Роланд вдигна десния си крак във въздуха, колкото можеше по-далеч от главата му. Стъпи встрани и го ритна с левия крак. С пета го уцели и то полетя назад. Веднага щом тупна на земята, отново се насочи към него.
Имаше слузеста жълтеникава кожа, набраздена с червени и сини кръвоносни съдове. Очите му имаха безжизнен, сив и флегматичен поглед. От главата му или от устата му, когато я разтегна и отвори широко, — заизлизаха всмукващи звуци.
Роланд вдигна и двата си крака, колкото можеше по-високо. Още уринираше. Струята, спирана от джинсите, се връщаше обратно и обливаше гениталиите и задника му. Ритна с десния си крак, но не улучи мекотелото и отново вдигна крайника си високо.
То не се опита да достигне вдигнатия края. Просто продължи напред и ухапа другия му крак, вдясно от слабините.
Гърлото на Роланд се сви и той се приготви да нададе вик от болка и ужас.
Но не усети болка.
Само горещо изтръпване и слаб натиск, които предизвикаха тръпка на удоволствие по цялото му тяло.
Той докосна мекотелото, но не се опита да го отскубне. Вместо това го галеше нежно. Долавяше топлината и силата му. То скоро изчезна в него. А на крачола на Роланд остави отвор колкото монета от двадесет и пет цента.
Също и в крака му.
Раната не притесняваше Роланд.
Той разкопча горното копче на джинсите, свали ципа и се изви на лявата си страна. Плъзна ръка към седалището на панталона. Не носеше слипове. Платът беше подгизнал и той го усещаше с опакото на ръката си. Кожата на задника му също беше мокра.
Съществото се промъкваше в него, точно под кожата му. С ръка, притисната към образуващата се издатина, Роланд усещаше как то се придвижва. Кожата му отново се връщаше на мястото си, след като мекотелото преминеше. Усети го да се насочва към гръбнака му. Изви ръка доколкото можа и го погали през кожата си. После то вече беше прекалено високо, за да може да го докосне.
Постави ръка на врата си точно навреме, за да усети как кожата под дланта му се надига. Малко след това съществото спря да се движи.
Тялото на Роланд силно се разтърси. Усети толкова огромна наслада, че му се искаше да се гърчи и стене от удоволствие.
Близо до вратата на бара на Уоли, Алисън остави на закачалката шлифера и шапката, от които капеше вода. За щастие тоалетните бяха отстрани. Там можеше да свали сервитьорската си униформа, без да се налага да мине през тълпата.
В една от кабинките тя съблече униформата. Свали и пликчетата и сутиена си. Наведе се и извади гащеризона от сакчето. Под него беше нощницата. Видът на синята материя накара всичко в нея — от главата до петите, — да я заболи, сякаш някой я стискаше и извиваше.
Копеле гадно! Копеле!
Забрави го. Нямаш нужда от него.
Тя стъпи в гащеризона, придърпа меката материя нагоре по краката си, мушна ръце в ръкавите и вдигна ципа. След това напъха сутиена, пликчетата и униформата в сакчето и напусна кабинката.
При мивките се наведе напред и се огледа в огледалото. Късите й коси бяха малко сплескани от шапката. Прокара пръсти през тях, разтърси глава и прецени, че изглежда добре. Очите й все още бяха леко зачервени от плача, който му удари, след като напусна заведението на Габи. От вървенето пеша под дъжда обаче бузите й порозовяха.
Гащеризонът беше опънат върху гърдите й. Зърната леко надигаха плата. Зачуди се дали да не сложи отново сутиена. Наистина ли искаше да се появи така в бара?
По дяволите — защо не? Нека има какво да гледат типовете.
А и усещането от допира на мекия топъл плат върху голите й гърди беше много приятно.
Потрепери, докато сваляше ципа. В огледалото видя бледата кожа под гръдната си кост да се надига и спада в ритъм с ударите на сърцето.
Взря се в очите си.
Наистина ли ще го направиш, питаше се тя.
Точно така. Тази игра може да се играе от двама.
Това е лудост.
Не, не е. Щом Евън не ме иска, някой друг ще ме поиска. Така му се пада на копелето.
Но ципът наистина беше прекалено смъкнат. Ако й се наложи да се наведе, всички наоколо ще видят прелестите й. Преди да метне сакчето през рамо и да излезе от помещението, го вдигна няколко сантиметра.
Както обикновено при Уоли беше препълнено и шумно. Студентите идваха да пият тук и затова тя познаваше повечето редовни клиенти. Поздрави няколко приятели, докато си пробиваше път към бара. Някои я попитаха къде е Евън и тя отговори „Зает е“. Това донякъде си беше самата истина.
Опита се да избегне Джоан Пенсън, която точно се отдалечаваше от бара с кана наливна бира. Джоан обаче я видя и се ухили.
— Здрасти. Как си?
— Горе-долу.
— Къде е любимият?
— Страх го е да излиза в дъжда. Виждала ли си Силия?
— Разминахте се. Пое нанякъде с Дани Гард и още един. Хайде. Ще се видим — каза Джоан, преди да се разделят.
Алисън се нареди зад някакъв мъж, който чакаше да поръча.