Петдесет нюанса сиво

Събудих се със скок в леглото. Беше ми се присънило, че падам по някакви стълби, и скочих да запазя равновесие. Нямах никаква представа какво става. Бях сама в леглото на Крисчън, а беше тъмно. Нещо ме беше събудило, някаква натрапчива мисъл. Погледнах будилника. Беше пет сутринта, но не ми се спеше повече. Защо ли? О, да, часовата разлика. Сега в Джорджия беше вече осем. По дяволите с това хапче! Трябваше да стана да го взема. Станах. Слава богу, че сънят ми, колкото и да бе кошмарен, бе успял да ме събуди навреме. Чух пианото. Плахи звуци. Обичах да гледам Крисчън да свири. Това си заслужаваше ставането. Увих голото си тяло в хавлията и тръгнах тихо по коридора. От голямата стая се носеше тъжна музика.

Загърнат в мрак, Крисчън седеше в едно мехурче светлина и свиреше. Медните крайчета на косата му блещукаха. Беше гол, до кръста, но знаех, че е обул долнището на пижамата си. Беше изцяло погълнат, свиреше красиво, изгубен в меланхолията на музиката. Поколебах се дали да вляза. Гледах го от тъмния коридор. Не исках да го прекъсвам. Изпитах силен порив да го прегърна. Изглеждаше хем изгубен, хем някак спокоен в самотата си. И тъжен. Болезнено сам. Или може би само музиката бе натежала от толкова много печал. Очевидно не искаше никой да го прекъсва. Мелодията свърши, той спря за миг, после започна отначало. Приближих се предпазливо. Като нощна пеперуда, привлечена от светлината. Сравнението ме накара да се усмихна. Той погледна нагоре, смръщи се и погледът му се върна върху клавишите.

Дали го бях ядосала с присъствието си?

- Трябваше да си в леглото и да спиш скара ми се меко той.

Бях сигурна, че нещо го тревожи.

- Ти също отвърнах не чак толкова меко.

Той ме погледна и устните му се извиха в едва забележима усмивка.

- Карате ли ми се, госпожице Стийл?

- Да, господин Грей, карам ви се.

- Не мога да спя.

Раздразнение, дори гняв минаха като светкавица по лицето му. Едва ли беше ядосан на мен.

Реших да не обръщам внимание на изражението му и смело се наместих до него. Сложих глава на голото му рамо. Любувах се на дългите му пръсти и на начина, по който галеха клавишите. Той спря за секунда, после продължи до края на мелодията.

- Какво беше това? попитах.

- Шопен. Прелюдия към опус двайсет и осем. В ми минор, ако те интересува.

- Винаги се интересувам от това, което правиш.

Той нежно целуна косата ми.

- Не исках да те будя.

- Не ти ме събуди. Изсвири ми другата.

- Коя друга?

- Беше от Бах. Първата вечер, когато спах тук.

- О, Марчело!

Започна да свири бавно. Затворих очи. Тъгата на нотите се завъртя около нас, удари се в стените и отекна. Беше величествено, много красиво и много по-тъжно от Шопен. Усетих как пропадам в печалната мелодия. Всъщност се чувствах точно така. Този дълбок, болезнен копнеж да разбера един изключителен, един различен мъж, да проумея тъгата му, ме смазваше.

- Защо винаги свириш такива тъжни мелодии?

Надигнах се и го погледнах. Той само повдигна рамене. Това бе отговорът му на всеки мой въпрос. Гледаше ме уморено.

- Започнал си да свириш на шест, нали?

Кимна. Умореното му лице се изпъна от напрежение. После добави, без да питам нищо:

- Почнах да уча пиано, за да зарадвам новата си майка.

- За да паснеш в перфектното семейство?

- Може да се каже каза войнствено той. Защо стана? Не искаш ли да си починеш от вчерашното пътуване?

- За мен сега е осем. И трябва да си взема хапчето.

Той ме погледна учудено.

- Браво! Но не личеше да е особено впечатлен. Само ти можеш да започнеш да пиеш противозачатъчни в друга часова зона. Може би е добре да изчакаш половин час, утре още половин. И така постепенно ще започнеш да ги пиеш в разумно време.

- Планът е добър. И какво ще правим половин час? Гледах го и мигах невинно.

- Сещам се за няколко неща засмя се той. Вътрешностите ми се свиха от желание. Почнах леко да се топя под погледа му, а на него никога нищо не му убягваше.

- Или да си говорим? предложих тихо.

Смръщи се.

- Предпочитам това, което вече съм си наумил каза и ме сграбчи в скута си.

- Винаги предпочиташ да правим секс пред това да говорим разсмях се аз.

- Вярно е. Особено с теб. Напъха нос в косата ми, помириса я и започна ме целува от ухото, надолу, по шията. Може би върху рояла? прошепна той.

Тялото ми се скова. Върху рояла?

- Искам да изясним нещо казах и пулсът ми се ускори рязко. Моето друго аз бе затворило очи и се наслаждаваше на устните му, които докосваха леко кожата ми.

Той спря.

- Винаги така нетърпелива за информация, госпожице Стийл! Какво има да изясняваме? Дъхът му отново погали врата ми и той продължи с нежните целувки.

- Става дума за нас казах и затворих очи.

- Хм. И какво за нас? попита той и спря.

- За договора. Отворих очи.

В очите му заигра весело пламъче. Той въздъхна облекчено и прокара пръсти по брадичката ми.

- Е, договорът е хипотетичен. И подлежи на обсъждане. Гласът му бе дрезгав, прегракнал, очите меки.

- Хипотетичен?

- Да усмихна се той. Гледах го и не разбирах.

- Но ти искаше да го подпишем.

- Това беше преди. Но Правилата остават. Те не подлежат на обсъждане. Изражението му стана по-твърдо.

- Преди? Преди кое?