Пактът „Касандра“

Петнадесет минути по-рано Дифорио мислеше как ще се срещне тази вечер с гаджето си, адвокат от Вашингтон. Мечтите й бяха прекъснати от безобидното на пръв поглед съобщение, че валутният магазин на борда предлага специална оферта — парфюм „Жан Пату 1000“. Кодовите думи рязко върнаха Дифорио в реалността. Тя отброи десет секунди, взе чантата си, стана от седалката в салона бизнескласа и се запъти към тоалетните. Оттам мина през салона на първа класа, заобиколи преградата към сервизното помещение, а после незабелязано влезе в пилотската кабина.

Дифорио прочете съобщението на директора на федералната служба за охрана и внимателно разгледа изпратената по факс снимка. Заповедите бяха ясни: да провери дали този човек се намира на борда на самолета. Ако го забележи, да не осъществява никакъв контакт, нито да прави опит да го задържи. Вместо това незабавно да се върне в кабината, за да докладва.

— Защо не става дума за оръжие? — обърна се тя към пилота. — Не се споменава дали носи оръжие или бомба. Не пише и за биологическо оръжие. Кой е този човек?

Пилотът сви рамене.

— Знам само, че британците са ангажирали момчетата от Специалните служби на ВВС. Значи е нещо сериозно. Ако човекът е на борда и ние кацнем благополучно, те ще го заловят на земята — той красноречиво погледна чантата й. — Направи ми една услуга: остави тук всички опасни играчки.

Докато вървеше през салона първа класа, Дифорио забеляза смущението на странния мъж с очи като яйца.

„Ама че клоун!“

Тя беше съвсем наясно с впечатлението, което правеше на мъжете, и винаги намираше начин да го използва. Независимо дали бяха на седемнадесет или на седемдесет, те се заглеждаха по нея; едни тайно, други по-явно. Но ако пожелаеше, Дифорио можеше да ги принуди да я погледнат право в очите. Достатъчна беше една бегла усмивка, една игрива искрица в очите.

Първа и бизнескласа бяха чисти. Не че очакваше да намери обекта там. Типове като този Берия обичаха да се крият в тълпата. Дифорио дръпна пердето и влезе във втора класа.

В салона имаше три колони от по три седалки, разделени от две пътеки. Докато се преструваше, че разглежда списанията, тя огледа първите шест реда в лявата колона: пенсионери, колежани във ваканция, млади семейства, които пътуваха с минимум средства. Дифорио продължи огледа си.

Няколко минути по-късно тя стоеше пред тоалетните в края на салона. Беше огледала добре всички пътници наоколо плюс още двама, които бяха излезли от тоалетните. Останалите седяха по местата си; никой от тях не приличаше на търсения човек.

„А сега остава по-сложната част.“

Дифорио се върна оттам, по същия път, по който беше дошла, влезе в бизнессалона, заобиколи преградата, след това се върна във втора класа. Като извиваше гръб, тя се преструваше, че се опитва да раздвижи схванатите си мускули. Любопитството в мъжките погледи се сменяше със съчувствие — и оценка, когато реверите на сакото й се раздалечиха и оголиха леко гърдите й. Тя окуражи зяпачите с лека усмивка и тръгна по дясната пътека. Погледът й блуждаеше, но никога не се спираше на отделни лица. Отново извади късмет. Всички седалки бяха заети; мъжете спяха, четяха или преглеждаха деловите си документи. Дифорио се радваше, че филмът е свършил и че повечето капаци на прозорците са вдигнати, за да пуснат слънчевата светлина вътре.

Отново се озова в края на самолета. Мина покрай тоалетните, след това се върна по лявата пътека за повторна проверка, за да се увери, че не е пропуснала някого. След миг влезе в пилотската кабина.

— Обектът липсва — докладва Дифорио.

— Сигурна ли си?

— В първа класа и бизнессалона го няма. Няма нито един човек, който да има и най-малката прилика с този тип. Във втора класа всички места са заети — двеста трийсет и осем души. Сто и седемнайсет от тях са жени и, повярвай ми, всички до една са истински. Има двайсет и две деца на възраст под петнайсет; четирийсет и трима са около двадесетгодишни. От шейсет и тримата мъже двайсет и осем са на възраст над шейсет и пет години и изглеждат на толкова. Други шестнайсет са около петдесетгодишни. Остават деветнайсет възможни — никой от тях не отговаря на описанието.

Пилотът кимна към своя колега.

— Дани ще те свърже с Далас. Кажи им какво си открила — или не си — той направи пауза. — Това означава ли, че мога отново да започна да дишам?

* * *

Средствата за комуникация на борда на С-22 позволяваха на Смит да се включва към канала на френската служба за сигурност. Той чу как агентите от бюро Дьозием докладват, че пътниците излизат от самолета 612 на „Еър Франс“. Три четвърти от тях бяха вече слезли и все още нямаше и следа от Берия. Смит насочи вниманието си към американския самолет, който имаше двадесет минути до пристигане на летището, когато мобилният му телефон изпищя.

— Обажда се Клайн. Джон, току-що получих доклад от Далас. Служителката на охраната на 1710 докладва, че на борда няма човек, който да прилича на Берия.

— Това е невъзможно! Французите току-що съобщиха за пристигналите си пътници. Там го няма. Трябва да е в американския самолет.