Читаем Петдесет нюанса сиво полностью

- Значи е нещо като терапия?

- Не съм мислил за това по този начин. Но, да, в крайна сметка може би е това.

Това вече го разбирах. Това можеше да ни помогне.

- Но има и друго. В един момент казваш да не те предизвиквам, после казваш, че това ти харесва. Границата е много тънка и не е лесно да се следи.

Той ме изгледа, лицето му помръкна.

- Знам. Но засега се справяш успешно.

- Но каква цена плащам за това? Ръцете ми са винаги вързани.

- Обичам когато ръцете ти са вързани засмя се той.

- Не това имах предвид. И раздразнено го опръсках.

Той ме изгледа учудено, повдигнал вежда.

- Дали само ми се струва, или наистина ме изпръска?

- Да. Изпръсках те.

„Господи, познавам това изражение!"

- О, госпожице Стийл! Той ме сграбчи, придърпа ме върху себе си, водата се плискаше навсякъде по пода. Стига толкова приказки за тази вечер.

Стисна главата ми между дланите си и ме целуна. Дълбоко, страстно, влизаше в устата ми с езика си като господар в собствения си дом. Движеше главата ми, контролираше всяко мое движение. Това харесваше той. И беше много добър. Простенах. Всяка клетка в мен се възпламени. Пръстите ми в косата му. Опитвах се да го приближа до себе си, в себе си. Целувах го и с устните си, слети с неговите, казвах: „И аз те желая". Това беше единственият начин, който знаех. Той се изви рязко, хвана ме и ме сложи върху себе си на колене. Пенисът му бе под мен. Отдръпна се и ме погледна. Очите му, полупритворени, горяха от страст. Опитах се да се хвана за ръба на ваната, но той сграбчи ръцете ми, изпъна ги зад гърба ми и ги стисна там с една ръка.

- Сега прошепна и ме повдигна леко. Готова ли си? попита задъхано.

- Да казах и той бавно ме спусна надолу и ужасно бавно започна да ме изпълва, да ме завладява милиметър по милиметър... без да откъсва очи от мен.

Затворих очи и простенах, и се оставих на чувството, на възпламеняващата ме пълнота. Устните му бяха пълни, ярки. Наведох се и опрях чело в неговото.

- Моля те, пусни ми ръцете.

- Не ме докосвай каза умолително той, пусна китките ми и сграбчи хълбоците ми. Хванах се здраво за ръба на ваната и започнах да се движа бавно нагоре, после надолу, с отворени очи, впити в неговите. Той ме гледаше с разтворени устни, дъхът му бе секнал. Изглеждаше толкова... побъркващо. Телата ни бяха мокри, хлъзгави. Наведох се и го целунах. Той затвори очи. Внимателно повдигнах едната си ръка и я прокарах през косата му, без да откъсвам устни от неговите. Това беше позволено. Това му харесваше. И на мен ми харесваше. Продължавахме да се движим в синхрон. Хванах косата му, дръпнах главата му назад и вкарах езика си по-дълбоко. Ускорихме темпото. Стенех в устата му. Той започна да ме повдига нагоре и да ме спуска надолу все по-бързо и нетърпеливо. Отвръщаше на целувката ми. Бяхме две влажни усти, два търсещи езика, оплетени една в друга коси и сплетени тела. Чисто удоволствие... напълно поглъщащо. Усещах напиращия все по-бързо край. А водата ни обгръщаше в кръгове, като вихър на все по-трескавите ни движения... плискаше около нас. Водата бе огледало на всичко, което се случваше в мен и... не ми пукаше от нищо.

Обичах този мъж. Обичах страстта му и начина по който аз разбуждах тази страст. Обичах го за това, че бе прелетял толкова километри да ме види. И за това, че му пука за мен. Че не иска да ми се случи нищо лошо. Че го интересувам. Това беше най-пълната, най-неочакваната емоция, която бях изпитвала през целия си живот. Той беше мой и аз бях негова.

- Точно така, бебчо говореше задъхано той.

И оргазмът раздра тялото ми, турбулентен, страстен апогей, който ме погълна цялата. Крисчън ме сграбчи, притисна ме силно към себе си.

- Ана, мила Ана!

Това бе неговият див зов за помощ, който изкънтя в душата ми и помете цялото ми съзнание.

Лежахме и се гледахме, сиви очи в сини, лице до лице в голямото легло, голи, без да се докосваме. Просто лежахме и се обичахме с очи под тънкия чаршаф.

- Спи ли ти се? попита той загрижено.

- Не, не съм уморена.

Всъщност бях изпълнена с енергия. Беше толкова хубаво да лежим и да говорим. Не исках да спираме.

- Какво ти се прави?

- Говори ми се.

- За какво? усмихна се той,

- За разни неща.

- Какви неща?

- За теб.

- Какво за мен?

- Кой ти е любимият филм.

- Днес е „Пианото" засмя се той.

- Разбира се. Колко съм глупава. Такава тъжна, вълнуваща мелодия. Сигурна съм, че можеш да я свириш. Колко много неща умеете, господин Грей! Колко много постижения!

- А най-значимото сте вие, госпожице Стийл.

- Значи аз съм номер седемнайсет.

Той смръщи вежди в недоумение.

- Седемнайсет?

- Броят на жените, с които си... ами... правил секс.

Устните му се извиха, очите му грееха удивено.

- Не точно.

- Но ти каза петнайсет!

- Имах предвид броя на жените в Стаята с играчките. Мислех, че за това питаш. Не ме попита с колко жени съм правил секс.

- О! „Имало значи и... други. Колко?" Ванила ли?

- Не, ти си първото ми ванилово постижение. Той поклати глава все така усмихнат.

Какво му беше толкова смешно? И защо и аз се смеех като идиотка?

- Не мога да ти кажа бройка. Не си ги отбелязвам с пирон на стената или нещо от сорта.

Перейти на страницу:

Похожие книги