Пактът „Касандра“

Швейцарците разполагат с едни от най-добре организираните отряди за борба с тероризма в света. Превъзходно обучени, отлично екипирани, двайсетте души, известни под наименованието Група за специални операции, пътуваха към международното летище в Цюрих. Преди минути бяха получили сигнал за начало на операцията от министъра на отбраната.

„Суисеър“ 101 трябваше да кацне след двадесет минути. Командосите бяха заели позиции. Половината бяха облечени в униформи на швейцарския граничен патрул, чието неизменно присъствие на летищата и железопътните гари не правеше впечатление на пътниците, привикнали да виждат около себе си представители на службите за охрана. Другата половина бяха облечени като механици, обслужващ персонал, носачи и снабдители — все хора, които обикновено можеха да се видят около кацнал самолет.

Цивилният контингент, тежко въоръжен с автомати MP-5, димни и настъпателни гранати, щеше да нападне пръв, ако ситуацията прерасне в криза с вземане на заложници. Униформените патрули бяха вторият периметър, готови да действат, в случай че Берия успееше по някакъв начин да премине през невидимия кордон около самолета.

Накрая имаше и трети периметър, съставен от армейски снайперисти, разположени по покривите на международния терминал и хангарите за поддръжка. Те щяха да имат добър изглед към самолета, след като се придвижеше към последния изход. Там щяха да направят опит да прикрепят изходния ръкав към фюзелажа. Опитът щеше да се провали. Капитанът щеше да обяви, че има повреда и да поиска да се постави подвижна стълба на първата врата.

След като пътниците тръгнеха по стълбата, снайперистите щяха да забележат Берия и да се прицелят в него. Ако успееха, във всеки един момент най-малко трима души щяха да го държат на прицел. Съгласно плана цивилните командоси щяха да осъществят залавянето, като повалят Берия на земята и го неутрализират. Но ако поради някаква причина възникнеше проблем, снайперистите бяха готови да произведат няколко изстрела, като се целят в главата му.

Облечен в широки бели дрехи на работник по снабдяването, командирът на групата незабележимо се свърза с контролната кула и получи последна информация: полет 101 приближаваше летището. Сведението бе предадено на останалите; предпазителите на оръжията бяха свалени.

* * *

Автобусът пристигна на автогарата в Санкт Петербург, точно когато „Суисеър“ 101 се приземи на летището в Цюрих. Иван Берия тръгна след тълпата в посока към чакалнята, където се насочи към багажните сейфове. Извади ключ, отвори един от сейфовете и издърпа оттам скъп куфар.

Тоалетната беше в ужасно състояние, но бакшишът, който даде на човека на входа, му осигури относително чиста кабинка. Берия свали палтото, сакото и панталоните си и извади от куфара нов тъмносин пуловер, сиви панталони, спортна риза и удобни обувки. Освен това в куфара имаше и кожено яке, няколко найлонови торби със сувенири от Ермитажа и портфейл със самолетен билет, паспорт, кредитни карти и американска валута. Берия отвори паспорта и внимателно разгледа снимката си, на която беше с току-що облечените дрехи. Реши, че може да мине за някой си Джон Стрелников, натурализиран американски гражданин, работещ като строителен инженер за компания в Балтимор.

Берия прибра старите си дрехи в куфара и излезе от тоалетната. В чакалнята спря до щанд за безалкохолни напитки, остави куфара на земята, купи си кока-кола и продължи. Като се имаше предвид броят на бездомните, които се шляеха по автогарата, куфарът щеше да изчезне, преди още Берия да е стигнал вратата.

Отвън се качи в такси и предложи на шофьора десет американски долара над уговорената цена, ако стигнат до летището за тридесет минути. Пристигнаха с две минути по-рано.

Берия знаеше, че по това време снимката и отличителните му белези вече са разпратени по всички по-големи транспортни възли в страната. Това не го безпокоеше. Той нямаше намерение да влиза в контакт с властите.

След като мина през наскоро ремонтирания терминал, Берия стигна до мястото, предназначено за туристически групи, и се пъхна в тълпа от шейсет души, скупчени пред гишето на Финландските авиолинии.

— Къде е значката ви? Трябва да имате значка.

Берия се усмихна очарователно на изнервената млада жена, на чиято значка пишеше „ОМНИТУРС: СЪКРОВИЩАТА НА РУСКИТЕ ЦАРЕ“.

Той подаде паспорта и билета си и промърмори:

— Изгубил съм я.

Жената въздъхна, грабна документите му и го отведе до едно гише, където извади хартиена значка.

— Джон Стрел…

— Стрелников.

— Точно така. Ще напишем само „Джон“, може ли?

Тя извади един маркер, написа името на значката, дръпна ивицата с лепило на гърба и здраво притисна листчето към ревера на якето му.

— Гледайте да не я изгубите! — смъмри го жената. — Иначе ще имате проблеми на митницата. Искате ли да пазарувате нещо от валутния магазин?

Берия каза, че би било добре.

— Ще получите паспорта и билетите си след проверката на имиграционните служби — каза тя и се завтече да оправя други проблеми в групата.