момченца се давят точно като глупавите. – Триг мушна ключа си в ключалката и отключи веригата на Ярви. Свобода, но не така, като си я беше представял. – Сега ще те пуснем във водата и ще проверим дали е вярно.

Триг вдигна Ярви за гушата и го понесе по палубата покрай спящите на пейките гребци като прясно оскубано пиле, готово за тенджерата. Тук-там някои надничаха над кожените завивки, но никой не помръдна дори да му се притече на помощ. И защо им бе да го правят? Как биха могли?

Краката на Ярви ритаха безпомощно във въздуха, дращеха дървото на палубата. Ръцете му драпаха към рамото на Триг, и здравата и сакатата еднакво безпомощни. Трябваше да опита да увърта, да лъже, да се моли, но дробовете му напираха да се пръснат и от гърлото му излизаше само тихо хъркане.

В такъв момент изкуството на пастора нямаше приложение.

– С момчетата сме заложили на това за колко време ще потънеш.

Ярви се вкопчи в ръката на Триг, задра с нокти рамото му, но надзирателят сякаш дори не усещаше. С периферното си зрение зърна Сюмаел – надигаше се от постелята, хвърляше завивката назад. Когато Триг отключи веригата на Ярви, беше отключил и нейната.

Но Ярви знаеше, че не може да очаква помощ от нея. Не можеше да очаква помощ от никого.

– Нека това да е за урок на всички ви! – Триг заби палеца на свободната си ръка в гърдите си. – Това е моят кораб. Опълчи ли ми се някой, свършено е с него.

– Пусни го! – изръмжа някой. – Нищо не ти е направил. – Беше Джоуд, видя Ярви, докато го влачеха покрай него. Никой не обърна внимание на едрия южняк. До него, на старото място на Ярви, Анкран гледаше право пред себе си и разтриваше кривия си нос. Сега старото място зад греблото не изглеждаше никак зле.

– Трябваше да приемеш сделката. – Триг преметна безцеремонно Ярви през прибраните в кораба гребла. – Мога да простя много на добър певец, момче, ама...